Р Е Ш Е Н И Е № 297/2015 гр. София, 09.02. 2016 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря Р. Стоименова . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1202/2015 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК . Образувано е по касационна жалба на Г. С. З. от [населено място] срещу решение № 434 от 13.10.2014г по гр.дело № 473/2014г. на Пазарджишки окръжен съд, с което в обжалваната част , след отмяна и връщане на делото на ново разглеждане съгласно реш. № №217 от 11.06.2014г по гр.д №599/2014 на ВКС ІV г.о , е било отменено решение от 22.04.2013г. по гр.д. № 1149/2012 на Пазарджишки районен съд , отхвърлил искове срещу касатора на основание чл. 45 ЗЗД. В обжалваната част въззивният съд е уважил обективно съединените искове на основание чл. 49 ЗЗД , като е присъдил обезщетение за имуществени вреди от 300 лева от унищожена орехова дървесина , за пропуснати ползи от плододаването на отрязано орехово дърво в размер на 14 000 лева, както и обезщетение от 16 080лв по иска за необходими разходи по рекултивация на 160 кв.м. от дворно място след разрушаване на подлежаща на премахване сграда, при дадена от въззивния съд квалификация по чл.49 ЗЗД . С определение №665 от 12.06.2015г на ІІІг.о на ВКС настоящата касационна жалба е допусната до разглеждане само в частта , с която е произнесен и уважен иск за сумата 14 000 лева , обезщетение на пропуснатите ползи от отрязано едно орехово дърво в имота. Касационно обжалване е допуснато по въпроса за служебната компетентност на съда при възприемането на методика за оценка на пропуснатата полза от унищожено трайно овощно насаждение. Оплакването на касаторката в тази връзка е за съществено нарушение на съдопроизводствените правила довели и до необоснованост на решението, тъй като въззивният съд неправилно е възприел заключениията на вещи лица при формиране на обезщетение за пропусната полза от плододаване на едно отсечено орехово дърво за 70 години напред , по 50 кг. годишно, при пазарна стойност на килограм от четири лева . Това е довело до присъждане на нереално високи стойности , които съдът не следва да кредитира, макар същите да са дадени от вещи лица, по поставена им задача. В отговор ответницата по касационната жалба Й. Н. Ш. я оспорва. При новото разглеждане на делото след указания по основанието на иска и квалификацията му, въззивната инстанция не е била длъжна да събира доказателства , да дава указания за нови доказателства по фактическите твърдения и възражения на страните и в тази връзка процесуално нарушение не е допуснато . По изведения правен въпрос, Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното : В противоречие с изведени в задължителната практика на ВС на РБ и ВКС указания по въпроси от служебна компетентност е решение , в което при обезщетяване на пропусната полза съдът игнорира възприета с нормативен акт методика на оценка , без да изложи съображения. Подлежащите на обезщетяване имуществени вреди са два вида – претърпяна загуба и пропусната полза . При обезщетяване на пропуснати ползи в резултат на непозволено увреждане,включително за случаите на обективна отговорност , приложение намира принципа за пълна репарация на всички преки и непосредствени вреди , но пропуснатите ползи за собственика от плодовете на унищожена вещ за бъдеще време се обезщетяват само , ако ще настъпят със сигурност. В Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС принципно е изтъкнато , че трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото , която сигурност не се предполага, освен при установена по нормативен ред презумпция за настъпването й. Принципът на пълното обезщетяване на имуществената вреда изисква съизмеряване с пазарна оценка на стойностите, но пазарът не е безусловен определител за сигурност при настъпването на пропуснати ползи, оценявани занапред . Когато за целите на обезщетението ,при определена категория пропуснати ползи законодателно е нормиран начина на определянето им , съвместяващ принципите и критериите за оценка , възприетата с нормативен акт методика е приложима . Това се отнася и за подзаконови нормативни актове , в частност Наредбата за базистни цени на трайните насаждения, приета с ПМС№151/30.07.1991г,изм. ДВ бр.81/2003г, когато на обезщетение подлежи пропусната полза от плододаване при унищожена овощна култура . Пазарджишки окръжен съд се е отклонил от горното разрешение, както и от принципните указания в практиката на ВКС засягаща поставения въпрос в реш. № 449/2012г по гр.дело № 1393/2011 г. ІV г.о и реш. №176/2013г по гр. д. № 1311 по описа за 2012 г ІІІ г.о, постановени по реда на чл. 290 ГПК при съдебно установяване и обезщетяване на пропуснати ползи от друго естество, или на друго основание. По касационната жалба . Въззивният съд е постановил неправилно решение , основавайки изводите си за размера на дължимото обезщетение при пропусната полза единствено въз основа на пазарната стойност на средногодишния плододобив от унищожено орехово насаждение ,при цена на килограм, умножен по брой години занапред. Формиран е извода, че претенцията за възмездяване на пропуснати ползи от унищоженото орехово дърво се доказва по размер от непротиворечивите заключения на единична и разширена експертиза , възприели стойност от 14 000 лева след умножаване на средното годишно плододаване (50 кг.),по средната пазарна цена (4 лв /кг) за срок до предполагаемия остатък от живота на дървото ( до 70 години). Възприемайки хипотетични стойности , същевременно този съд е изтъкнал като приложима норма и основание за изводите си НБЦТН относно нормативно посочените в същата периоди на плодоползване за конкретния вид трайно насаждение, без да провери , обсъди и съобрази, че заключенията на вещите лица не се основават на НБЦТН и нейната методика при оценката,съответно задачата им не е била поставяна в тази насока . Формулираната задача по допуснатата агрономическа експертиза - единична и разширена , е била да даде средни величини , част от които не са определящи за методиката по чл.10 НБЦТН, която въззивният да е следвало да приложи. Така е формирано и присъдено обезщетение, което не отговаря на законовите критерии, тъй като пропуснатата полза се обезщетява само ако представлява реална , а не хипотетична вреда. Съгласно чл. 10 ал.1 от НБЦТН , когато насаждението или дървото се оценява в периода на плододаване (експлоатация) , към разходите за създаване и отглеждане (нормирани съгласно приложение №1, т.10 към наредбата), намалени с амортизационните отчисления за миналите години на плододаване, се прибавя нормативният размер на средногодишния чист доход , умножен по броя на следващите години , през които насаждението няма да се експлоатира. Когато насаждението е от дървесен вид , посочен в приложението и се намира в дворно място съгласно чл. 10 ал.3 НБЦТН, размерът на продукцията и ненаправените разходи се определят от органа по оценяването,което при съдебен спор предпоставя установяването на тези величини чрез вещи лица. От компетентност на вещите лица са и агротехническото и здравно състояние на конкретното насаждение , възрастта му, явяваща се от значение за експлоатационния срок , както и степента на увреждане на насаждението. Оценката се прави по таблиците, дадени в съответните приложения към наредбата (чл. 14 ал.1 НБЦТН), включително като се вземат предвид величините , установени от вещи лица.Съгласно приетото по делото заключение на в.л. Ц., ореховото дърво в имота на ищцата е напълно унищожено, към момента на отразването му е било е на тридесет години , в период на активно плододаване и се е развивало в добри условия като местен сорт.Съгласно наредбата , при нормативно определения период до встъпване в плододаване за орехово дърво (прил. №1 т.10, ред4), съответно при нормативно определена продължителност на периода на плододаване (прил. №1 т.10, ред 7 ), за целите на приетата методика възрастта на дървото от 30 години е относима към двата подпериода - доексплоатационен от десет години и на плододаване,с остатък 20 години. При тази величина и съгласно възприетата в нормативен акт методика , а не на база от 70 години период на плододаване , както е приел въззивният съд , към разходите за създаване и отглеждане, намалени с амортизационните отчисления ( 1,25лв. годишно ) , се прибавя средногодишният чист доход, умножен по броя на следващите години, през които дървото няма да се експлоатира. Средногодишният чист доход е величина, определена по наредбата, а не чрез заключение на вещите лица , давали единствено пазарна оценка на килограм орехи с черупки по поставена им задача. Към така формираната оценка от 766,10лв. обаче се прибавя и размерът на неполучената продукция за съответната година , която вещите лица са определили компетентно, при 50 кг. добив и при 4лв /кг. средна пазарна цена ,тъй като са налице условията по чл.10,ал.3 НБЦТН при обезщетяване на пропусната полза.Обезщетението в случая възлиза на 966,10 лв. в останалата част претенцията е неоснователна Обжалваното решение следва да бъде отменено в една част , и следва да се постанови друго от касационната инстанция , с което искът за обезщетение на пропуснати ползи да бъде отхвърлен над този установен размер , до пълния му предявен размер от 14 000 лева. Пред настоящата инстанция нито касаторът, нито ответницата по касационната жалбла са заявили претенция за разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : Отменява решение № 434 от 13.10.2014г по гр.дело № 473/2014г. на Пазарджишки окръжен съд в частта , с която по иск на Й. Н. Ш. на основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение ,представляващо пропусната полза от плододаване на един брой унищожен орех , Г. С. З. е осъден да заплати разликата над размера от 966 , 10 лева , до пълния предявен размер на иска от 1400 лева и вместо това постанови : Отхвърля иска на Й. Н. Ш., ЕГН [ЕГН] от [населено място], жив. [улица] предявен против Г. С. З. от [населено място] [улица] на основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение , представляващо пропусната полза от плододаване на един брой унищожен орех , в частта за разликата над сумата 966, 10 лева (деветстотин шестдесет и шест лева и десет стотинки )присъдена с решение № 434 от 13.10.2014г по гр.дело № 473/2014г. на Пазарджишки окръжен съд, до пълния предявен размер от 1400 лева (четиринадесет хиляди лева ) Оставя в сила решение № 434 от 13.10.2014г по гр.дело № 473/2014г. на Пазарджишки окръжен съд в останалата обжалвана част . Решението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: