Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 4 Р Е Ш Е Н И Е № 152 София, 27.04. 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети април, през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 957 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Основно училище/ОУ/ „Х. С.”[населено място], област П., представлявано от директора Р. В. Д., чрез процесуалния представител адв. М. Г. от АК-П., против въззивно решение № 39 от 16.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 38/2010 г. на Пернишкия окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 257 от 01.12.2009 г. по гр.д. № 712/2009 г. на Р. районен съд, са уважени предявените от Ф. К. П. от[населено място] срещу ОУ “ Х. С.”, искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Ответницата по жалбата Ф. К. П. от[населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и в съдебно заседание. Ответникът по жалбата Р. инспекторат по образованието[населено място], оспорва жалбата и в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност. С определение № 65 от 25.01.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос, значим за изхода на спора, а именно, прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ с учител, съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, представлява ли лично субективно право на съответния учител, което да може да бъде упражнявано само по негово искане или с негово съгласие, или с това право разполага и работодателят, както и преценката на работодателя да приложи нормата на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, подлежи ли на съдебен контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на касатора, изложени в подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение като е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му част, са уважени исковете, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за отмяна като незаконосъобразна заповед № ЧР 2-011 от 14.07.2009 г. на началника на Регионалния инспекторат по образованието –[населено място] и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „директор”. Първоинстанционното решение, в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с 225, ал. 1 КТ, за сумата 5200 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, предявени против ОУ „Х. С.” и при условията на евентуалност против Регионалния инспекторат по образованието –[населено място], е влязло в сила като необжалвано. За да уважи исковете за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като предвидената в § 5, ал. 1, ПЗР на КСО възможност на учителите да придобият предсрочно право на пенсия, е в полза на служителите и при липсата на тяхно съгласие, е неприложима разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работодателя. Касационното обжалване е допуснато поради противоречието на въззивното решение със задължителната практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК по материалноправния въпрос – възможността за пенсиониране при условията на § 5 ПЗР на КСО дава ли право на работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, или това право може да се упражни само от служителя-учител. Към настоящия момент тази практика е установена с постановени решения от ВКС по чл. 290 ГПК, които съгласно т. 2 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС имат задължителен характер. С решение № 22 от 23.02.2010 г. по гр.д. № 3810/2008 г. на ВКС, І г.о., решение № 33 от 09.03.2010 г. по гр.д. № 2280/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 220 от 20.04.2010 г. по гр.д. № 4691/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 396/20.03.2010 г. по гр.д. № 1324/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд приема, че разпоредбата на § 5 ПЗР на КСО, отнасяща се само за учителите е специална спрямо общата норма на чл. 68 КСО и при прекратяване на трудовото правоотношение с учител на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ право на работодателя е да съобрази изискванията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или с общата, или със специалната разпоредба на осигурителния кодекс. С обжалваното решение въззивният съд е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ като е приел, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като предвидената в § 5, ал. 1, ПДР на КСО възможност на учителите да придобият предсрочно право на пенсия, е в полза на служителите и при липсата на тяхно съгласие, е неприложима разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работодателя. Предвид изложеното тълкуване на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, във вр. с § 5 ПЗР на КСО следва да се приеме, че въззивното решение е неправилно. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ дава право на работодателя да извърши уволнението на посоченото основание при осъществяване на предпоставките на § 5 ПЗР на КСО, чието наличие в случая е безспорно. Това обуславя законността на извършеното уволнение и има за последица отхвърлянето на исковете за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ като неоснователни. Касаторът-ответник е направил искане за присъждане на разноски за всички инстанции, като за извършените разноски пред ВКС на основание чл. 80 ГПК е представил списък. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата ще следва да заплати в полза на жалбоподателя съдебни разноски в размер общо на 850 лв. адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции. С оглед характера на производството – трудов спор, ищцата - ответница по касационната жалба, не дължи заплащане на държавна такса, в т.ч. и тези внесени от работодателя за въззивното и касационно обжалване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 39 от 16.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 38/2010 г. на Пернишкия окръжен съд в частта му, с която като е потвърдено първоинстанционното решение, са уважени предявените от Ф. К. П. от[населено място] срещу ОУ “ Х. С.”, искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, присъдени й са деловодни разноски и ответното училище е осъдено да заплати по сметка на Р. районен съд държавна такса в размер на 100 лв. ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф. К. П. от[населено място], [жк], бл. 3, ап. 17, срещу Основно училище „Х. С.”,[населено място], [улица], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, а именно: за отмяна на заповед № ЧР 2-011 от 14.07.2009 г. на началника на Регионалния инспекторат по образованието –[населено място] за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ, във връзка с § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност “директор”. ОСЪЖДА Ф. К. П. да заплати на ОУ „Х. С.”,[населено място] направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 850/осемстотин и петдесет/лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :