Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № 1010/09                                      София, 24. 03. 2010 г.     Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и девета година в състав:                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕОДОРА НИНОВА                                      ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА     ВАСИЛКА ИЛИЕВА     при секретаря Виолета Петрова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 2734  по описа за 2008 година   Производство по чл.290 ГПК. С определение № 106 от 25.11.2008 г. допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК касационно обжалване на решение от 24.03.2008 г. по гр. д. № 582/2007 г. по описа на Ш. окръжен съд, потвърждаващо решение на Ш. районен съд, с което е отхвърлен частично иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от „М” А. –гр. Ш. срещу „Т” АД. Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, а именно доколко суперфициарният собственик на сграда може да ползва земята около същата, респективно за критериите, въз основа на които се определя прилежащ терен. В представените решения на ВКС е прието, че суперфициарният собственик може да ползува земята само доколкото това е необходимо за ползването на постройката според нейното предназначение, без това да ограничава правата на собственика на земята. В обжалваното въззивно решение ОС-Ш. като въззивна инстанция е следвало да изясни фактическата обстановка по делото и въз основа на приетото да направи съотвените правни изводи, като мотивира решението си. . В настоящия случай Ш. окръжен съд не е установил фактическа обстановка по делото, а само е възпроизвел доказателствата и приетото от първата инстанция. Съдът е изброил писмените доказателства, приети от първа инстанция и такива, приети във въззивната инстанция на основание чл. 205 ГПК /отм./ От изброеното от Ш. окръжен съд се установява само ,че не е възможно да се отвори вход за изпитателна лаборатория от южната част на сградата-собственост на ответника- за тежкотоварни автомобили и автобуси, изпитанията на които се извършват на процесната площадка, която е с площ от 1 500 кв.м.. Съдът приема, че ответното дружество няма друга сграда с друга изпитателна площадка освен процесната с посочената площ. Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение намира за неправилно становището в обжалваното въззивно решение. При ревандикация на имот, е необходимо да се установи, че ищецът е собственик, а ответникът, като несобственик, владее имота без правно основание. Това означава, че ищецът следва да има безспорно установено право на собственост, което е нарушено. Нарушението се изразява в това, че целият или част от имота на ищеца се ползва от трето лице, което твърди, че има конкуретни права. Тези конкуретни права могат да произтичат и от ограничени вещни права върху чужда вещ. Собственикът на правото на строеж става собственик на изградената в имота сграда, като същия има право да ползва мястото, но това негово ползване е ограничено- само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение./чл.64 ЗС/Ползването не може да засяга правата на собственика и да превръща суперфициарния собственик в собственик на мястото. Собственикът на постройка в чужд имот може да ползва такава част от имота, която му осигурява нормален достъп до сградата. Същият не следва с действията си да създава по-големи ограничения от необходимото на собственика на земята. Когато суперфициарният собственик с действията си ограничава правата на собственика на земята, същият прави това без правно основание. От обжалваното въззивно решение на Ш. окръжен съд се установява, че няма спор, че ищецът е собственик на процесния имот. От приложените по делото акт за държавна собственост №/27.05.1996 г. , Заповед за деактуване № Р* от 05.03.2007 г. на Областен управител на област Ш. и от скица на АК-Ш. се установява, че касаторът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Ш., представялващ ПИ с идентификатор № 8* с площ от 29 264 кв.м., заедно с построените в него сгради. Безспорно е установено, че ответното дружество е собственик на сграда-изпитвателна станция-лаборатория, състояща се от две части с разгъната застроена площ от 917.76 кв.м., заедно с право на строеж върху имота,в който е построена. Не се спори, че сградата на ответното дружество е построена върху имот на касатора. Спорът по делото е относно прилежащия терен и обема на правата на суперфициарния собственик. При така установените факти,въззивният съд е приел,че предявеният иск за ревандикация е неоснователен за частта от 1 500 кв.м., поради това, че същата се използва от ответното дружество за дейността му-изпитания на МПС и дружеството няма друга изпитателна площадка, освен процесната,, докато касаторът-ищец няма такава дейност, включена в предмета си. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се,че съдът е приложил неправилно материалния закон,формирайки необосновани изводи,че суперфициарният собственик следва да ползва по-голяма площ от тази, необходима за използването на собствената му сграда. Твърди се, че се ограничава правото на собственост, което е в нарушение на чл. 64 от ЗС. Касационните оплаквания са основателни. За успешното провеждане на иска за предаване на имот, който се владее, без правно основание,е необходимо от една страна да се установи,че ищецът е собственик на процесния имот, а от друга, че ответникът го владее, без правно основание. При изяснена фактическа обстановка, без да се анализират всички събрани доказателства по делото, Ш. окръжен съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение.Ищцовата страна, която носи доказателствената тежест за установяване на факта, че е собственик, е доказала по безспорен начин същия. Ответникът не оспорва правото на собственост на касаторът-ищец, но претендира ползването на циментова площадка, която обслужва дейността му,т.е. спорът между страните се отнася до обема на правата на суперфициарния собственик. Съгласно чл. 64 от ЗС собственикът на постройка върху чужда земя може да ползва земята, доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. Това ползване обаче касае само ползването на площи, прилежащи към сградата и служещи за използването й. Такива са подходите към сградата-път, пътеки, както и зелени площи. Безспорно установено е, че спорните 1 500 кв.м.,представляващи бетонова площадка-бивш полигон не се ползват с оглед предназначението на сградата и достъпа до нея и се намират на отстояние от нея. Ответното дружество може да ползва само такава част от имота, която му осигурява нормален достъп до сградата. Същият не следва с действията си да създава по-големи ограничения от необходимото на собственика на земята. В настоящия случай ответното дружество използва спорните 1500 кв.м.за паркиране или изчакване на тежкотоварните автомобили,на които се извършва замерване и изпитване,т.е.с действията си ограничава правото на собственост на касатора,като прави това без правно основание. Следователно бетоновата площадка с площ от около 1500 кв.м. не може да се третира като пространство,върху което суперфициарния собственик има право на ползване по силата на учреденото му право на строеж и по отношение на което собственика на земята няма право да упражнява фактическо владение,респективно да претендира предаването му от страна на носителя на абсолютното субективно право на ползване върху него. С оглед изложеното,формираните от въззивния съд изводи по приложението на чл. 108 от ЗС са неправилни,поради което обжалваното решение следва да бъде бъде отменено и постановено ново по съществото на спора при условията на чл. 293 от ГПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о.     Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ въззивно решение от 24.03.2008 г. по гр. д № 582/2007 г. по описа на Ш. окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 от ЗС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Т”А. с ЕИК: 127019015, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ж.к. „И”, представлявано от И. В. И. , ДА ПРЕДАДЕ на „М” А. с ЕИК 837067008, със седалище и адрес на управлениие: гр. Ш., бул.”М” №1, представлявано от Е. С. М. владението върху циментова площада под формата на кръг- бивш полигон с площ от около 1 500 кв.м., представляваща част от имот с идентификатор № 8* находящ се в гр. Ш., ул.”С”. Решението е окончателно.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Членове: