Р Е Ш Е Н И Е   №  445   гр.София,  17 ноември   2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми октомври  две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                         ТАТЯНА  КЪНЧЕВА                                                                                                                                              със секретар   Кристина Павлова при участието на прокурора    НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно  дело под № 448/2009 година, за да се произнесе, взе предвид:   Производството по чл.420, ал.1 НПК е образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 1889/2009 год. на Пловдивския районен съд и отмяна на определението от 10.04.2009 год., с което е одобрено споразумение между районната прокуратура и подсъдимия С. Л. И.. Поддържа се, че е допуснато нарушение на закона, с което се обосновава необходимостта от ново разглеждане на делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения за нарушение на материалния закон. Осъденият И. – лично и чрез защитника си, поддържа, че искането е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Пловдивският районен съд с оспореното определение по нохд № 1889/2009 год. на основанията по чл.384 вр.чл.382 вр.чл.381 НПК е одобрил споразумението между прокурор от Пловдивската районна прокуратура и подсъдимия и неговия защитник. Подсъдимият се е признал за виновен за извършено от него на 17.09.2006 год. престъпление по чл.343Б НК и му е наложено наказание пробация със съответните мерки при предпоставките на чл.55, ал.1, т.2, б. Б НК. Приложен е чл.55, ал.3 НК като не му е наложено предвиденото в чл.343Г НК допълнително наказание „лишаване от право да упражнява” определена професия или дейност. Определението в частта относно приложението на чл.55, ал.3 НК е постановено в нарушение на закона и неправилно съдът го е одобрил като е приел, че отговаря на изискванията по чл.382, ал.7 НПК. Подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343Б от НК, а предвиденото наказание лишаване от свобода е заменено при предпоставките по чл.55, ал.1, т.2, б. Б от НК с пробация. За това престъпление законодателят с чл.343Г от НК е предвидил задължително постановяване и на наказанието лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 НК – да упражнява определена професия или дейност, поради което не може да намери приложение разпоредбата на чл.55, ал.3 НК, според която съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Това е така, защото чл.55, ал.1 НК има предвид само изрично посочените по вид наказания – а това са доживотния затвор, лишаването от свобода, пробацията, т.е. това са случаите, в които може да се приложи посочената разпоредба. Видовете наказания са изброени изчерпателно и не може да се включи друг вид от предвидените в чл.37 НК, каквото е и лишаването от право да се управлява МПС. В този смисъл е постоянната съдебна практика /ТР № 61/30.12.1980 год. на ОСНК и Постановление № 1/1983 год. на Пленума на ВС на Република България/. Наказанието лишаване от право да се управлява МПС по чл.37, ал.1, т.7 НК може да не се наложи в случаите, когато законодателят е предвидил алтернативна възможност за съда, възприемайки израза „може да постанови лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 НК” – да лиши или да не лиши лицето от съответното право за определен срок. Такава е предвидена с допълнителната разпоредба на чл.160, ал.1 НК, в която не са включени престъпленията по чл.343 НК/съотв.чл.343Б, каквото е извършил осъдения/и не намира приложение чл.55, ал.3 НК. Прилагането й се влияе основно от обстоятелствата по чл.50 НК, от тези, характеризиращи престъплението, от изискванията по чл.36 НК, от преценката на предвидените в ЗДвП основания за наказание. С оглед на изложеното възраженията на осъдения и защитника му за липса на поддържаното нарушение не могат да бъдат възприети. Предвид горното, искането на главния прокурор е основателно. Определението следва да бъде отменено по реда на възобновяването, а делото върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 1889/2009 год. на Пловдивския районен съд; ОТМЕНЯ определението от 10.04.2009 год., с което е одобрено споразумението, сключено по реда на глава ХХІХ НПК между прокурор от Пловдивската районната прокуратура и подсъдимия С. Л. И. и защитника му; ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: