5 Р Е Ш Е Н И Е № 116 гр.София , 08 юли 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Николай Любенов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 429/2019 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /озаглавено жалба-молба/, депозирано от К. Г. С., за възобновяване на нохд №278/2013 г. на РС-Провадия, на основание чл.423 ал.1 от НПК. В искането се твърди, че осъденият не е присъствал в съдебното заседание пред Районен съд- Провадия, поради което е осъден задочно и това му е попречило да обжалва постановената спрямо него присъда. Освен това заявява, че наложеното му наказание от шест години лишаване от свобода е завишено и не отговаря на извършеното престъпление и щетите, възникнали от него. Моли да бъде възобновено наказателното производство по делото. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на осъдения адв.Й., моли да бъде възобновено наказателното производство по делото, предвид обстоятелството, че РС-Провадия не е положил необходимите усилия за щателното му издирване и незаконосъобразно е разгледал делото задочно, с което го е лишил от възможността за лично участие. Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на искането. Посочва, че осъденият е знаел за воденото спрямо него наказателно производство, тъй като лично е бил привлечен в качеството на обвиняем, а след това е напуснал пределите на страната, без да уведоми разследващите органи и прокуратурата. Според прокурора обстоятелството, че в Гърция е търпял наказание лишаване от свобода не може да обоснове нарушение на правото му на лично участие в наказателния процес, доколкото заминавайки в чужбина той сам се е отказал да участва лично по делото. Моли, искането да бъде оставено без уважение. В последната си дума, осъденият моли делото да бъде възобновено. Върховният касационен съд, след като обсъди релевираните в искането доводи, становището на страните от съдебното заседание и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимиран субект и в законоустановения срок по чл.423 ал.1 от НК. От приложените по делото писмени документи /писмо на МП „ГДИН“, затвора – гр.Варна с рег. №425 /18.12.2018 г./ се установява, че осъденият К. С. е задържан на 12.12.2018 г. от служители на ГПП-Кулата и конвоиран по етапния ред от служители на ОЗ „Охрана“-Благоевград в затвора гр.Варна на 13.12.2018 г., след освобождаването му от гръцки затвор. Приложено е и писмо №425/2018 г. от 08.05.2019 г. на ГД „ИН“, затвора-гр.Варна, удостоверяващо, че осъденият е бил запознат с постановената спрямо него присъда по нохд №278/2013 г. на РС-Провадия на 08.01.2019 г., от който момент е започнал да тече шестмесечния срок за депозиране на искане за възобновяване по чл.423 ал.1 от НПК, което е било сторено- искането е подадено на 28.03.2019 г. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Производството по чл.423 ал.1 от НПК визира правото на задочно осъденото лице да иска отмяна на постановената спрямо него присъда при всяко обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Целта на производството по възобновяване по чл.423 ал.1 от НК е да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия , регламентирано в НПК, на лично участие в наказателния процес. Законът е предвидил две хипотези, при наличието на които обаче искането за възобновяване не се уважава и това са: 1.ако след предявяване на обвинението на досъдебното производство осъденият се е укрил и процедурата по чл.247б ал.1 от НПК не може да бъде изпълнена и 2. ако макар и процедурата по чл.247б ал.1 от НПК да е изпълнена, осъденият не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. В конкретния случай, проследявайки движението на делото и процесуалното поведение на осъдения се налага извод, че не са налице основания за възобновяване на проведеното срещу него наказателно производство, на основание чл.423 ал.1 от НПК. От материалите, приложени на досъдебното производство е видно, че К. Г. С. е бил привлечен в качеството на обвиняем /Постановление от 08.04.2013 г./ лично, спрямо него е била взета мярка за неотклонение „подписка“ и му е проведен разпит в това процесуално качество. При предявяване на обвинението и провеждането на разпит на обвиняемия е присъствал и служебен защитник. В самото Постановление е отразено, че К. С. се задължава да не нарушава взетата мярка за неотклонение „подписка“, да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване, като обвиняемия лично е положил подпис в процесуалния документ и е получил препис от него. При тези данни се налага извод, че осъденият С. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, тъй като на досъдебната фаза на процеса е участвал лично. Действително първоинстанционното производство е проведено в отсъствие на осъдения по реда на чл.269 ал.3 т.4 от НПК, като от събраните от РС-гр.Провадия писмени документи е установено, че К. С. е напуснал пределите на Р.България през ГКПП „Кулата“ на 14.05.2013 г./писмо №3650000-3034/2 от 25.01.2017 г.на Областна дирекция на МВР-Варна/, че за периода 01.01.2016 г. до 19.02.2017 г. /писмо №365000-6666/21.02.2017 г.на ОД на МВР-Варна/ няма данни за неговото завръщане в страната, както и че по сведение на ДМОС изтърпява доживотна присъда в затвора Н. –Р.Гърция за извършен грабеж /писмо №324000-9392 от 25.10.2017 г. на ОД МВР-Врана/. От тези официални документи е видно, че осъденият С. е напуснал пределите на България в периода между приключване на досъдебното производство- 08.05.2013 г. и внасяне на делото в съда с обвинителен акт- 22.05.2013 г., в нарушение на изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение „подписка“. Това е причината и да не може да бъде изпълнена процедурата по чл.247б ал.1 от НПК. Горното обосновава извод, че е налице първата предвидена в чл.423 ал.1 от НПК хипотеза, при наличието на която искането за възобновяване на наказателното дело не се уважава. Именно неправомерното поведение на осъдения, свързано с промяна на местоживеенето му и отпътуването му до Гърция го е лишило от възможността лично да участва в производството пред районния съд. Обстоятелството, че на територията на Р.Гърция е бил задържан ,осъден и въдворен в пенитенциарно заведение е ирелевантно в настоящия случай, тъй като е последващо напускането на осъдения на Р.България. След като е бил наясно, че спрямо него се води наказателно производство, доколкото обвинението на досъдебното производство му е повдигнато лично и е напуснал пределите на страната, то К. С. сам се е поставил в невъзможност да участва в производството пред първата инстанция. При това положение следва да се приеме, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Претенцията на защитника на осъдения за нарушена процедура по чл.269 ал.3 от НПК принципно се свързва с основанието по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, чието разглеждане не е от компетентността на ВКС, поради което не следва да бъде обсъждано. Предвид, че в искането на осъдения, макар и съвсем накратко, е изразено недоволство от наложеното му наказание по нохд №278/2013 г. по описа на РС-Провадия- чл.348 ал.1 т.3 от НПК, престъплението за което се иска възобновяване е от общ характер и постановената спрямо него присъда не е била проверяване по касационен ред, все основания индикиращи на хипотезата на чл.422 ал.1 т.5 от НПК, то, делото след настоящото произнасяне, следва да се изпрати на компетентния съд- Варненски апелативен съд, съобразно разпоредбата на чл.424 ал.1 от НПК, за преценка и произнасяне . По изложените съображения,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Г. С. за възобновяване на наказателното производство по нохд №278/2013 г. по описа на РС-Провадия, на основание чл.423 ал.1 от НПК. ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд-Варна за преценка и произнасяне по искането на осъдения, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/