Ключови фрази


2
определение по гр.д.№ 570 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



№ 149
София, 06.04. 2022 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 570 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. А., Н. П. А. и С. П. А. срещу решение № 12491 от 15.12.2020 г. по в.гр.д.№ 440 от 2018 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 1-ви състав, с което е отменено решение от 23.12.2016 г. по гр.д.№ 4917 от 2014 г. на Софийския градски съд, I гражданско отделение, 20 състав и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Н. К. А., Н. П. А. и С. П. А. против И. Б. А. и Р. С. К. иск с правно основание чл.108 ЗС за следния недвижим имот: апартамент № ...., находящ се в [населено място], м.“К. село- С.“, в сградата на [улица] [улица], трети жилищен етаж, с площ от 124,61 кв.м., състоящ се от три спални, дневна- столова, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото му мазе № 6 със застроена площ от 5,28 кв.м.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставят се следните въпроси:
1. От кой момент започва да тече срокът за придобиване по давност на правото на строеж на самостоятелен обект в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти и кога се придобива правото на строеж- с изтичане на давностния срок или с построяването на сградата в груб строеж ? По този въпрос се сочи противоречие с т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2011 г. на ОСГК на ВКС.
2. Когато владелецът на правото на строеж на самостоятелен обект в сграда с множество обекти възложи строителството на самостоятелния обект на трето лице- строител, необходимо ли е и спрямо строителя да се демонстрира намерение за своене на строежа ? По този въпрос се сочи противоречие с т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2011 г. на ОСГК на ВКС.
3. До поставянето на врата на обект в процес на строителство, счита ли се, че е нарушено държането ? При липса на направено твърдение или възражение, че освен владеещият несобственик и друго лице е имало ключ от вратата на имота, следва ли владелецът да установява, че само той е имал ключ от вратата и основание ли е да се приеме, че е налице отнемане на владението или прекъсване на давността, ако не е установено обстоятелството, че само владелецът е разполагал с ключ ? По тази група въпроси се сочи противоречие с решение № 45 от 16.03.2015 г. по гр.д.№ 6533 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 3 от 19.01.2016 г. по гр.д.№ 3973 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 342 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о.
4. Установява ли начален момент на владение на правото на строеж фактът на възлагането на строител на построяването на самостоятелен обект в сградата от страна на лице, което не притежава право на строеж за построяването на този конкретен самостоятелен обект ? По този въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
5. Когато в сградата, в която се намира самостоятелен обект, правото на строеж за построяването на който се владее, бъде завършена на груб строеж преди изтичане на установената давност по чл.79 ЗС, от кой момент се придобива по давност правото на собственост върху построеното- с изтичане на 10 години от започване на владението на правото на строеж или с изтичане на 10 години от завършването на грубия строеж на сградата ? По този въпрос също се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, макар по въпроса да имало съдебна практика /решение № 56 от 24.06.2008 г. по гр.д.№ 3605 от 2007 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 523 от 25.11.2010 г. по гр.д.№ 548 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о./, но тя не давала еднозначно разрешение на въпроса за давността.
Освен това, касаторите считат, че обжалваното решение е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
В писмен отговор от 09.04.2021 г. ответниците по касационната жалба И. Б. А. и Р. С. К. оспорват жалбата. Молят решението да не бъде допуснато до касационно обжалване и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.
За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от Н. К. А., Н. П. А. и С. П. А. против И. Б. А. и Р. С. К. ревандикационен иск, въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: С предварителен договор от 29.03.1993 г. собствениците на дворното място, в което е построена сградата, в която се намира процесния ап.6 /сегашен адрес на сградата- гр.С., [улица] [улица]/, са се задължили да учредят в полза на „С.“ Е. право на строеж на процесната сграда, в замяна на което „С.“ Е. се е задължило да изгради за своя сметка цялата жилищна сграда и след завършване на строителството да прехвърли на учредителите конкретно посочени в договора самостоятелни обекти в нея. Разрешение за строеж на сградата е било издадено на 10.08.1995 г., а фактическото строителство на тази сграда е започнало на 06.11.1995 г., когато е бил съставен протокол за определяне на строителна линия.
На 12.09.1997 г. между „С.“ Е. и С. П. С. е сключен предварителен договор, по силата на който строителят „С.“ Е. се е задължил да продаде на С. П. С. апартамент № ..... от горепосочената сграда в срок до 30.07.1998 г. С допълнително споразумение от 08.11.1997 г. С. П. С. и съпругът й С. С. С. са прехвърлили правата си по договора от 12.09.1997 г. на ищцата Н. К. А. и на П. Н. А. /праводател на другите двама ищци Н. П. А. и С. П. А./.
С анекс от 24.09.1999 г. строителят „С.“ Е. и собствениците на дворното място са се съгласили, че няма да бъде прехвърляно правото на строеж, но строителят се задължава да завърши сградата, а собствениците на мястото са се съгласили да прехвърлят описани в приложение № 1 към договора индивидуални обекти в тази сграда на посочени от строителя лица.
На 08.06.2000 г. е съставен акт за приемане на конструкцията на сградата, а според заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза плочата и ограждащите стени на процесния апартамент № 6 са били извършени преди тази дата.
С договор от 27.09.2007 г. праводателят на ищците П. Н. А. е възложил изработка и монтаж на алуминиева дограма за апартамент № .... .
