Ключови фрази
Обжалване на решение на дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители * въвод във владение * обезпечаване на предявен иск * спиране на производството по делото


Р Е Ш Е Н И Е

№ 273

София 14.12.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров
ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева
Зоя Атанасова

при участието на секретаря А. Давидова
като разгледа докладваното от съдията Василка Илиева
гр.д. № 3303 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:


Производство по чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ.
Обжалвано е решението на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители от 21.12.2013 г. по д.д. № 9/2013, с което е отхвърлено искането на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на М. Н. П., частен съдебен изпълнител рег. № ***, с район на действие Софийски градски съд.
Недоволен от решението е министърът на правосъдието, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че неправилно е прието, че въводът във владение на купувача от публичната продан в закупения от него имот не е изпълнително действие по делото за събиране на парично вземане, тъй като се осъществява на основание прякото несъдебно изпълнително основание – влязло в сила постановление за възлагане, което не се засяга от спирането и прекратяването на изпълнителното дело, дори от отменяването на изпълняваното решение и обезсилването на изпълнителния лист.
Ответникът по жалбата М. Н. П. я оспорва, като счита, че е зачел както изпълнителната сила на влязлото в сила постановление за възлагане, като е извършил въвода на купувача от публичната продан във владение, така и наложената обезпечителна мярка „спиране на изпълнението”, като е преустановил осребряването на друго имущество на длъжника и е задържал постъпилите суми от публичната продан. Ответникът възразява и за изтекла давност, като счита, че „нарушението” е открито най-късно на 28.02.2012 г., а решението по образуваното дисциплинарно производство не е взето до 28.08.2012 г.
Ответникът по жалбата Съвет на Камарата на частните съдебни изпълнители взема становище за нейната неоснователност, като счита, че обжалваното решение е правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, я намира неоснователна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, дисциплинарният състав е приел, че претендираното нарушение е: въвод на купувача от публичната продан във владение на закупения от него имот на основание влязлото в сила постановление за възлагане, въпреки наложената обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” на присъденото парично вземане.
По делото е прието за установено, че частният съдебен изпълнител е извършил действията при условията, както се претендират.
От правна страна дисциплинарният състав е приел, че постановлението за възлагане е пряко изпълнително основание, което удостоверява правата на купувача от публичната продан, без да засяга правоотношенията между страните в изпълнителното производство – кредитора и длъжника. Въводът във владение на купувача от публичната продан се извършва по изпълнителното дело за събиране на паричното вземане и може да засегне всяко лице, което бъде намерено в имота (не непременно длъжника), като третото лице може да се брани единствено с иск за собственост. Спирането на изпълнението на паричното вземане не винаги се отразява на хода на обявената публична продан, а прекратяването му не се отразява на правата на купувачите от публичната продан.
Правилно дисциплинарният състав е приел, че претендираната дисциплинарна отговорност на ответника не е погасена по давност. Съгласно т. 12 ТР № 2/26.06.2015 на ВКС, ОСГТК по т.д. №2/2013 дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител по чл. 69 ЗЧСИ се погасява по давност, когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от министъра на правосъдието или от Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители.
Също правилно дисциплинарният състав е приел, че въводът на купувача от публичната продан в закупения имот на основание влязлото в сила постановление за възлагане е изпълнително действие, което се осъществява по делото за принудително изпълнение на парично вземане, но има различно основание и засяга отношенията между различни страни. Влязлото в сила постановление за възлагане удостоверява правото на купувача от публичната продан да получи владението на закупения имот. То е пряко несъдебно изпълнително основание, чиято изпълнителна сила не зависи от изпълнителната сила на акта, удостоверяващ паричното вземане.
Спирането на принудителното изпълнение на паричното вземане не е забрана да се извършват действия по изпълнителното дело. То не е пречка да бъде връчена покана за доброволно изпълнение, да бъдат налагани запори върху вещи и вземания, както и възбрани върху недвижими вещи, да бъдат приемани плащания от трети задължени лица и извършвани описи на движими и недвижими вещи, както и да бъде назначаван пазач. Спирането на принудителното изпълнение на паричното вземане е забрана за осребряване на имущество на длъжника и за предаване на постъпилите парични суми на взискателя.
Нито спирането, нито дори прекратяването на принудителното изпълнение на паричното вземане (и обезсилването на изпълнителния лист) са пречка за въвода на купувача от публична продан във владение на закупения от него имот.
Видно от изложеното съдебният изпълнител е извършил въвод на купувача от публична продан във владение на закупения от него имот, въпреки наложената обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” на присъденото парично вземане, но това е дължимо и правомерно поведение на съдебния изпълнител, а не дисциплинарно нарушение, поради което правилно дисциплинарният състав е отхвърлил искането за налагане на дисциплинарно наказание.
На ответника по жалбата М. Н. П. следва да бъде присъдена сумата 1000/хиляда/ лева разноски в касационното производство, както се претенидрат.
На ответника по жалбата Камара на частните съдебни изпълнители следва да бъдат присъдени 500/петстотин/ лева юрисконсултско възнаграждение, както се претендира.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители от 21.12.2013 г. по д.д. № 9/2013.
ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да заплати на М. Н. П. сумата 1000/хиляда/ лева и на Камарата на частните съдебни изпълнители сумата 500/петстотин/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: