Р Е Ш Е Н И Е № 115 гр.София, 28 февруари 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ : ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 53/ 2012 година Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител и граждански ищец А. М., подадена чрез упълномощения от него повереник срещу решение № 391 от 05.12.2011г. на Пловдивски окръжен съд /ОС/, обявено по ВНЧХД №1794/2011г. В депозираната касационна жалба, след подробна интерпретация на действащото законодателство /чл.110-чл.114 ЗЗД, чл.88 НПК и чл.307 НПК/, и при обстоен преглед на съдебната практика по приложението му, убедително се аргументира неправилност на атакувания въззивен акт в частта, с която е прекратено гражданското производство по делото, поради изтекла давност за наказателно преследване на инкриминираното в частната тъжба престъпление по чл.148, ал.2, вр.ал.1,т.2, пр.2, вр.чл.147, ал.1 от НК. В съдебно заседание на 21.02.2012г. частният тъжител и граждански ищец А. М., и упълномощеният му повереник, уведомени не участвуват лично, като чрез представени по делото бележки обективират воля в насока поддържане на жалбата по очертаните в нея доводи. Подсъдимият В. В. и неговите договорни адвокати, редовно призовани не се явяват пред касационната инстанция, като в писмена защита мотивират законосъобразност на въззивното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №36 от 31.03.2011г., постановена по НЧХД №57/2009г., Елховски районен съд, е признал В. Х. В., за невиновен в това, през месец юни 2008 година, в писмо /жалба/ до Министъра на земеделието и горите, с копие до Председателя на АЗПБ, до Директора на ДФ ”Земеделие”, до Комисията по „Земеделие и гори” в Народното събрание, до Областната дирекция „Земеделие и гори”-гр.Ямбол, и до вестник „168 часа” и телевизия „Скат”, да е разпространил позорни за честта и достойнството на А. Я. М. обстоятелства и да му е приписал престъпления-рекет /изнудване/, измама и участие в организирана престъпна група, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му с частната тъжба обвинение по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.2, пр.2, вр.чл.147, ал.1 от НК. В съответствие с изискванията на чл.45 от ЗЗД е отхвърлен и предявеният от А. Я. М., и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от инкриминираното престъпно деяние, като неоснователен и недоказан. С обжалваното решение №391/05.12.2011г., по ВНЧХД №1794/2011г. ОС-Пловдив, определен по реда на чл.43, т.3 от НПК да се произнесе, в рамките на инициираната от частния тъжител въззивна проверка, и след изрично заявена от В. Х. В. воля за правоприлагане на института на абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.5, вр.чл.2, ал.2 от НК, е отменил на основание чл.334, т.4, вр.чл.24, ал.1, т.3 от НПК първоинстанционната присъда в наказателната й част и воденото срещу подсъдимия наказателно производство за извършено престъпление по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.2, пр.2, вр.чл.147, ал.1 от НК, е прекратено. Със същия съдебен акт присъдата на РС-Елхово е отменена и в гражданскоправната част, като образуваното по гражданската претенция на А. М. производство, прекратено при условията на чл.88, ал.3 от НПК. Жалбата на частния тъжител и граждански ищец е ДОПУСТИМА. Производството по инстанционен контрол, предпоставящо упражняване касационните правомощия, е уредено в чл.чл. 346-355 от НПК. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на инкорпорираните в цитираната нормативна база предписания обосновават очертани предели на касационната проверка, лимитирани от предмета на обжалване, касационните основания и подкрепящите ги данни, и определените процесуални субекти. Установеният в чл.346 от НПК регламент изчерпателно посочва съдебните актове, подлежащи на инстанционен контрол от ВКС. Интерпретацията на съдържанието на визираната императивна разпоредба, в кореспондираща взаимовръзка с процесуалните норми на чл.334 - чл.338 от НПК мотивират заключение, че решенията на окръжните съдилища, постановени за първи път от въззивния състав, с които се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство,са включени в обхвата на касационната проверка Конкретиката по настоящия казус сочи на обявен при условията на чл.334, т.4, вр.чл.24, ал.1, т.3 от НПК съдебен акт, поради което и предмет на инстанционен контрол, в съответствие с изискванията на чл.346, т.4 от НПК. Гражданският иск в наказателния процес има акцесорен характер и след приемането му за съвместно разглеждане, следва движението и развитието на наказателното дело, което при съблюдаване на предписаното в чл.88, ал.1 от НПК предпоставя реализиране на процесуалните възможности на конституирания в качеството на граждански ищец частен тъжител по чл.349 от НПК, по правилата на наказателно-процесуалния закон. Депозираната от А. М. касационна жалба, преценена в контекста на предложената аргументация е и ОСНОВАТЕЛНА. Атакуваното решение е незаконосъобразно в гражданската му част. В Глава двадесет и първа на наказателно-процесуалния кодекс -„Въззивно производство”, изчерпателно са очертани правомощията на въззивния съд, обективирани в отмяна на първоинстанционната присъда и прекратяване и наказателното производство, при възникнало основание по чл.24, ал.1, т.3 от НПК - погасена наказателна отговорност на подсъдимия, поради изтичане на предвидената в закона давност. /чл.334, т.4 от НПК/. Липсва обаче изрична разпоредба, която да урежда съдбата на приетия за съвместно разглеждане граждански иск при визираната хипотеза. Наличната законодателна непълнота не обуславя изводи, че прекратяването на наказателното производство в тези случаи неминуемо води и до прекратяване на производството по предявения и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск. Последният, макар да е функция от наказателното производство, има и своя самостоятелност. Тя се проявява в това, че веднъж приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, този иск следва да получи произнасяне, освен ако съдебното производство не бъде прекратено /чл. 88, ал.3 от НПК/, като предвидените в чл.249 и чл.288 от НПК процесуални възможности сочат на стадии и етапи в развитието на процеса /подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание и съдебно следствие, проведено в рамките на откритото заседание/, предхождащи обявяването на присъдата. Настъпването на абсолютната давност по чл.81, вр.чл.80 от НПК, след постановяване на първоинстанционната присъда може да доведе само до прекратяването на наказателното производство и отмяната на присъдата в нейната наказателна част, като в гражданската й част, съдържаща произнасяне по гражданския иск, същата не следва да се отменя поради обстоятелството, че този юридически факт не води и до погасяване на гражданската отговорност на дееца, подчиняваща се на други правни норми чл.110 - чл.115 от ЗЗД /, с което Пловдивски ОС не се е съобразил. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1, т.2 от НК, наказателното преследване се изключва при изтичане на предвидената в закона давност. Изтекъл е определен, изрично лимитиран срок, след който законодателят приема, че поради твърде закъснялото във времето наказателно преследване, се губи смисъла на неговото предупредително и възпитателно въздействие върху дееца и върху останалите граждани на обществото. Заличават се наказателноправните последици от извършеното деяние, но доколкото деликтът съществува в правния мир, нерешен остава въпросът за отговорността за обезщетение за причинените с него вреди. За разлика от визирания в чл.81, ал.3 от НК институт, давността в гражданското право, респективно тази на непозволеното увреждане по чл.114, ал.3, вр.чл.110 от ЗЗД, не познава абсолютен срок за погасяване на правото на иск за обезщетение. Когато гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, на основание чл.88, ал.1 от НПК, поради отсъствие на специални правила, действа нормативната уредба на ГПК, според която и във връзка с чл.115 от ЗЗД и дадените с ТР5/05.04.2006г. на ОСГК и ОСТК, по д.№5/2005г. указания, давността спира при предявяване на иска и докато трае процесът относно вземането. При очертаната в конкретния казус фактология петгодишната погасителна давност, започнала да тече от момента на извършване на инкриминираното с частната тъжба престъпление, не е текла по време на образуваното на 26.01.2009г. съдебно производство, в който гражданският иск на А. М. е бил приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, поради което и по същия решаващият орган дължи произнасяне. Гражданският иск не е задължителен, а възможен предмет на наказателното производство, в зависимост от това дали са спазени от съда и от оправомощените процесуални страни необходимите условия за неговото законосъобразно предявяване и за последващите приемане, и разглеждане. Веднъж приет обаче в наказателния процес той не следва да бъде подценяван, да се възприема като такъв с второстепенно и маловажно значение. Компетентният съдебен орган е длъжен да събира всички доказателства за наличието на гражданска отговорност; да прояви необходимата активност за разкриване на обективната истина във визираната насока; да изследва обстоятелствата, свързани с основанието и размера на гражданската претенция; вредите /имуществени и неимуществени/ произхождат ли пряко от престъплението; да мотивира с изискумата убедителност акта в тази част. Действително акцесорният характер на гражданския иск в наказателния процес предпоставя неговата зависимост от решаването на въпросите, свързани с обвинението, поради което и той поначало споделя неговата съдба. Когато подсъдимият бъде оправдан, понеже не се установява описаното в обвинителния акт или частната тъжба деяние да е извършено противоправно или виновно, или не е доказано с нужния интензитет авторството на същото, предявената гражданско-правна претенция ще бъде отхвърлена. Гражданската отговорност обаче може да съществува и без да налице наказателна отговорност. Такива са случаите на престъпна обективна или субективна несъставомерност на инкриминираното деяние, при които не е изключен гражданският деликт; при последвал Закон за амнистия; съответно при погасена наказателна отговорност, поради изтичане на предвидената в наказателния кодекс давност. Изложените съображения предопределят правомощието на наказателния съд да се произнесе по гражданския иск, приет за съвместно разглеждане, не само при осъдителни, но и при оправдателни присъди, като го задължава да реализира необходимите процесуални действия съгласно нормативните изисквания и данните по делото, и да постанови законосъобразен и обоснован съдебен акт в частта за гражданско-правната претенция. Както при уважаване, така и при отхвърляне на гражданския иск, съдът трябва мотивирано да посочи обстоятелствата, които са дали основание да направи съответните изводи. Това е изрично обективирано и в императивните предписания на чл.307 от НПК и чл. 334, т.4, вр.чл.317, вр.чл.307 от НПК, вменяващи задължение на решаващия съд за произнасяне по гражданския иск и когато признае подсъдимия за невинен, неговата наказателна отговорност е погасена по давност или той следва да бъде освободен от такава отговорност. Аргументи в подкрепа на очертаната позиция за наложителност от произнасяне на въззивния съд по предявения и приет за разглеждане граждански иск в наказателния процес, се съдържат и в реализираната от първостепенния съд процесуална и доказателствена дейност. С първоинстанционната присъда е налице вече произнасяне по въпроса за това извършено ли е деянието от дееца и виновно ли е то,като е ангажирана или не неговата отговорност. Неотменената /гражданска/ част от присъдата позволява проверката й с оглед на тези обстоятелства само по отношение на гражданския иск, по който производството може и следва да продължи пред въззивната инстанция, като последната трябва да го разгледа по същество. С оглед даденото тълкуване в Постановление № 9/1961г. на Пленума на ВС, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, а не престъплението, то дори съдът да не може да се произнесе повече по въпроса дали деянието е престъпление, остава задължението му да вземе отношение по въпроса дали не е деликт, от който произтича гражданска отговорност. Това е улеснено предвид наличното вече произнасяне от първоинстанционен съд, който е извършил изискуемите се действия по събиране и проверка на доказателствата, релевантни както досежно наказателната, така и за гражданската отговорност на дееца /която съществува и по която той вече се е произнесъл дори и да е приел, че деецът не носи наказателна отговорност/. Съществува процесуална възможност да се изяснят всички обстоятелства, които определят основанието и размера на гражданската отговорност, поради което съдът може и е длъжен да се произнесе и по гражданския иск. Дори да се налага във въззивната инстанция да се съберат нови доказателства само по отношение на гражданската отговорност, то това тя би могла да стори предвид характера на втора първа инстанция и възможността й да установява нови фактически положения. Ето защо съществува право и задължение на въззивния съд да се произнесе и само досежно гражданския иск в процеса /чл.337, ал. 3 от НПК/, която хипотеза ще е налице не само когато присъдата на първата инстанция е предмет на проверка по жалба на страните само в гражданскоправната й част, но и когато се прекратява наказателното производство срещу дееца. 1 Възприемането на словно обективираните в атакуваното въззивно решение съображения за предпоставено от прекратяването на наказателното производство по чл.334, т.4, вр.чл.24, ал.1, т.3 от НПК, прекратяване и на производството по гражданския иск, означава да се възпрепятства използването на приобщените по делото доказателства от първата инстанция и да се обезсмисли реализираната от нея процесуална дейност, която повторно следва да бъде осъществена от друг /граждански/ съд, като неизбежно води до необходимост от нови доказателствени усилия от страна на гражданския ищец, които той вече е положил пред наказателния съд, а понякога и до невъзможност от представянето на нужните доказателства. Те са несъответни и на преследваните в наказателното правораздаване процесуална икономия и икономия на разноските на гражданите, и на съда. Институтът на гражданския иск в наказателното производство позволява на лицето, което е пострадало от престъплението, да се възползва от предоставените му права да получи удовлетворение на своята гражданска претенция, без да е необходимо да води друг /втори/ граждански процес. По този начин жертвата на престъпление спестява време, разноски /внасяне на държавна такса/, а съдебната институция – спестява ресурси /човешки и материални/ за два процеса, третиращи едно и също увреждащо деяние, когато наказателния процес е достигнал в развитието си до въззивен стадий. В коментираната насока не следва да се игнорира и обстоятелството, че според чл.6, пар.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ изискването за „разумна” продължителност на процеса касае не само наказателното, но и гражданското производство. ___________________________________________________________________ 1.решение №94/27.02.2001г. на І н.о., решение №583/06.12.2001г. на ІІ н.о., решение №631/08.01.2003г. на І н.о., решение №635/03.06.2003г. на ІІІ н.о., решение № 384/01.07.2003г. на І н.о., решение № 694/15.12.2003г. на ІІІ н.о., решение № 23/29.01.2008г. на ІІІ н.о., решение №377/19.10.2009г. на ІІ н.о., решение №5/28.01.2010г. на ІІІ н.о., решение №114/06.04.2010г. на І н.о., решение от 14.05.2010г. на ІІ н.о., решение №385/21.09.2010г. на ІІ н.о., решение №75/04.02.2011г. на ІІІ н.о., решение №217/17.05.2011г. на ІІІ н.о. Ако разглеждан в рамките на наказателна процедура граждански иск бъде прекратен и впоследствие предявен пред граждански съд, то висока е степента на вероятност този иск да не получи произнасяне в „разумен срок”. Вина за това при всички случаи ще бъде търсена и открита в действията на националните правосъдни органи, които не са гарантирали това право на гражданския ищец. Затова продължаване на производството по гражданския иск пред въззивната инстанция при прекратяване на производството в наказателната му част, ще обезпечи разглеждането на иска в разумен срок и необоснованата продължителност на наказателното производство /особено в случаите на прекратяване поради давност/ няма да увреди интересите на пострадалия в едно от качествата му – това на граждански ищец. В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ по чл.6, пар.1 от КЗПЧОС. Съдът в Страсбург е категоричен, че е налице нарушение на правото на ефективен достъп до съд по силата на чл.6, пар.1 от Европейската конвенция, когато прекратяването на наказателното производство и произтичащото от това неразглеждане на искове на граждански страни са се дължали на неоправдана забава на надлежните компетентни държавни органи. Всяко лице при определяне на неговите граждански права и задължения има правото на справедливо и публично разглеждане в рамките на основателен период от време от независим и безпристрастен съд, установен от закона. Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ убедително внушава, че когато вътрешният ред осигурява на пострадалите средство за компенсация, като например предявяване на граждански иск в рамките на наказателното производство, държавата има задължението да създаде необходимата сигурност да се ползват с фундаменталните гаранции на чл.6 от Конвенцията. Не може да се очаква в случаи, при които гражданският иск е бил приет за съвместно разглеждане и по същия е било налице произнасяне със съдебен акт, при изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване пред въззивната или касационната инстанция, от жертвата на престъпното посегателство да се изисква да предяви нова претенция пред гражданските юрисдикции, с която да поиска обезщетяване на причинените й вреди. Ангажирането на подобна процедура ще обуслови необходимост от събиране отново на доказателствата, което този път ще бъде в тежест на пострадалия, и ще създаде изключителни затруднения при установяването на евентуалната отговорност на дееца, в последващ продължително време след събитията период, като с поставен акцент на тези обстоятелства ЕСПЧ обосновава нарушение на предоставеното на лицата, засегнати от престъпления, ефективно право на достъп до съд.1 _____________________________________________________________________________________________________________________ 1.делото Анагностопулос срещу Гърция, номер 54589/00, пар.31 и 32, 3-ти април 2003година, делото А. срещу България, номер 72001/01, пар.36-47, 31-ви октомври 2008г., делото Гусис срещу Гърция, номер 8863/03, пар.34 и 35, 29-ти март 2007г. , делото Д. срещу България, номер 23057/03, пар.31, 41 и 48, 22-ри януари 2009г./ По изложените съображения, настоящият състав намира, че в пределите на възложената му компетентност, следва да отмени обявения на 05.12.2011г., по ВНЧХД №1794/2011г. съдебен акт в частта, с която е прекратено гражданското производство по делото, на основание чл.88, ал.3 от НПК, като делото бъде върнато на ОС-Пловдив за ново разглеждане, което да финализира с произнасяне по предявения от А. М. граждански иск. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №391 от 05.12.2011г., постановено по ВНЧХД №1794/2011г. , по описа на Пловдивски ОС, в гражданската му част. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Пловдив, при което решаващият орган да се произнесе по предявения граждански иск. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.