О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 118   София, 06.03.2009 год.   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари пред две хиляди и девета година, в състав:                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА      ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ                                                                МАРИАНА КОСТОВА        изслуша докладваното от съдията  Костова ч. т. дело № 21/2009 г. и за да се произнесе взе предвид:   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. “Ч” АД гр. С. е подал частна касационна жалба против определение от 4.11.2008 г. по в. ч. гр. д. № 333/2008 г. на М. окръжен съд, въззивен граждански състав, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора срещу разпореждане на Л. районен съд от 2.10.2008г., постановено по гр.дело №532/2008г., с което е отказано издаването на изпълнителен лист и е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278, ал.4 ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, какъвто безспорно е процесуалната легитимация на страната в гражданския процес, който е решаван противоречиво от съдилищата. Към изложението са приложени съобщение с разпореждане на Районен съд, гр. Лом по ч. гр. д. 464/2008 г., съобщение с разпореждане на същия съд по ч. гр. д. 500/2008 г., съобщение с разпореждане на Районен съд, гр. М. по ч. гр. д. 219/2008 г., определение на Районен съд, гр. В. по ч. гр. д. № 622/2008 г., определение на Районен съд, гр. Л. по ч. гр. д. № 203/2008 г., определение на Районен съд, гр. П. по ч. гр. д. № 1767/2008 г., разпореждане на Районен съд, гр. М. по ч. гр. д. № 314/2008 г. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК подлежат определенията на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби подадени срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. В процесния случай въззивният съд е приел, че поради смъртта на Й. С. С., починала на 4.04.2007 г., преди подаването от “Ч” АД гр. С. на 15.05.008 г. на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради отсъствие на правен субект-длъжник производство е процесуално недопустимо. Върховният касационен съд намира, че същественият процесуалноправен въпрос, какъвто е въпросът за процесуалната легитимация, е решаван противоречиво от съдилищата, което налага извод за наличие на хипотезата визирана в чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, поради което, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. В представените от жалбоподателя определения за аналогични случаи, приетото от съдилищата е противоречиво – в някои е прието, че трябва да се спре производството и в шестмесечен срок да се посочат правоприемниците на ответника, в други, че производството е недопустимо и, че следва да се обезсили издадената заповед и прекрати производството по делото. По същество въззивното определение е правилно, по следните съображения: Съгласно чл. 227 ГПК, когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника. Законът има предвид продължаване на вече образувано производство, което ще рече, че смъртта на правния субект - ищец или ответник, трябва да е настъпила по време на висящ процес, а това предполага че към момента на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, правните субекти трябва да са съществували. Ако не е създадено валидно процесуално правоотношение, както е в процесния случай, поради липса на ответна страна, или пък ако неправилно е прието от съда че е създадено редовно процесуално правоотношение, не може да съществува и процесуално правоприемство. Хипотезата, предвидена в чл.429, ал.2 ГПК има предвид случаите при които длъжникът е починал след издаването на изпълнителен лист и изпълнението може да бъде насочено срещу неговите наследници, какъвто не е разглеждания случай. Затова в този случай не следва да се спира производството по делото, не следва да се издирват и съответно конституират правоприемниците на починалата страна, както и да им се изпращат преписи от издадената заповед за изпълнение. Предвид изложеното ВКС, счита, че след като е безспорно установено, че задълженото лице Й. С. С. е починало преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, правилно е прието от въззивния съд, че производството е изначално процесуално недопустимо и поради тази причина не е имало основание първоинстанционния съд да издаде изпълнителен лист в полза на касатора. Водим от горното, състав на първо търговско отделение на ВКС,   О П Р Е Д Е Л И:   ОСТАВЯ В СИЛА определението от 4.11.2008 год. по в. ч. гр. д. № 333/2008 год. на М. окръжен съд, въззивен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :