1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 32 гр. София, 20 април 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова
Спас Иванчев
при участието на секретаря Марияна Петрова и
на прокурора Стелияна Атанасова,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 30 / 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК.
Образувано е по саморъчно изготвена „жалба” на осъдения Р. Р. Р., за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влезлите в сила решение № 211 / 11. 10. 2017 година, по внохд № 785 / 2017 година по описа на Окръжен съд – гр. Варна и потвърдената с него присъда № 161 / 22. 05. 2017 година, постановена по нохд № 621 / 2017 година по описа на Районен съд – гр. Варна. С жалбата се претендира възобновяване на наказателното дело поради неучастие на осъдения Р. в съдебното производство пред първата и пред въззивната инстанция.
В съдебното заседание пред ВКС осъденият Р. участва лично и с назначения по искане на ВКС за негов служебен защитник адвокат Д. В., която поддържа така направеното искане за възобновяване на наказателното производство. Представя и писмена защита, съдържаща и възражения и доводи относно спазването на процесуалните правила и правилното приложение на закона, наред с тези за неучастие на осъдения в съдебното разглеждане на делото.
Осъденият Р., в рамките на упражненото от него право на лична защита, също поддържа искането си като заявява, че изобщо не е търсен на посочения от него още на досъдебното производство актуален адрес.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване на делото. Сочи, че същото е направено в срок, но следва да бъде оставено без уважение, тъй като след предявяване на обвинението в ДП осъденият се е укрил. Твърди, че първоинстанционният и въззивният съдилища са провели щателно издирване и призоваване на осъдения Р. от известните по делото адреси, на които същият не е намерен, за да бъде призован.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:
С влязлата в сила присъда, чиято отмяна се иска, е ангажирана наказателната отговорност на осъдения Р. Р. Р. за това, че на 27. 08. 2016 година, в [населено място], в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - дамска чанта марка „Д.“ с намиращи се в нея мобилен телефон марка „А.”, слънчеви очила и други вещи, всичко на обща стойност 1424 (хиляда четиристотин двадесет и четири) лева, от владението на Л. К. Г., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален „строг” режим. Направените по делото разноски са възложени в тежест на осъдения Р..
Присъдата е обжалвана от служебния защитник на осъдения Р. и с решение № 211 от 11. 10. 2017 година, по внохд № 785 / 2017 година, Варненският окръжен съд е потвърдил присъдата изцяло. Решението е влязло в сила на същата дата - 11. 10. 2017 година, като неподлежащо на редовен инстанционен контрол.
Искането на осъдения Р. Р. за възобновяване на делото е процесуално допустимо – направено е от лице, което има качеството на задочно осъден и е постъпило в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК, доколкото от изходящата регистрация се установява, че е изпратено на 14. 12. 2017 година и е постъпило във ВАпС на 19. 12. 2017 година.
Разгледано по същество, искането е основателно.
Наказателното преследване срещу осъдения Р. е проведено при негово участие в досъдебната фаза на процеса и изцяло в негово отсъствие в съдебната фаза.
От материалите по делото се установява, че привличането на осъдения Р. в качеството му на обвиняем е извършено при личното му участие (постановление на л. 17 от ДП). Взета му е мярка за неотклонение „подписка“, която да се изпълнява на адрес в [населено място], ул. „Д-р П.“ № 168, който адрес е посочен и за призоваване на осъдения. Освен извършения разпит в качеството на обвиняем, други процесуално-следствени действия с участието на осъденият Р. на досъдебното производство не са провеждани. При разпита след привличането му като обвиняем същият е заявил, че не желае предявяване на разследването.
Обвинителният акт срещу Р. е внесен в Районен съд – гр. Варна на 08. 02. 2017 година, като в приложението е посочен адрес за призоваване на осъдения такъв в [населено място], общ. Б. С., обл. Враца, [улица]. На 10. 02. с. г. е постановено разпореждането по чл. 248, ал. 2 от НПК, с което съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13. 03. 2017 година и е разпоредил връчване на препис от обвинителния акт на Р., заедно с уведомяването му за процесуалните му права и за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. Разпоредил е призоваването му и това на лицата по списъка към обвинителния акт. Призовката е изпратена на адреса в [населено място] и е била върната в цялост с отбелязване, че адресатът не пребивава в населеното място.
В съдебното заседание на 13. 03. 2017 година съдът е констатирал нередовното призоваване на Р. и липсата на други официално регистрирани настоящ и постоянен адреси според изисканата справка от НБД „Население“, освен този в [населено място]. Отразил е също, че от материалите от ДП не се установява актуален адрес или телефон за призоваване. След тези констатации съдът разпоредил щателно издирване на Р. чрез справки от ОД на МВР – [населено място] за негови задгранични пътувания, от НСлС и ГД „ИН“ към МП за задържане в някой от арестите или затворите на територията на страната, с оглед провеждане и приключване на производството при условията на чл. 269 от НПК.
От постъпилите справки се установило, че за осъденият Р. няма регистрирани задгранични пътувания (с уговорката, че тази информация е непълна) и не е задържан в арестите или затворите на територията на страната. При тези данни, в съдебното заседание на 03. 04. 2017 година съдът дал ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3 , т. 1 от НПК и в отсъствие на подсъдимия Р. при съображения, че същият е променил посочения от него адрес и не е уведомил за това съответните органи, като по този начин сам се лишил от лично участие в съдебното разглеждане на делото. Съдът назначил служебен защитник на Р., провел съдебно следствие и на 22. 05. 2017 година постановил осъдителна присъда.
По жалба на служебния защитник е образувано въззивното производство пред ОС – Варна. Заедно с насрочването на делото в открито съдебно заседание на 14. 09. 2017 година, съдията-докладчик е разпоредил призоваване на осъдения Р. от адреса в [населено място], както и изискване на нови справки за регистриран постоянен и настоящ адрес, за задгранични пътувания и за пребиваване в някой от затворите или следствените арести в страната. От справките не се установили нови данни. При това положение, въззивният съд също приел, че са налице предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК, разгледал делото в отсъствие на осъдения Р., при участие на служебния защитник и постановил решението от 11. 10. 2017 година, с което потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
При тези данни по делото, основателността на искането следва да се преценява с оглед предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК, според която задочно осъденият може да претендира възобновяване на наказателното дело, когато не е участвал в наказателното производство и това искане се уважава, освен ако осъденият се е укрил след предявяване на обвинението в досъдебното производство, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК (актуална към момента на внасяне на делото с обвинителен акт в съда) не може да бъде изпълнена или след като бъде изпълнена, той не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина.
Настоящият състав намира, че не са били налице процесуалните предпоставки за провеждане на съдебното производство в отсъствие на осъдения Р..
В хода на производството съдът е призовавал осъдения от посочения в приложението към обвинителния акт адрес в [населено място], общ. Б. С., [улица], снет от справката от НБД „Население”. И двете съдебни инстанции са приели, че това е единственият посочен от Р. адрес и от материалите по делото не се установява друг актуален, на който да бъде призован, което е невярно. Напълно са игнорирани данните от ДП, че още при първоначалните си обяснения, снети на 01. 09. 2016 година и няколко месеца преди привличането му като обвиняем, Р. е заявил, че не живее на адреса в [населено място] (л. 63 от ДП). На 18. 01. 2017 година бил редовно призован за 26. 01. с. г. на адрес в [населено място] и се е явил на тази дата в Първо РУП – Варна, когато е бил привлечен в качеството на обвиняем, взета му е мярка за неотклонение „подписка” и е проведен разпит. При предявяването на постановлението за тези следствени действия, Р. е посочил актуален адрес, на който да се изпълнява мярката и на който да бъде призоваван, а именно [населено място], ул. „Д-р П.“ № 168 (л. 18 от ДП). Неизвестно по каква причина обаче, в заключителното мнение и в справката към обвинителния акт отново е посочен адресът в [населено място]. В хода на съдебното разглеждане на делото пред двете съдебни инстанции Р. изобщо не е бил потърсен на посочения от него актуален адрес за призоваване в [населено място].
Така установените данни по делото не позволяват извода за промяна на адреса от страна на осъдения Р., без да уведоми за това компетентните органи и съответно за укриване след предявяване на обвинението, тъй като никога не е бил призоваван от надлежно посочения от него още в хода на ДП адрес, наличен и достъпен като информация сред материалите по делото.
При това положение, съдилищата не са имали основание да проведат задочно съдебно разглеждане по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК, защото не са били налице предпоставките за това. Редовните съдебни инстанции са подходили формално към процедурата за призоваване, без да положат необходимите и възможни усилия за фактическото й реализиране, с което са допуснали съществено нарушение на правилата за провеждането й.
Изложеното налага извода, че правото на осъдения Р. на лично участие в съдебното производство е било нарушено както при първоинстанционното разглеждане на делото, така и във въззивното производство. Отсъствието му от съдебното разглеждане на делото не е резултат на негово лично решение при наличие на надлежна информираност за провеждането му, а се дължи на допуснати нарушения на процесуалните правила по призоваването му.
Поради това, основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното дело и новото му разглеждане от първоинстанционния съд е налице и предпоставя отмяна на решението на въззивния съд и на първоинстанционната присъда.
С оглед изхода на производството за възобновяване и съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 4 от НПК, настоящият състав дължи произнасяне и по мярката за неотклонение на осъдения Р., който е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда. По отношение на същия е била взета на ДП и потвърдена от съда (определение от 22. 05. 2017 година) мярка за неотклонение „подписка”. Данните по делото не разкриват основания за нейното изменяване, доколкото не се установява осъденият да е предприемал действия по избягване на наказателното преследване.
Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 423, ал. 1 и ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателните дела влезлите в сила решение № 211 от 11. 10. 2017 година на Окръжен съд – гр. Варна, по внохд № 785 / 2017 година и потвърдената с него присъда № 161 от 22. 05. 2017 година на Районен съд – гр. Варна, по нохд № 621 / 2017 година.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Воарна за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.
ВЗЕМА по отношение на Р. Р. Р. мярка за неотклонение „Подписка“.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на осъдения Р. Р. Р. за уведомяване за взетата му мярка за неотклонение и на началника на Затвора - гр. Враца за сведение и незабавно изпълнение, ако осъденият Р. не се задържа на друго основание, както и на началника на Първо РУП - гр. Варна за сведение и контрол на изпълнение на мярката за неотклонение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |