Ключови фрази
спиране на производството по делото


2



О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 107

София, 28.02.2011 година

Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 96/2011 година.


Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Т. Х. Ч. от[населено място] е подал частна касационна жалба против определението от 20. 12. 2010 г. по гр. д. № 624/2010 г. на Великотърновския апелативен съд и приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Великотърновският апелативен съд, с обжалваното определение, е потвърдил определението ва Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 1020/2010 г., с което е спряно производството по същето дело, образувано по частна жалба на Ч. срещу отказ на частен съдебен изпълнител да образува изпълнително дело против П. на Р България въз основа на издаден изпълнителен лист по влязло в сила решение по гр. д. № 2669/2008 г. на В., с което П. е осъдена да заплати на Ч. сумата 3500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва и сумата 90.50 лв. разноски по делото. Апелативният съд е възприел като правилни и законосъобразни изводите на окръжния съд за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК при безспорно установения по делото факт, че отказът на съдебния изпълнител за образуване на изпълнително дело е основан на чл. 519 ГПК за недопускане изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения и на образуваното дело пред Конституционния съд за разглеждане по същество на искане на О. на Р България за установяване противоконституционност на чл. 519 и чл. 520 ГПК.
Касационният съд счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на разглеждане на частната касационна жалба по поставения въпрос за приложението на чл. 229, т. 6 ГПК, тъй-като това изисква преценка за точното прилагане на закона и е свързано с развитие на правото поради липса на достатъчно съдебна практика.
При преценката по същество, касационният съд счита, че правилно производството по обжалване на отказа на частен съдебен изпълнител, е спряно от първоинстанционния и въззивния съд на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК. Разпоредбата е императивна и посочва изчерпателно предпоставките за спиране на съдебното производство – висящо конституционно дело по искане, с което се оспорва конституционосъобразност на приложим по делото закон. По настоящото дело, отказът на съдебния изпълнител е основан на правилото на чл. 519 ГПК, следователно същата разпоредба е приложимия закон за спора между жалбоподателя Ч. и съдебния изпълнител. Доводът на жалбоподателя, че в случая той се позовава на противоречие на чл. 519 ГПК с международен договор, а не на противоконституционност на нормата, е без правно значение, тъй-като настоящият спор е процесуален, касае спирането на производството от съда, а не изводите на съда относно правилността на обжалваното действие на съдебния изпълнител. Същото се отнася и до другите доводи на жалбоподателя относно нормата на чл. 519 ГПК, противоречието й[населено място] конвеция за защита правата на човека и предимството на нормите на международни договори, ратифицирани от България, пред вътрешното законодателство. Тези въпроси касаят разглеждането по същество на жалбата на Ч. срещу отказа на частния съдебен изпълнител и евентуална бъдеща преценка на съда за правилността на отказа, но такова произнасяне в случая не е налице, поради спиране на производството.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определението от 20. 12. 2010 г. по ч. гр. д. № 624/2010 г. на Великотърновския апелативен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: