2 Р Е Ш Е Н И Е № 60 София, 05.03.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 5074 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1327 от 22.11.2013 година е допуснато касационно обжалване на решение № 1221 от 28.03.2012 г. по гр.д. № 32/2013 г. на Благоевградски окръжен съд в частта му, с която предявеният от П. А. Н. от [населено място] против [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата между 12500 лева и 25000 лева. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 154, ал. 1 ГПК вр. с чл. 201, ал. 2 КТ относно доказателствената тежест за установяване на съпричиняване на трудова злополука от страна на работника поради груба небрежност и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос налице ли е груба небрежност, когато работодателят не е провел инструктаж за безопасна работа. . По въпроса по приложението на чл. 154, ал. 1 ГПК вр. с чл. 201, ал. 2 КТ : В обжалваното въззивно решение на Благоевградски окръжен съд е прието, че е налице основание по чл. 201, ал.2 КТ за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение при доказателства за настъпване на трудовата злополука при допуснато от работника нарушение на правилата на безопасност на труда. В решение № 207 от 28.02.2006 г. на ІІІ г.о. ВКС и решение № 719 от 10.11.2009 г. по гр.д. № 2898/2008 г. І г.о. ВКС е прието, че за да бъде намалено обезщетението при условията на чл. 201, ал.2 КТ, работодателят следва да проведе пълно и главно доказване на фактите, върху които е основал възражението си за съпричиняване на работника поради груба небрежност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно становището, формирано в решение № 207 от 28.02.2006 г. на ІІІ г.о. ВКС и решение № 719 от 10.11.2009 г. по гр.д. № 2898/2008 г. І г.о. ВКС. Съгласно чл. 154, ал.1 ГПК, работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. По въпроса налице ли е груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ, когато работодателят не е провел инструктаж за безопасна работа: Съгласно решение № 977 от 14.01.2010 г. по гр.д. № 298/2009 г. на ІV г.о. ВКС, когато работодателят не е осигурил безопасни условия на труд не може да се приеме наличие на груба небрежност от страна на работника. Когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му. В обжалваното въззивно решение на Благоевградски окръжен съд е прието за установено, че ищецът е работел по трудов договор в ответното дружество като „огняр на парен котел”. На 10.08.2010 г., по нареждане на работодателя, ищецът е работил на дърводелска машина, при което претърпял увреждане – дясната му ръка е попаднала в работната зона на машината, вследствие на което са били откъснати втори, трети и четвърти пръст; настъпила е травматична ампутация на медиална и дистална фаланга на втори пръст на дясна ръка и на дистална фаланга на трети и четвърти пръст. В резултат на злополуката, ищецът е претърпял интензивни болки и страдания; работоспособността му е била трайно намалена, а увреждането на дясната му ръка е с необратим характер, причиняващо постоянни неудобства и дискомфорт в бита. Прието е, че пострадалият работник е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, проявявайки груба небрежност, изразяваща се в работа на машината в нарушение на правилата за безопасен труд, поради което и на основание чл. 201, ал. 2 КТ определеното обезщетение от 25000 лева е намалено с 50% - на основание чл. 200, ал.1 КТ е присъдена сумата 12500 лева, като за разликата до размер на 25000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от П. А. Н. се поддържа, че изводът на съда за проявена от страна на работника груба небрежност е неправилен. Изложени са оплаквания, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и е формирал необосновани изводи, че на работника е проведен инструктаж за работа с дърводелската машина, както и че машината е била обезопасена. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно, постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и материалния закон. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че касационните оплаквания за неправилност на въззивното решение са основателни. Основателно е оплакването за необоснованост на изводите, че на ищеца е бил проведен инструктаж за безопасна работа с дърводелската машина – инструктаж, че работата на дърводелската машина се извършва при спуснат предпазен екран, както и че в момента на трудовата злополука машината е била с монтиран предпазен екран, който не е бил спуснат поради небрежност на работника. Изводът, че на ищеца е бил проведен инструктаж е формиран въз основа на показанията на свидетеля А. П., съгласно които свидетеля лично е провел инструктаж за безопасна работа съобразно инструкцията, залепена на самата машина; предупредил е работника, че ръцете му следва да са далече от режещия инструмент и лично му е показал всичко, свързано с безопасността. От показанията на свидетеля А. П. обаче не следва извод, че е показал на ищеца предпазния екран на машината (при спускане на който, съгласно приетата техническа експертиза злополуката не би настъпила), нито, че при инструктажа на машината е бил монтиран предпазен екран. Съгласно показанията на свидетеля, машината е била 100 % обезопасена, когато при работа пред прозореца с режещия елемент се поставя дървена дъска (каквато, съгласно техническата експертиза не може да се постави при спуснат предпазен екран - обяснения на вещото лице в съдебно заседание на 05.04.2012 г.). Установява се, че свидетелят е инструктирал ищеца да държи ръцете си далеч от режещия инструмент, както и да подава детайла на режещия инструмент след като е поставил дървеното приспособление, представляващо перде от две дъски, с което машината е напълно обезопасена. Така проведения инструктаж обаче не е отговарял на нуждите за безопасна работа на машината. Съгласно техническата експертиза, работата с дърводелската машина е следвало да бъде извършвана само при спуснат предпазен екран, което изключва напълно възможността за злополука, а от показанията на свидетеля се установява, че инструктажа не е включвал указания за спускане на предпазния екран, нито такива указания се съдържат в инструкцията върху самата машина, приложена като доказателство по делото. Изводът за проведен на ищеца инструктаж от свидетеля А. П. е необоснован и с оглед показанията на свидетеля Р. С., работила на същата машина в деня преди злополуката след проведен инструктаж от свидетеля А. П., който не я е предупредил, че следва да извършва операциите при спуснат предпазен екран; че и е дал общи указания за внимание при работата, както и че за предпазния екран е била уведомена от бригадира Д., но не и при провеждане на инструктажа от началника на цеха – свидетеля А. П.. Необоснован е и изводът, че в момента на трудовата злополука машината е била с монтиран предпазен екран. Съгласно показанията на свидетеля И. Д., който в момента на настъпване на злополуката е помагал на ищеца при работата му на същата дърводелска машина, на фрезата не е имало монтиран предпазен екран. Показанията му се подкрепят напълно от тези на свидетеля И. С., който по категоричен начин установява, че в деня на злополуката дърводелската фреза е била без монтиран предпазен екран. Извод, че машината е била надлежно обезопасена не може да бъде направен и от показанията на свидетеля М. М., който е имал задължението да поддържа машините в техническа изправност, но не може да установи дали към момента на злополуката въпросната машина е била обезопасена. Формираните от въззивния съд необосновани изводи относно фактите, при които е настъпила трудовата злополука са обусловили неправилен извод за проявена от ищеца груба небрежност. При доказателства, че трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с технически необезопасена машина и без да е проведен точен инструктаж за правилата за безопасност при работа с машината, настъпването на злополуката не е резултат от проявена от работника груба небрежност, поради което чл. 201, ал.2 КТ е приложен неправилно. Предвид изложеното, обжалването въззивно решение следва да бъде отменено в частта, с която определеното обезщетение за неимуществени вреди е намалено поради съпричиняване на пострадалия от трудовата злополука. С оглед липсата на необходимост от извършване на нови съдопроизводствени действия от въззивната инстанция, по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК следва да бъде постановено решение по съществото на гражданскоправния спор. Предвид преживените интензивни болки и страдания, необратимия характер на увреждането и бъдещите неудобства от невъзможността да ползва пълноценно дясната си ръка, на ищеца следва да бъде определено обезщетение за претърпените вреди общо в размер на 20000 лева или следва да се присъдят още 7500 лева над размера на обезщетението, определен с влязлото в тази му част въззивно решение. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата между 20000 и 25000 лева въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1221 от 28.03.2012 г. по гр.д. № 32/2013 г. на Благоевградски окръжен съд в частта му, с която предявеният от П. А. Н. от [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата между 12500 лева и 20000 лева. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на П. А. Н. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 7500 (седем хиляди и петстотин) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2011 година до окончателното и изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1221 от 28.03.2012 г. по гр.д. № 32/2013 г. на Благоевградски окръжен съд в частта му, с която предявеният от П. А. Н. от [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата между 20000 лева и 25000 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: