О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60071 гр. София, 15 юни 2021 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни през 2021 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря ……………….. и в присъствието на прокурора ……………………. разгледа докладваното от съдия Панева наказателно частно дело № 362 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 НПК. Образувано е по частна жалба на защитника на подсъдимия Л. В. – адв. В. П. срещу разпореждане на съдията-докладчик по ВНОХД № 245/2020 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, с което и на осн. чл. 351, ал. 5, т. 1 НПК е върната касационна жалба на подсъдимия срещу постановеното по посоченото дело въззивно съдебно решение. Според защитника съдържанието на касационната жалба отговаря на изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК и дава възможност за извършване на касационна проверка. Отправя искане за отмяна на оспореното разпореждане. Постъпило е писмено становище от прокурор при Върховната касационна прокуратура, според което частната жалба е неоснователна. След запознаване с относимите към предмета на спора материали по делото, настоящият съдебен състав установи следното: С решение от 15.02.2021 г., постановено по ВНОХД № 245/2020 г. състав на Варненския апелативен съд е потвърдил присъда№ 8/14.05.2020 г. по НОХД № 34/2020 г. на Окръжен съд – гр. Силистра, с която подс. В. е бил признат за виновен по чл. 278, ал. 6 НК и по чл. 277а, ал. 7 НК и са му наложени наказания, съотв. една година лишаване от свобода и три хиляди лева глоба – за първото от посочените престъпления и една година лишаване от свобода – за второто от тях, като на осн. чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо наказание от една година лишаване от свобода, изпълнимо при първоначален общ режим, към което на осн. ч. 23, ал. 3 НК е присъединено изцяло наказанието глоба от 3 000 лева. В срока по чл. 350, ал. 2 НПК защитникът на подсъдимия е подал касационна жалба срещу решението. Преценявайки съдържанието на жалбата като недостатъчно информативно по отношение на поддържаното с нея касационно основание и подкрепящите го доводи, съдията-докладчик по въззивното дело е постановил разпореждане от 16.03.2021 г., с което е дал на защитника 7-дневен срок от получаване на съобщението за привеждане на касационната жалба в съответствие с изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК, указвайки му да посочи касационните основания, данните в тяхна подкрепа и искането, което се прави. В указания му срок защитникът е депозирал молба, в която е посочил, че касационните основания се съдържат в чл. 348, ал. 2 вр. чл. 348, т. 1 НПК, данните в тяхна подкрепа – в касационната жалба, като ги е свел до недоказаност на обвинението от субективна и обективна страна, а искането, което се отправя до върховната инстанция е за пълно оневиняване на подс. В.. Последвало е връщане на касационната жалба, постановено с оспореното пред настоящия състав разпореждане, което съдията-докладчик по въззивното дело е мотивирал с преценката си, че предходно констатираните пропуски в съдържанието на касационната жалба не са отстранени, като не са посочени данните, подкрепящи поддържаните с тази жалба касационни основания. Частната жалба, атакуваща този съдебен акт е основателна. Неоспорим е фактът на твърде икономично изложената в касационната жалба конкретика на причините за недоволството на касатора, позволило му да възрази, че са допуснати от въззивния съд нарушение на закона и съществено процесуално нарушение. Неоспорима е и липсващата информативност в това отношение на подадената в срока за допълване на касационната жалба молба и нейната неспособност да изпълни предназначението си, като подобри и доразвие аргументацията на вече заявените касационни основания. Въпреки това е невъзможно да бъде подкрепена преценката за нередовност на касационната жалба до степен, правеща я негодно средство за сезиране на върховната инстанция. Т. напр. макар и лаконично, касаторът е заявил възражението си, че с въззивното съдебно решение е потвърдена осъдителна присъда, основана на предположения, като това възражение без колебания може да се отнесе към претенцията за съществен процесуален порок в дейността на въззивния съд. А дали е достатъчно, за да я обоснове качествено може да се прецени единствено в рамките на редовното касационно производство, но не и от съдията от въззивния съд, чрез който жалбата е подадена. Налице е и възражение за обективна и субективна несъставомерност на всяко от деянията по съответния текст от материалния закон, с което по същество е представена тезата за нарушение на закона, проверка на която теза се дължи на реда на касационния контрол. Относно изискването за конкретизиране на данните, подкрепящи претендираните касационни основания, законът с разпоредбата на чл. 351, ал. 4 НПК е дал възможност на касатора до даване ход на делото пред касационната инстанция да допълни доводите си. И доколкото в случая касационната жалба съдържа позоваване на две от касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК – нарушение на закона и съществено процесуално нарушение (като липсата на цифровото посочване на процесуалната норма, в която те са формулирани като такива не отнема от процесуалната стойност на жалбата, както практически е приел докладчикът по делото) и ясно формулирани две алтернативно направени в тази връзка искания – за отмяна на оспорения въззивен съдебен акт и връщане на делото за повторното му разглеждане или оневиняване на подсъдимия, не е възможно обжалвалата страна да бъде лишена от предоставеното й от чл. 351, ал. 4 НПК право да направи писмено допълнение към касационната си жалба и да получи отговор на същата в рамките на редовния инстанционен контрол. Ето защо обжалваното разпореждане следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за изпълнение на процедурата по администриране на касационната жалба. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ разпореждане на съдията-докладчик по ВНОХД № 245/2020 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, с което и на осн. чл. 351, ал. 5, т. 1 НПК е върната касационна жалба на подсъдимия срещу постановеното по това дело въззивно съдебно решение. ВРЪЩА делото на Варненския апелативен съд за изпълнение на процедурата по администриране на подадената касационна жалба . Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.