6 . стр. от решение по гр.д. № 221/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО РЕШЕНИЕ № 571 София, 22 ноември 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова Марио Първанов при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 221 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Б. апелативен съд от 10.10.2008 г. по гр.д. № 74/2008, с което е допуснато непълно осиновяване на дете без съгласието на родителя. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за допустимостта предявеното искане за осиновяване да бъде обосновано с новонастъпили факти и за доказателствената тежест на факта на недаването на издръжка и на материалноправния въпрос за основанието за допускане на осиновяването без съгласие на родителя. По процесуалноправния въпрос за допустимостта предявеното искане за осиновяване да бъде обосновано с новонастъпили факти Върховният касационен съд намира, че като допуска или отказва осиновяване съдът съдейства на гражданските правоотношения. Актът за допускане на осиновяването е охранителен, той не отрича и не признава съществуването на материални субективни права. За лицата, които са легитимирани да започнат производството по осиновяване – осиновителите и осиновяваният, ако е непълнолетен, последиците на осиновяването са желани и изгодни, без да накърняват чужди права. Затова производството е едностранно и безспорно. Родителите на осиновявания не са процесуално легитимирани да започнат производството за осиновяване. Ако те желаят да участват в него, съдът ги конституира като молители наред с осиновителите и осиновявания, ако е непълнолетен, но производството може да започне, да се развие и да приключи без тяхното участие. Най-съществената особеност на охранителните производства е служебното задължение на съда да провери дали са налице условията за издаване на искания охранителен акт, като той може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя. Искът за лишаване от родителски права подлежи на разглеждане по реда на общия съдебен исков процес и процесуално легитимиран като ответник по този иск е родителят, който се претендира да бъде лишен от родителски права. Крайният акт на съда е правораздавателен, тъй като със сила на пресъдено нещо отрича или признава съществуването на материални субективни права. Най-съществената особеност на производството по този иск е възможността съдът да се самосезира и по своя инициатива да събира доказателства. В исковото производство обаче съдът не може да взема предвид факти, които не са включени по надлежния ред в предмета на доказване. Когато предявеният иск бъде основан на нов (в т.ч. новонастъпил) факт, ищецът трябва да въведе в исковия процес този факт само чрез надлежно изменение на иска по основание и съдът може да допусне исканото изменение на иска, ако с оглед защитата на ответника прецени това за уместно. Допуснато ли е исканото изменение, предмет на делото става нов различен иск, по който ответникът трябва да се защитава и предмет на доказване става нов различен факт, който ответникът може да оборва като сочи доказателства. Законодателят е уредил възможността в охранителното по правното си естество производство за допускане на осиновяване съдът (по искане на лица, които не са легитимирани да предявят иск за лишаване от родителски права) да бъде сезиран инцидентно с правния спор за наличието на законовите предпоставки за лишаване от родителски права на някой от родителите на осиновявания. Ако съдът установи, че съответните предпоставки са налице, той може да допусне осиновяването без съгласието на родителя (въпреки че той не е лишен от родителски права), а ако установи, че тези предпоставки не са налице, съдът трябва да вземе предвид съгласието или липсата на съгласие на този родител. Родителят, по отношение на когото се претендира да са налице законовите предпоставки за лишаване от родителски права е процесуално легитимиран като ответник в това производство. То не може да започне, да се развие и да приключи без надлежното му участие в производството в качеството на ответник по делото. Задължението на съда да вземе предвид фактите, настъпили след предявяването на иска е уредено в Част Втора “Общи исков процес”, чл. 235, ал. 3 ГПК (чл. 188, ал. 3 ГПК отм.) и то се отнася за тези новонастъпили факти, които имат значение за спорното право предмет на делото – така както е индивидуализирано в основанието и петитума на предявения иск. Ако новонастъпилият факт съставлява различно основание, новият иск може да стане предмет на делото и с това новонастъпилият факт може да стане предмет на доказване само ако при надлежно изменение на основанието на предявения иск съгласно чл. 214, ал. 2, изр. 1 ГПК (чл. 116, ал., 2, изр. 1 ГПК отм.) и първоинстанционният съд е допуснал изменението на иска. Изменението на иска се допуска по преценка на съда, тъй като ответникът ще трябва да организира защитата си по нов иск, който се основава на различен факт. В охранителното производство съдът може да вземе предвид и факти, които не са посочени от молителя. Не съществува пречка тези факти да са новонастъпили, стига те да съставляват условие за издаването на охранителния акт (напр. промяна на мнението за осиновяване, саниране или оттегляне на даденото съгласие, навършване на непълнолетие от осиновявания и др.), но ако в охранителното производство съдът е сезиран инцидентно със спор за наличието на законови предпоставки за лишаване от родителски права на някой от родителите на осиновявания, новонастъпилите факти, които съставляват различно основание за лишаване от родителски права, може бъдат предявени чрез надлежно изменение на основанието на иска съгласно чл. 214, ал. 2, изр. 1 ГПК (чл. 116, ал., 2, изр. 1 ГПК отм.). По процесуалноправния въпрос за доказателствената тежест на факта на недаването на издръжка Върховният касационен съд намира, че (като бъдат оставени настрана въпросите за имуществото и доходите на страните) по иск за издръжка за минало време в тежест на ищеца е да докаже съответната степен на родство и нуждата си от издръжка, а ответникът – предоставянето на издръжка в натура или в пари, ако основава възражението си факта, че е предоставял необходимата издръжка. Доказателствената жест се разпределя по този начин, тъй като ищецът основава правото си на издръжка на съответната степен на родство и на своите нужди, а ответникът основава възражението си за погасяване на задължението чрез изпълнение. По иска за лишаване от родителски права в тежест на ищеца е да докаже неполагането на грижи и непредставянето на издръжка, а в тежест на родителя – забавата на кредитора и наличието на други пречки, ако твърди, че са съществували такива. Доказателствената жест се разпределя по този начин, тъй като искът се основава на противоправното поведение на родителя, а възражението – на обстоятелства, които изключват неговата отговорност. По материалноправния въпрос за основанието за допускане на осиновяването без съгласие на родителя Върховният касационен съд намира, че едно от основанията за това е трайното неполагане на грижи, придружено от трайно непредоставяне на издръжка. Правно значение имат и обстоятелствата, които са пречили на полагането грижи и предоставянето на издръжка, както и поведението на ищеца, тъй като никой не може да черпи права от противоправното си поведение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с молба за допускане на непълно осиновяване без съгласието на бащата на осиновявания, като неговото съгласие не се изисква поради неполагането на грижи за детето от месец февруари 1999 г. до месец септември 2008 г. и поради непредоставянето на издръжка от месец август 1999 до месец април 2002 г. и от месец септември 2007 г. до месец септември 2008 г. През посочените периоди от време бащата не е полагал грижи за детето и не е предоставял средства за издръжката му, поради което е допуснато исканото непълно осиновяване без съгласието и въпреки противопоставянето на бащата. Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че компетентен да се произнесе по молбата за осиновяване според правилата за местна подсъдност в охранителното производство е съдът по местожителството на молителите. Основното производство е охранително и обстоятелството, че съдът е сезиран инцидентно с правния спор за наличието на законовите предпоставки за лишаване на родителя на осиновявания от родителски права е основание той да бъде конституиран като ответник в производството, но не и за прилагането на правилата за определяне на местната подсъдност в исковото производство – по местожителство на ответника. Също правилно въззивният съд е приел, че макар малолетният осиновяван да не е процесуално легитимиран да започне производството за допускане на осиновяването му, той има право да бъзе изслушан и да участва в това производство, включително и чрез предоставянето на правна помощ, включително и чрез правото на жалба съгласно чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. В нарушение на закона обаче въззивният съд е приел, че и сезиран инцидентно с правния спор за наличието на законовите предпоставки за лишаване на бащата на детето от родителски права поради неполагането на грижи за детето след 10.10.2006 г. до месец септември 2008 г. и поради непредоставянето на издръжка след 10.10.2006 г. до месец септември 2008 г. До приключването на устните състезания пред първоинстанционния съд не е предприемано изменение на иска по основание, доказателства за неполагането на грижи и непредоставянето на издръжка от бащата след 10.10.2006 г. не са събирани, не са обсъждани и първоинстанционното решение не е основано на такива факти. Едва във въззивната жалба от 03.04.2008 г. молителите се позовават на неполагането на грижи след 10.10.2006 г. и непредоставянето на издръжка за 7 месеца от месец септември 2007 г. до 03.04.2008 г. Изменението на иска по основание с въззивната жалба обаче е недопустимо. То е недопустимо и в хода на въззивното производство до приключването на устните състезания пред въззивната инстанция. Видно от изложеното, като е основал решението си за допускане на осиновяването на правното значение факти, които са извън предмета на делото, въззивният съд е постановил обжалваното решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което то следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че молителите са родители на покойната майка на осиновявания, който е роден на 06.08.1998 г. До смъртта на майката 05.02.1999 г. младото семейство е живяло при родителите на майката, където бащата остава да живее до месец август 1999 г., след което се премества да живее в София. За два месеца през лятото на 2000 г. бащата взема детето при себе си в София и Видин, но през месец септември 2000 г. по настояване на молителите се съгласява то да продължи да бъде отглеждано при тях. През 2001 г. бащата заминава за С., но много пъти (според изявлението на детето при изслушването му пред въззивния съд) му се е обаждал по телефона и инцидентно му е изпращал колети. От месец май 2002 г. до 10.10.2006 г. чрез своите родители бащата е изплащал на молителите по 100 лева месечно за издръжката на сина си, което е достатъчно с оглед възрастта и нуждите му, като се вземе предвид също, че в тази сума е включена и наследствената пенсия на детето. По делото не са събрани доказателства бащата да е бил известен, че превежданата сума е недостатъчна с оглед нуждите на детето. С оглед предмета на делото е без правно значение дали след 10.10.2006 г. бащата е полагал грижи за детето и е предоставял средства за издръжката му, както и съществували ли са някакви пречки за това, както и кой ги е създавал. Видно от изложеното макар в продължение на 72 месеца от началото на месец септември 2000 г. до 10.10.2006 г. бащата да не е полагал непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на сина си, той не се е дезинтересирал от него, тъй като по настояване на родителите на покойната си съпруга е постигнал споразумение с тях и го е предоставил на грижите им, без да прекъсва контакта си с него. През първите 22 месеца до месец април 2002 г. бащата не е предоставял средства за издръжката на детето, но от месец май 2002 г. до 10.10.2006 г. (или през последните 50 месеца) той е предоставял необходимите средства за издръжката му. Трайно е състоянието през последните 50 месеца, когато бащата не е полагал непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на сита си, но без да прекъсва контакта си с него и след като е възложил грижите на най близки роднини на детето и по тяхно настояване. През това време бащата е предоставял и необходимите средства за издръжката на детето, поради което исканото непълно осиновяване не може да бъде допуснато без неговото съгласие и въпреки изричното му противопоставяне. На ответника Н. Ц. Н. следва да бъдат присъдени 630,20 лева разноски за всички инстанции, както се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Б. апелативен съд от 10.10.2008 г. по гр.д. № 74/2008. ОТХВЪРЛЯ молбата на А. П. С. и С. И. С. от П. за непълно осиновяване на малолетния С. Н. Н., ЕГН [ЕГН], без съгласието на баща му Н. Ц. Н. от Видин на основание чл. 93, ал. 1 СК. ОСЪЖДА А. П. С. и С. И. С. от П. да заплатят на Н. Ц. Н. от Видин сумата 630,20 лева разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.