Ключови фрази
Установителен иск * договор за покупко-продажба * симулация * нищожност * дарение * свидетелски показания * право на ползване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 151
гр.София 13.07.2011г.

в името на народа


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на десети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 409/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на Н. С. К. чрез адв. Ц. Ч. от АК - София против решение № 120/16.12.2009 г. на АС – Велико Търново, постановено по въззивно гр.д. № 583/2009 г.
К. К. е предявил иск против Н. С. К. за установяване симулативността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нот. акт № 177/2004 г., за признаване, че действителната воля на страните е дарение и възстановяване запазената част на К. К. от наследството на М. Н. К..
С въззивното решение, като е потвърдено това на първостепенния Русенски окръжен съд, исковете са уважени.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 632/10.06.2010 г. по въпроса съдът следва ли да тълкува действителната воля на страните, когато преценява дали са сключили симулативна сделка, съответно каква е прикритата; ако срещу прехвърляне на имот е уговорена цена плюс полагане на грижи и даване на издръжка, то при неизпълнение само на задължението за плащане, може ли да се приеме, че действителната воля е за дарение и в този връзка съдът длъжен ли е в да обсъди доказателствата за престиране на грижи и издръжка и съответно да ги прецени във връзка с действителната воля на страните.
Съставът на Върховния касационен съд предлага следното тълкуване:
Вида на сделката се определя от нейното съдържание -действителната обща воля на страните, а не от това, как е наименована от тях. Тълкуването се извършва по критериите на чл. 20 ЗЗД - отделните уговорки трябва да се ценят във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите и практиката и добросъвестността.
Няма пречка страните, доколкото не нарушават императивни правни норми, да уговорят насрещни престации според желанието и интереса си. Ако клаузите са валидни, правата и задълженията на съконтрахентите се уреждат според уговореното. По общо правило, дори някоя от клаузите да е нищожна, това не влече нищожност на цялата сделка.
Постигане на уговорка срещу прехвърляне правото на собственост върху вещ да се плати освен цена, но още да се дават пожизнено грижи и издръжка, не противоречи на закона, а и е позната в практиката – сред хипотези на комбирниране на алеаторната престация с друга най-чести са именно за плащане и на парична сума или за погасяване на задължение на прехвърлителя към трети лица.
В тази връзка, ако не е платена цената по договора, това може да е индиция за симулативност на клаузата за продажба, но може да сочи и на неизпълнение на задълженията на приобретателя. Ако пък се установи относителна симулация, това от своя страна не значи, че непременно прикритата сделка е дарение. Така например, чрез симулативна продажба може се избегне и евентуално атакуване на дисимулирано прехвърляне срещу задъжление за издръжка и гледане с иск за разваляне поради неизпълнение.
Във всички случаи отношенията на страните не могат да се установяват поотделно и клаузите за плащане на цена и за полагане на грижи и даване на издръжка да се разглеждат изолирано и сами за себе си. Действителната воля следва да се изясни чрез тълкуване на подписаните от страните споразумения, като за целта се обсъдят в съвкупност събраните свидетелски и писмени доказателства, твърденията и дадените в хода на процеса обяснения, каквото са и изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК

По касационните оплаквания:
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касация К. С. К. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание чрез адв. К. Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид оплакванията в касационната жалба, доводите на страните и съобрази приложимия закон, намира, че жалбата е основателна.
С обжалваното решение въззивният съд е установил, че майката на насрещните страни приживе е прехвърлила свой недвижим имот /апартамент и гараж/ на сина Н. К. срещу 32 900 лв., който поел още и задължение да се грижи и осигури необходимото спокойствие, лекарства, храна и средства за нормалното преживяване на продавача М. К.. Последната запазила и правото да живее сама до края на дните си в апартамента. Договорът е в нотариална форма и е от 18.08.2004 г.
М. К. починала на 13.02.2008 г. и оставила за свои законни наследници синовете К. К. и Н. К..
Въззивната инстанция е приела, че липсата на доказателства за платена цена от приобретателя по атакуваната сделка и наличието на свидетелски показания, сочещи на липсата на намерение да се престират пари, сочи на симулативност на договора като продажба и за наличие на прикрито дарение. Прието е още, че в нотариално оформения договор съществува уговорка за полагане на грижи и даване на издръжка от приобретателя на прехвърлитеря. В същото време е посочено, че клаузата е самостоятелна, няма връзка с продажбата и не е част от насрещната престация на приобретателя.
Поради това, не са обсъждани доводите на ответника и събраните по делото доказателства, имащи отношение към алеаторната клауза.
Решението е неправилно.
Установено е, че имотът при запазено право на ползване, е прехвърлен от майката на К. К. срещу пари, както и срещу полагане на грижи и даване на издръжка до края на живота й. Съдът не е заключил, че алеаторната уговорка е симулативна или недействителна на някакво друго основание. Такива данни няма и по делото, а и не се поддържат от страните.
Следователно, необосновано и в нарушение на закона съдът, приемайки симуативност на клаузата за продажба, е обявил за нищожна цялата прехвърлителна сделка – и в тази част, с която имотът е прехвърлен срещу грижа и издръжка.
В случая, в нотариалния акт е записано, че договорът е покупко-продажба, а страните са наименовани съответно купувач и продавач. Според уговореното между тях, обаче, срещу прехвърляне собствеността върху вещта, при запазено право на ползване, М. К. получава от Н. К. общо сумата от 32 900 лв., както и грижи, лекарства, храна и средства за нормално преживяване до края на живота си. Следователно, сделката е смесена.
Съдът, в нарушение на съдопроизводствените правила е отказал да обсъди събраните доказателства във връзка с полаганите от приобретателя К. К. грижи и издръжка. Нарушението е особено съществено, защото доказателствата имат отношение към тълкуване волята на страните по договора, съответно установяване на съдържанието на сделката.
От показанията на свидетелката М. В. К. се установява, че М. К. е живеела със съпруга си в процесното жилище. Тя не била добре последните години преди смъртта си /поч. 2008 г./ и сина Н., който преди това се бил изнесъл от същия имот, започнал да я посещавал всеки ден, извеждал я на разходка, направил ремонт на жилището и наел жена да гледа майка му, когато имала нужда от постоянни грижи.
С. В. М. свидетелства, че от август 2007 г. била наета от Н. К. да гледа майка му, която била оперирана, на легло и не можела сама да се обслужва. Свидетелката оставала и през нощта, когато Н. отсъствал. Той осигурявал лекарства, храна и при отсъствие от града, поддържал връзка по телефона с майка си; отношенията между тях били много близки, празнували заедно празници, като сина Н. К. организирал 80-годишния юбилей на майка си. Той плащал на М., като нейните ангажименти продължили до смъртта на М. К..
В нарушение на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК съдът не е направил анализ на всички доказателства по делото, обсъдил е само част от гласните доказателства, а и тях единствено с оглед факта платена ли е или не цената по сделката, съответно имало ли е уговорка за такава, но не и с оглед алеаторната клауза в прехвърлителния договор.
Свидетелката Димника О. няма преки впечатления от договорните отношения между М. и Н. К. по повод атакуваната сделка. Препредава поредица от свои разговори с М. К., но както от изложението на обстоятелствата, а и от оценката на свидетелката за различни правни действия, може да се направи и предположение, че нейното обяснение за отношенията почиват на житейския й опит. Свидетелката обяснява за „взаимно дарение” между М. и съпруга й, че децата й подписали след смъртта на бащата „нещо”, което да е в нейна полза, като отказ от наследство.
Свидетелката, също така възпроизвежда своя консултация с нотариус, за която се посъветвала с М. и тя й казала, че вече решила въпроса с „покупко-продажба”, за да не може трети човек да има претенция. Възможно е прехвърлителя да е избрал именно този вид сделка, за да не може тя да се атакува след смъртта й, но това не значи непременно, че покупко-продажбата е симулативна. Още повече, в случая определената цена не е пазарна, а и е съчетана с клауза за престиране още и на издръжка и гледане.
Свидетелката М. заявява за разговор с М. К., която й казвала, че ще разпредели имуществото си по равно между двете деца. По-късно споделила, че прехвърлила своя апартамент на единия син Н. – подписала документ, в който „пишело и за пари”, но според свидетелката не била много наясно с вида на сделката.
Всичко това сочи на намерение у М. К. да прехвърли недвижимия имот на Н. К. така, че сделката да не може да се атакува след смъртта й, а и всички свидетели сочат, че отношенията между братята не са били добри, още от преди сключване на договора. Възможно, но няма пълно главно доказване, че клаузата да прикрива договор за дарение, който може да бъде атакуван по чл. 30 ЗН. Възможно e смесения характер на сделката да е предпочетен като най-адекватен с оглед преследваната от страните цел – имотът се прехвърля именно на предпочетения син; удовлетворява се нуждата от издръжка и гледане на прехвърлителя, като престирането и на пари от една страна дава финансова независимост на майката, а от друга прави по-сигурно прехвърлянето с оглед евентуален иск на наследника за разваляне поради недаване на грижи и издръжка, което е често срещана практика при този вид договори след смъртта на прехвърилтеля.
Не е установено по безспорен начин и това, че М. К. не е получила цената по договора. Нейното изявление в нотариалния акт, че й е платено напълно и в брой, не е опровергано. Споделеното със свидетелките О. и М. може да сочи постигнатия според К. краен резултат със сделката, но не значи, че парите не са получени.
С оглед последиците от разпределението на тежестта на доказване в гражданския процес, не може да се приеме за безспорно установено, че клаузата за прехвърляне срещу цена е относително симулативна, че тя освен това прикрива уговорка за дарение било на част, било на целия имот.
В заключение въззивното решение следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество, като исковете по чл. 26, ал. 1, чл. 17, ал. 1 ЗЗД и по чл. 30 ЗЗД се отхвърлят.
Ищецът К. К. следва да заплати на касатора – ответник по исковете всички сторени от него съдебноделоводни разноски по делото – 3277 лв. за всички инстанции.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ решение № 120/16.12.2009 г. на АС – Велико Търново, постановено по въззивно гр.д. № 583/2009 г. и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на К. С. К. от [населено място], [улица], вх. 1, ет. 3 , съдебен адресат адв. К. И. Б. от [населено място], [улица] против Н. С. К. от [населено място], [улица], ет. 3, ап. „а” за установяване симулативността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нот. акт № 177/2004 г., за признаване, че действителната воля на страните е дарение и за възстановяване запазената част на К. С. К. от наследството на М. Н. К. чрез намаляване на привидното дарение.
ОСЪЖДА К. С. К. от [населено място], [улица], вх. 1, ет. 3 , съдебен адресат адв. К. И. Б. от [населено място], [улица] да заплати на Н. С. К. от [населено място], [улица], ет. 3, ап. „а” сумата в размер на 3277 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК , направени в производството по делото във всички инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: