6 Р Е Ш Е Н И Е № 187 гр. София, 24.10.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя /съдията/ СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5101/2015 година. Производството е по чл. 307 ГПК, образувано по молба на К. Й. М. за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 227 от 14.01.2004 г. по гр. дело № 50/2003 г. на Несебърски районен съд, на потвърждаващото го решение № 108 от 18.07.2006 г. по гр. дело № 45/2006 г. на Бургаски окръжен съд в частите, с които е уважен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК / отм./, предявен от [община], отменен е нотариален акт № 68, том І, нотариално дело № 139/1999 г. на нотариус рег № 110, както и за отмяна на решение № ІІ – 121 от 27.09.2013 г. по гр. дело № 1253/2013 г. на Бургаски окръжен съд и на решение № 191/08 от 26.02.2008 г. по гр. дело № 356/2007 година на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, пето отделение. Ответникът – [община] поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна, а останалите ответници - А. Д. К., К. И. Д., К. И. К., Д. С. Д., Б. С. Д., Д. К. Д., З. В. Д. - Н., В. К. Д. не са взели становище. С определение № 429 от 16.12.2015 г. по настоящето дело на основание чл. 307, ал. 1 ГПК е допуснато разглеждане на молбата за отмяна по отношение на цитираните съдебни актове в посочените части. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С цитираното въззивно решение № 108 от 18.07.2006 г. по гр. дело № 45/2006 г. на Бургаски окръжен съд е прието, че процесният имот е бил отчужден по реда на чл. 55а ЗПИНМ /отм./ и отреден за пионерски лагер, съответно включен в строителните граници на [населено място], като предвиденото мероприятие е било реализирано, изградени са били пет двуетажни и една триетажна сгради. Бургаският окръжен съд е разгледал извършената по реда на ЗСПЗЗ реституция и е изложил мотиви за приложимостта в конкретния случай на разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, съответно е обсъдил хипотезата, очертана с фактическия състав на нормата, регламентираща право на обезщетение при посочените в същата норма условия на собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства. Цитираната разпоредба предвижда възможност за обезщетяване на правоимащите по тяхно искане с равностойни земи от държавния или общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове с оглед застрояването или провеждането върху тях на мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. В тази връзка са и констатациите на въззивната инстанция за това, че Поземлената комисия, [населено място] не е съобразила тези обстоятелства, като е възстановила право на собственост на въззивниците с решение № 50 – Р/04.01.1993 г. Мотивите на двете съдебни инстанции в постановените актове в посочените части / решение № 227 от 14.01.2004 г. по гр. дело № 50/2003 г. на Несебърски районен съд и потвърждаващото го въззивно решение № 108 от 18.07.2006 г. по гр. дело № 45/2006 г. на Бургаски окръжен съд / по основателността на иска по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ съвпадат, както и обосноваващите ги съображения за валидност на отчуждаването, легитимиращо ищеца като собственик на терена съгласно чл. 2, т. 4 от Закона за общинската собственост. Съвпадат съображенията на двете съдебни инстанции и относно нуждите, за които мероприятието е проведено, а именно за обществено мероприятие на [община]. За да е осъществен фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо представените писмени доказателства да имат характеристиката на новооткрити и да са от съществено значение за решаване на делото. Новооткрити или новосъздадени писмени доказателства могат да бъдат такива документи, които се отнасят до факти, твърдени по време на висящността на спора, които ако са били известни на съда биха обусловили други правни изводи и които са останали недоказани поради обективна невъзможност за страната да се снабди с тези документи, въпреки проявената грижа за това. Документите, на които се позовава молителката не притежават посочената характеристика. Същата е представила копия от скици, които е описала, както следва: „комбинирана скица между регулационен план емисия 1988 г. и действащ кадастрален план на [населено място]; комбинирана скица между кадастрален план емисия 1984 г. и регулационен план 19881 г.; комбинирана скица от кадастрален план 1931 и този от 1984 г.; копие от ортофотонегатив в К-5-26-5-а-1 от 1988 г. /издадена на 8.03.2015 г.”. Твърденията в молбата за отмяна относно приложените копия от скици, квалифицирани от молителката, както се отрази по – горе са, че процесният имот не бил засегнат от мероприятието „Пионерски лагер”, тъй като върху него не било извършено застрояване. Изводи с такова съдържание не могат да се направят въз основа на приложените копия от скици и копие от ортофотонегатив в К-5-26-5-а-1 от 1988 г. От посочените документи не могат да бъдат изведени непосредствени изводи за съдържанието им, а изследването им в настоящето производство, което е извънинстанционно и в което не се събират доказателства по правилата на първоинстанционното производство и на въззивното производство за проверка на твърденията за конкретни факти, изключва възможността за попълване на делото с доказателства по реда на тези правила. Следователно изброените документи не са годни доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не биха променили фактическите и правни изводи на съда. Те не са нови обстоятелства или нови писмени доказателства, тъй като са съществували през периода на висящност на производството пред първата и въззивната инстанция и с оглед на мястото, където са се намирали – според собствените твърдения на молителката „в съответните държавни органи, които са ги съхранявали”, са могли да бъдат представени на вещите лица от единичната и тройна съдебно - технически експертизи при проявена процесуална активност от нейна страна. В този смисъл причината за непопълването на делото с въпросните доказателства не е породена от обективна невъзможност за молителката да се снабди с тях. Останалите документи, на които се позовава К. М. също така не притежават характеристиката на нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Те са описани като „преписка по оземляването на наследодателя ни К. И. Д.” и представляват копия от документи – писма, удостоверения, протоколи на държавни органи, декларации, молби на наследниците на К. И. Д. и др. документи, приложени към делото и номерирани от 41 до 96 лист, засягащи обстоятелства относно оземляването на К. И. Д.. Въпросът за оземляването на К. И. Д. е бил разгледан от районния съд, а във въззивното производство и от окръжния съд, които са приели това обстоятелство за установено. Повторното установяване на същото обстоятелство не съставлява промяна на фактическите и правни изводи на съда и поради това не придава на посочените документи характеристика на нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това изводите на районния съд и на окръжния съд за основателност на иска по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ следват от приетите мотиви за валидност на отчуждаването, извършено за нужди на [община], за реализиране на мероприятието, за което е било извършено отчуждаването и приложимост към реституцията на процесния имот на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, а не от обстоятелството, че наследодателят на въззивниците не е бил оземлен и не е придобил собственост върху имота. Поради това обстоятелството, което молителката иска да установи не би променило изводите на съда за основателност на иска по чл. 97, ал.1 ГПК /отм./ и не би имало, като последица промяна на фактически и правни изводи. Освен това и за тези документи следва да се има предвид вече изложеното по – горе, че същите не са нови доказателства, тъй като непопълването на делото със същите доказателства не е породено от обективна невъзможност за страната да се снабди с тях. Изводът се налага от съществуването на обстоятелствата, които въпросните документи обективират през периода на висящност на производството пред инстанциите по същество и от липсата на обективна невъзможност за молителката да се снабди с тях с оглед на мястото, където са се намирали според собствените й твърдения - „в съответните държавни органи, които са ги съхранявали”. Ето защо и по отношение на посочените документи следва да се приеме, че не притежават характеристиката на нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Относно другите решения, предмет на отмяната - решение № ІІ – 121 от 27.09.2013 г. по гр. дело № 1253/2013 г. на Бургаски окръжен съд и решение № 191/08 от 26.02.2008 г. по гр. дело № 356/2007 г. на Върховен касационен съд не са обосновани основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед предмета на произнасяне. С решение № ІІ – 121 от 27.09.2013 г. по гр. дело № 1253/2013 г. на Бургаски окръжен съд е отменено решение № 997 от 03.12. 2012 г. по цитираното първоинстанционно дело за поправка на явна фактическа грешка в отразеното по- горе първоинстанционно решение и е уважена молбата на [община] за включване в диспозитива на съдебния акт, в частта относно уважаване на иска по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и на настоящата молителка, в качеството и на ответник по претенцията. С цитираното касационно решение е обезсилено решението на Бургаски окръжен съд по гр. дело № 45/2006 г. в частта, в която е отменен нотариален акт № 15, том І , рег. № 68, дело № 13 от 09.01.2003 г. на нотариус с район на действие Несебърски районен съд и е прекратено производството в тази част, а също така и в останалата обжалвана от К. М. част / относно иска по чл. 108 ЗС, предявен от [община] срещу нея. /. Както се вижда спрямо предмета на цитираните по - горе две решения, чиято отмяна се иска основанията за отмяна, поддържани от молителката по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не са относими, тъй като засягат други правни спорове – основателност на иск по чл. 97, ал. 1 ГПК, отмяна на нотариален акт № 68, том І, нотариално дело № 139/1999 г. на нотариус рег. № 110. Решението по гр. дело № 1253/2013 г. на Бургаски окръжен съд има за предмет спор по чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./, а касационното решение има за предмет спор по допустимостта на искане по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ и допустимост на касационна жалба срещу решение по гр. дело № 45/2006 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иск на [община] по чл. 108 ЗС срещу настоящата молителка. Към посочените решения основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не са относими. Доколкото тези основания засягат спорове, по които са постановени решения / решение № 227 от 14.01.2004 г. по гр. дело № 50/2003 г. на Несебърски районен съд, решение № 108 от 18.07.2006 г. по гр. дело № 45/2006 г. на Бургаски окръжен съд/ във връзка, с които са се развили допълнително процесуалноправните спорове по чл. 192, ал. 2 ГПК – отм., по чл. 431, ал. 2 ГПК – отм., по допустимост на касационна жалба срещу решение по гр. дело № 45/2006 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иск на [община] по чл. 108 ЗС срещу настоящата молителка/, следва да се имат предвид вече изложените мотиви за липсата на основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед на всичко изложено по - горе следва да се приеме, че не са налице основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на съдебните актове, поради което молбата следва да се остави без уважение. При този изход на делото молителката следва да заплати на ответника по молбата за отмяна – [община] разноски за настоящето производство, които видно от приложените копие от фактура № [ЕГН]/10.07.2015 г. и от платежно нареждане от 15.07.2015 г. са в размер на сумата 2500 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Й. М. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 227 от 14.01.2004 г. по гр. дело № 50/2003 г. на Несебърски районен съд, на потвърждаващото го решение № 108 от 18.07.2006 г. по гр. дело № 45/2006 г. на Бургаски окръжен съд в частите, с които е уважен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, предявен от [община], отменен е нотариален акт № 68, том І, нотариално дело № 139/1999 г. на нотариус рег. № 110, както и за отмяна на решение № ІІ – 121 от 27.09.2013 г. по гр. дело № 1253/2013 г. на Бургаски окръжен съд и на решение № 191/08 от 26.02.2008 г. по гр. дело № 356/2007 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, пето отделение. ОСЪЖДА К. Й. М. да заплати на [община], [населено място] разноски за настоящето производство в размер на сумата 2500 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: