5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 353 гр. София,01.08.2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2900 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Х. А. и Е. В. Ц., представлявани от адв. В. Волева, срещу определение № 3009 от 18.09.2019г. по в.ч.гр.д. № 3766/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е потвърдено разпореждане № 16312 от 20.05.2019г. по ч.гр.д.№ 15925/2018г. на Софийски градски съд, ГО. С потвърденото разпореждане е върната подадената от Н. Х. А. и Е. В. Ц. частна касационна жалба срещу определение № 478188 от 28.08.2018г. по ч.гр.д.№ 15925/2018г. на Софийски градски съд, ГО. Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че делото има търговски характер, като твърдят, че същото е гражданско. Поддържат, че в случая става въпрос за договор за револвиращ заем, който не е уреден в закона и не може да се квалифицира като търговска сделка и страни по който са физически лица – потребители. Поддържат още, че съгласно практиката на ВКС установителният иск за обявяване на нищожност на отделни клаузи от договор за банков кредит като неравноправни е неоценяем. Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД оспорва частната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност. С определение № 81/13.02.2020г. по настоящото частно дело съставът на ВКС е спрял производството на основание чл.292 от ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено на 23.06.2022г., поради което, на основание чл.230, ал.1 от ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, II отд., като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: За да потвърди разпореждането на Софийски градски съд за връщане на частната касационната жалба на Н. Х. А. и Е. В. Ц., Софийски апелативен съд е приел, че постановеното по гр.д. № 15925/2018г. на Софийски градски съд определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като делото е търговско и цената на исковете е под 20 000 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.2 от ГПК за служебна проверка на допустимостта на определението на Софийски апелативен съд. В Тълкувателно решение № 2/23.06.2022г. по тълк.д. № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС е прието, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба е действие по администриране, което не се извършва от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Поради това този акт не попада в приложеното поле на чл.274, ал.2, пр.2 от ГПК, т.е. не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а направо пред Върховния касационен съд. С оглед изложеното, Софийски апелативен съд не е бил компетентен да се произнесе по подадената от Н. Х. А. и Е. В. Ц. частна жалба срещу разпореждането на Софийски градски съд, с което е върната частната им касационна жалба против въззивното определение, с която е потвърдено първоинстанционното определение на Софийски районен съд. Поради това определение № 3009 от 18.09.2019г. по в.ч.гр.д. № 3766/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав следва да бъде обезсилено, а спорът относно правилността на разпореждането на Софийски градски съд за връщане на частната касационна жалба следва да бъде разгледан от компетентния Върховен касационен съд, по реда на чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.286 ал.2 вр. с ал.1 т.3 ГПК. Разпореждането е частично неправилно. По силата на императивната разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Правилна е преценката на Софийски градски съд, че производството по настоящото дело има характера на търговско дело по смисъла на чл.365 ГПК с цена на част от обективно съединените искове под 20 000 лв. Предявени са от Н. Х. А. и Е. В. Ц. против „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД искове за прогласяване нищожността на основание чл.26 ЗЗД на сключения между страните договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 16.12.2010г., тъй като противоречи на закона и добрите нрави; за прогласяване нищожността на клаузата на чл.13 от Общите условия към същия договор, тъй като е неравноправна; за осъждане на ответника да заплати на ищците солидарно сумата 148 лева, недължимо платена по нищожния договор и за осъждане на ответника да заплати на всяка от ищците сумата 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и неудобство вследствие нищожния договор за заем. Договорът за заем е сключен от търговец и е свързана с неговото занятие, поради което съгласно чл.286, ал.1 ТЗ има характера на търговска сделка. Търговският характер на сделката определя делото като търговско. Последното не се трансформира в гражданско поради това, че жалбоподателите са физически лица – потребители. В Тълкувателно решение № 3/23.02.2022г. по тълк.д. №3/2019г. на ОСГТК на ВКС, относимо и към правоотношения, породени от договор за заем, изрично е посочено, че до приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК – ДВ, бр. 100/20.12.2019г. не са предвидени изключения, при които качеството на лицето – страна по търговска сделка, да определя процесуалния ред за разглеждане на делото. Качеството на потребител на едната страна по правоотношението не променя характера на делото, нито рефлектира върху обжалваемостта на въззивния съдебен акт, тъй като възможността за касационно обжалване е обусловена единствено от цената на иска, но не и от участието на потребител като главна страна в исковия процес. Следователно, доколкото въззивното определение е постановено на 22.02.2019г., преди изменението на разпоредбата на чл.113 от ГПК, обстоятелството, че ищците имат качеството на потребители по договора за заем, е ирелевантно и в случая следва да се съблюдава минималният праг за касационно обжалване по търговски дела – 20 000 лв. Доколкото характерът на сделката обуславя и характеристиката на делото като търговско, без значение е и по кой ред се е развил процесът – общия ред или по реда на гл.X. от ГПК. Предявеният иск за прогласяване нищожността на чл.13 от Общите условия към сключения между страните договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 16.12.2010г. поради нейната неравноправност е неоценяем, поради което въззивното определение в частта по този иск не попада в изключението на чл.280, ал.3, т.1 ГПК и подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения е правилен изводът на Софийски градски съд, че въззивното определение в частта по исковете за прогласяване нищожността на основание чл.26 ЗЗД на сключения между страните договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 16.12.2010г., за осъждане на ответника да заплати на ищците солидарно сумата 148 лева, недължимо платена по нищожния договор, и за осъждане на ответника да заплати на всяка от ищците сумата 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и неудобство вследствие нищожния договор за заем, на основание чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на касационен контрол. Разпореждането на СГС в частта, с която е върната частната касационна жалба срещу определението му в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявения иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.13 от Общите условия към същия договор, е неправилно и следва да бъде отменено. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д. № 2900/2019г. на Върховен касационен съд, II т.о. ОБЕЗСИЛВА определение № 3009 от 18.09.2019г. по в.ч.гр.д. № 3766/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав. ОТМЕНЯ разпореждане № 16312 от 20.05.2019г. по ч.гр.д.№ 15925/2018г. на Софийски градски съд, ГО в частта, с която е върната подадената от Н. Х. А. и Е. В. Ц. частна касационна жалба срещу определение № 4831 от 22.02.2019г. по ч.гр.д. № 15928/2018г. на СГС в частта, с която е потвърдено определение № 478188 от 28.08.2018г. по гр.д. № 22260/2014г. на СРС, I ГО, 49 състав за прекратяване на производството по предявения иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.13 от Общите условия към договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 16.12.2010г. ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 16312 от 20.05.2019г. по ч.гр.д.№ 15925/2018г. на Софийски градски съд, ГО в останалата му част. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за администриране на подадената от Н. Х. А. и Е. В. Ц. частна касационна жалба срещу определение № 4831 от 22.02.2019г. по ч.гр.д. № 15928/2018г. на СГС в частта, с която е потвърдено определение № 478188 от 28.08.2018г. по гр.д. № 22260/2014г. на СРС, I ГО, 49 състав за прекратяване на производството по предявения иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.13 от Общите условия към договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 16.12.2010г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.