1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
гр. София, 14.09.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1126 по описа за 2019г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 147 от 18.03.2019г. по т. дело № 1126/2019г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение по касационна жалба на ответника [община] е допуснато касационно обжалване на решение № 51 от 14.12.2018г. по в. т. дело № 631/2018г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 51 от 23.07.2018г. по т. дело № 38/2017 на Окръжен съд Търговище в частта, с която [община] е осъдена да заплати на „Софстрой“ АД, „Енерджи Груп 2003“ ЕООД и „Екзотика Косеви“ ООД /сега ЕООД/ - участници в обединение Сдружение „Красиво Попово“ /гражданско дружество по ЗЗД/, на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 266 ЗЗД сумата 7 751,73 лв., представляваща лихва за забава върху 25 383,05 лв. за периода от 02.05.2014г. до 03.05.2017г., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 310,56 лв. – направени съдебни разноски. Въззивното решение в посочената част е допуснато до касационно обжалване по въпроса „От кой момент настъпва погасителният ефект на прихващането в случаите, когато възражението за прихващане е направено в съдебния процес като средство за защита срещу предявен осъдителен иск за парично вземане, но вземането на ответника е установено със сила на пресъдено нещо в предходен процес?“.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 20.10.2020г. е спряно производството по делото до решаването на тълк. дело № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС, а с определение № 97 от 28.03.2022г. касационното производство по настоящото дело е възобновено.
Касаторът [община] чрез процесуален представител адв. З. Орсов прави оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа становище, че в посочената част въззивното решение е неправилно, тъй като вземането на [община] в размер 25 383,05 лв. е установено със сила на пресъдено нещо, за него е издаден изпълнителен лист, същото не е установявано по основание и размер в съдебното производство по настоящото дело, поради което частта от претендираната главница в размер 25 383,05 лв. е погасена поради прихващане към деня, в който двете насрещни вземания са възникнали, т. е. от 15.04.2015г., когато са влезли в сила решение от 19.07.2013г. по т. дело № 13/2013г. на ТОС, решение от 26.03.2014г. по в. т. дело № 821/2013г. на Апелативен съд Варна и определение № 183/15.04.2015г. по т. дело № 2380/2014г. на ВКС. Касаторът счита, че от 15.04.2015г. до предявяването на исковата молба на 03.05.2017г. [община] дължи законна лихва за забава не върху 764 022,49 лв., а върху 738 639,44 лв., т. е. за този период не се дължи законна лихва върху сумата 25 383,05 лв. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която [община] е осъдена да заплати на ищците законна лихва за забава върху сумата 25 383,05 лв., считано от 15.04.2015г. до окончателното плащане и сумата 310,56 лв. – направени съдебни разноски, и вместо това искът в посочената част да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
Ответниците „Софстрой“ АД, „Енерджи Груп 2003“ ЕООД и „Екзотика Косеви“ ЕООД, участници в обединение Сдружение „Красиво Попово“ /гражданско дружество по ЗЗД/ и ищци в първоинстанционното производство чрез процесуални представители адв. Нина Й. К. и адв. П. Н. И. - Г. оспорват касационната жалба и поддържат становище, че правилно и в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че прихващането следва да се счита извършено именно от датата на решението по настоящото дело, тъй като се касае за извършено съдебно прихващане, което има действие занапред, поради което не следва да се намалява присъдената законна лихва за забава върху цялата претенция. Излагат доводи, че процесуалното възражение за прихващане няма ретроактивно действие по чл. 104 ЗЗД, а погасява двете насрещни задължения занапред от влизане в сила на решението. Ответниците претендират присъждане на направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
Въззивният съд е приел за безспорно между страните, че ответникът е длъжен да плати на ищците по сключения между тях по ЗОП договор за строителство от 29.11.2010г. /договор за изпълнение на СМР № BG161P0001/1.4-02/2008/009-S-08/ претендираната с иска главница в размер 764 022,49 лв.
Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от ищците в частта, с която искът за главницата е отхвърлен за разликата над 738 639,44 лв. до 764 022,49 лв. поради съдебно прихващане на сумата в размер 25 383,05 лв.
Съдебният състав е приел, че направеното от ответника /настоящ касатор/ възражение за прихващане на главницата със сумата 738 639,44 лв., представляваща обезщетение за вреди по чл. 23 във връзка с чл. 7, ал. 12 от сключения по ЗОП договор за строителство от 29.11.2010г. за неизпълнение от ищците на задължението им по ДПБФП от 21.10.2009г. да изпълнят проекта до 12.01.2012г., е неоснователно по подробно изложени в съдебния акт съображения.
По отношение на присъдените лихви за забава в размер 233 068,25 лв. съдебният състав е приел, че няма основание за частична отмяна на първоинстанционното решение в частта му за лихвите за забава предвид извършеното прихващане относно главницата, тъй като се касае за уважаване на процесуално възражение за прихващане на ответника, което има действие от датата на постановяване на съдебното решение и не се отразява на размера на лихвите за забава върху главницата до предявяването на иска.
Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд Търговище в частта, с която [община] е осъдена да заплати на „Софстрой“ АД, „Енерджи Груп 2003“ ЕООД и „Екзотика Косеви“ ООД /сега ЕООД/ - участници в обединение Сдружение „Красиво Попово“ /гражданско дружество по ЗЗД/, на основание чл. 79 във връзка с чл. 266 ЗЗД сумата 738 639,44 лв., представляваща дължима сума по посочени фактури и кредитни известия за извършени и приети СМР по договор за СМР № BG161P0001/1.4-02/2008/009-S-08, сумата 225 316,52 лв. /разликата над 7 751,73 лв. до 233 068,25 лв./ – лихва за забава за периода от 02.05.2014г. до 03.05.2017г. върху сумата 738 639,44 лв., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 38 619,06 лв. – част от направените съдебни разноски, в частта, с която е отхвърлено направеното от [община] възражение за прихващане за сумата 738 639,44 лв., представляваща претърпяна вреда по чл. 23 от същия договор за СМР, както и решение № 60 от 11.03.2019г. по същото в. т. дело № 631/2018 на Апелативен съд Варна, Търговско отделение, с което е допълнено въззивното решение, като е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е присъдена законна лихва върху главницата 738 639,44 лв., считано от 03.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
По релевантния правен въпрос:
В хода на настоящото производство е постановено Тълкувателно решение № 2/2020 от 18.03.2022г. по тълк. дело № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че при уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т. е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение. В мотивите на Тълкувателното решение е изразено разбирането, че институтът на прихващането изисква да са осъществени следните необходими предпоставки: наличие на насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи; вземането на прихващащия /активното вземане/ да е изискуемо; достатъчно е задължението на прихващащия /пасивното вземане/ да е изпълняемо, като същото може да не е изискуемо; активното вземане следва да е ликвидно, т. е. да е определено по основание и размер – да е безспорно /установено с влязло в сила решение или заповед за изпълнение/ или да не е оспорено от длъжника, срещу когото се прихваща. Потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия. За да породи предвидения в закона ефект – погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и размер. Когато изявлението за прихващане е извършено в процеса, т. нар. „съдебно прихващане“, съдът трябва да установи вземането по иска и осъщественото право на прихващане.
Съгласно посоченото Тълкувателно решение действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила - от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т. е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността на вземането на прихващащия - в процеса или извън него, е без значение за обратното действие на погасителния способ. Вземането за присъдени със съдебно решение направени разноски става изискуемо с влизане в сила на решението, тъй като тогава възниква възможност на кредитора да иска изпълнение на вземането. От този момент с него може да се извърши прихващане на насрещно вземане, ако насрещното вземане е изпълняемо.
Въз основа на посоченото Тълкувателно решение настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантния правен въпрос: В случаите, когато възражението за прихващане е направено в съдебния процес като средство за защита срещу предявен осъдителен иск за парично вземане, и вземането на ответника за направени по друго дело разноски /активното вземане/ е установено със сила на пресъдено нещо в предходен процес, погасителният ефект на прихващането настъпва с обратна сила – от момента на влизане в сила на съдебното решение, ако пасивното вземане е изпълняемо.
По правилността на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част:
При така дадения отговор на релевантния правен въпрос се налага извод, че въззивният съд в противоречие с материалния закон е приел, че процесуалното възражение за прихващане на ответника има действие от датата на постановяване на съдебното решение и не се отразява на размера на лихвите за забава върху главницата до предявяването на иска. Съдебният състав не е съобразил обратната сила на възражението за прихващане и не е отчел, че исканото съдебно прихващане със сумата 25 383,05 лв. в конкретния случай се счита за осъществено към най-ранния възможен момент – настъпване на изискуемостта на вземането на [община], а именно момента на влизане в сила на решението, с което са присъдени направените разноски.
Решение № 30/19.07.2013г. по т. дело № 13/2013г. на Окръжен съд Търговище, решение № 79/26.03.2014г. по в. т. дело № 821/2013г. на Апелативен съд Варна и определение № 183/15.04.2015г. по т. дело № 2380/2014г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което са присъдени на „Софстрой“ АД съдебни разноски в размер общо 25 383,05 лв. /25 378,05 лв. + 5 лв. за издаване на изпълнителен лист/, са влезли в сила на 15.04.2015г. Към посочената дата активното вземане /вземането на [община]/ е било изискуемо, както и вземането на ищците към [община] /пасивното вземане/. Следователно погасителният ефект на прихващането със сумата 25 383,05 лв. е настъпил към най-ранния възможен момент – на 15.04.2015г. Поради това, че към тази дата [община] дължи на ищците главница в размер 738 639,44 лв., а не 764 022,49 лв., предвид погасяване на главницата в частта за сумата 25 383,05 лв. чрез прихващане, върху тази част не се дължи и законна лихва за периода от 15.04.2015г. до 03.05.2017г. Размерът на законната лихва върху сумата 25 383,05 лв. за периода от 15.04.2015г. до 03.05.2017г. е 5 292,56 лв. и неправилно е включен от съдебния състав в присъдената законна лихва за забава в размер общо 233 068,25 лв.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението на Апелативен съд Варна следва да бъде отменено като неправилно поради противоречие с материалния закон на основание чл. 293, ал. 2, предл. 1 ГПК в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд Търговище в частта, с която [община] е осъдена да заплати на „Софстрой“ АД, „Енерджи Груп 2003“ ЕООД и „Екзотика Косеви“ ЕООД - участници в обединение Сдружение „Красиво Попово“ /гражданско дружество по ЗЗД/, на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 266 ЗЗД сумата 5 292,56 лв., представляваща лихва за забава върху 25 383,05 лв. за периода от 15.04.2015г. до 03.05.2017г. Поради това, че не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск в посочената част да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид изхода на спора дължимите от [община] на ищците разноски за първоинстанционното производство са в размер 38 898,91 лв., поради което въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която [община] е осъдена да заплати на ищците разликата над 38 898,91 лв. до присъдените 38 929,62 лв. В останалата част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците по касационната жалба /ищци/ трябва да заплатят на касатора /ответник/ направените от него разноски за трите съдебни производства в размер общо 523,93 лв., от която сума 7,71 лв. - за първоинстанционното производство, 243,11 лв. – за въззивното производство, и 273,11 лв. – за касационното производство. Разноски на ответниците по касационната жалба не се присъждат за касационното производство, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 51 от 14.12.2018г. по в. т. дело № 631/2018г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 51 от 23.07.2018г. по т. дело № 38/2017 на Окръжен съд Търговище в частта, с която [община] е осъдена да заплати на „Софстрой“ АД, „Енерджи Груп 2003“ ЕООД и „Екзотика Косеви“ ЕООД - участници в обединение Сдружение „Красиво Попово“ /гражданско дружество по ЗЗД/, на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 266 ЗЗД сумата 5 292,56 лв., представляваща лихва за забава върху 25 383,05 лв. за периода от 15.04.2015г. до 03.05.2017г., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 30,71 лв. /над 38 898,91 лв. до присъдените 38 929,62 лв./ – направени съдебни разноски, и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Софстрой“ АД, „Енерджи Груп 2003“ ЕООД и „Екзотика Косеви“ ЕООД - участници в обединение Сдружение „Красиво Попово“ /гражданско дружество по ЗЗД/ срещу [община] иск в частта за сумата над 227 775,69 лв. до предявения размер 233 068,25 лв., т. е. за сумата 5 292,56 лв., представляваща лихва за забава върху 25 383,05 лв. за периода от 15.04.2015г. до 03.05.2017г., по чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 266 ЗЗД като неоснователен.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 51 от 14.12.2018г. по в. т. дело № 631/2018г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение в останалата допусната до касационно обжалване част.
ОСЪЖДА „Софстрой“ АД с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 2, „Енерджи Груп 2003“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], [населено място], [жк], [улица] и „Екзотика Косеви“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] - участници в обединение Сдружение „Красиво Попово“ /гражданско дружество по ЗЗД/ да заплатят на [община] с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 523,93 лв. /петстотин двадесет и три лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща направени разноски за трите съдебни производства.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|