С изявление от 2010 г. /недатирано, но в същото се посочва, че се съставя 11 години след подписване на анекса от 24.09.1999 г./, адресирано до „С.“ Е., собствениците на мястото са направили изявление за разваляне на договора със строителя.
На 24.11.2011 г. е съставен констативен протокол от Столична община, район „К. село“, с който е констатирано, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е изпълнена в груб строеж по смисъла на пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ.
По силата на нотариален акт № 32 от 28.12.2011 г. ответниците по иска И. Б. А. и Р. С. К. са придобили от собствениците на дворното място 97,315 % ид.ч. от съсобствените им имоти, намиращи се в сградата, завършена на фаза „груб строеж“, като са изброени осем обекта, сред които е и процесният апартамент № 6.
Във връзка с твърдението на ищците за придобиване по давност на процесния апартамент поради осъществявано непрекъснато владение в периода от м.март 2000 г. до м.август 2013 г., въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели Ж. Б. и Р. Ш..
Въз основа на установената фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до следните правни изводи: Срокът за придобиване по давност на право на строеж, което не е учредено по надлежния ред /като в случая/, започва да тече от момента, в който сключилите договора лица са предприели действия по упражняване на правата по договора, в конкретния случай- действия по реализиране на правото на строеж. Посредством действията по построяване на сградата, извършени с намерение за реализиране на правото на строеж, което лицето счита за учредено в своя полза, се осъществява владение на ограниченото вещно право на строеж, което при наличието на всички предвидени в чл.79 ЗС предпоставки може да доведе до придобиване по давност на правото на собственост върху построеното. В конкретния случай, според съда, ищците не са твърдяли да са строили сградата сами, тоест да са осъществявали фактически правото на строеж сами. Не се установявало и да са упражнявали правото на строеж чрез „С.“ Е.. Освен това, строителят в нито един момент не е строил за себе си, тъй като в негова полза никога не е било учредявано право на строеж. Нямало и доказателства строителят да е имал намерение за своене на правото на строеж.
От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установявало владение на ищците и на правото на собственост върху процесния апартамент № 6 в продължение на повече от 10 години. Сградата е била построена в груб строеж на 08.06.2000 г. Свидетелят Ж. Б. е посетил процесния апартамент за първи път през 2004- 2005 г., когато той е бил без дограма, без врата и без мазилка, а от 2004- 2005 г. до 2013 г. нямало период от 10 години. Другият разпитан свидетел Р. Ш. разказвал, че е видял апартамента още през 2000 г. Според съда обаче, за периода от 2000 г. до 2007 г. /когато П. А. е поставил врата и дограма на апартамента/ няма доказателства само той да е имал ключ от вратата на апартамента. Като краен извод, съдът е приел, че свидетелите не дават показания за това кога точно ищците са установили фактическа власт/владение върху апартамента и не доказват твърденията им, че в периода от 2000 г. до 2013 г. в този апартамент са били допускани работници за довършването на обекта само с тяхно съгласие.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решение по поставените въпроси, поради следното:
1. По първия поставен въпрос /От кой момент започва да тече срокът за придобиване по давност на правото на строеж на самостоятелен обект в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти и кога се придобива правото на строеж- с изтичане на давностния срок или с построяването на сградата в груб строеж ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2011 г. на ОСГК на ВКС. В т.3 от това тълкувателно решение е даден отговор на въпроса от кога започва да тече 5-годишният срок по чл.67 ЗС за погасяване на правото на строеж в случаите, в които се упражнява правото на строеж върху отделен обект в сграда с два или повече самостоятелни обекти, което първоначално е учредено с индивидуални договори на различни лица. По настоящото дело обаче не е налице такава хипотеза. Напротив, по делото е безспорно установено, че право на строеж на сградата, в която се намира процесния апартамент, или на отделни обекти в нея никога не е било учредявано от собствениците на земята в полза на строителя или на трети лица по предвидения в закона ред /с нотариален акт/, поради което по делото въобще не стои въпросът за погасяване по давност на валидно учредено, но неупражнено в срока по чл.67 ЗС право на строеж. С оглед на това и съдът не се е произнасял и не е бил длъжен да се произнася по въпроса, разрешен в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2011 г. на ОСГК на ВКС.
2. Вторият поставен въпрос /Когато владелецът на правото на строеж на самостоятелен обект в сграда с множество обекти възложи строителството на самостоятелния обект на трето лице- строител, необходимо ли е и спрямо строителя да се демонстрира намерение за своене на строежа ?/ не е правен въпрос, който би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд, тъй като не е относим към конкретното дело и поради това по него няма произнасяне във въззивното решение. Въпросът, така както е поставен, предпоставя фактическа обстановка, каквато не е установена по конкретното дело- възлагане на строителството от владелеца на правото на строеж на строител. Както е посочено в мотивите на обжалваното решение, няма никакви доказателства ищците да са били владелци на правото на строеж на процесния апартамент, нито да са възложили на строителя „С.“ Е. строителството на този апартамент /със строителя те са сключили предварителен договор за покупко-продажба/. Поради това и в мотивите на решението си въззивният съд не се е произнесъл и не е бил длъжен да се произнася затова дали ищците е следвало да демонстрират намерението си за своене на процесния апартамент спрямо строителя на сградата.
Няма противоречие и с посочената т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2011 г. на ОСГК на ВКС, което също касае разпоредбата на чл.67 ЗС за срока за погасяване на валидно учредено право на строеж на обекти в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти- въпрос, който е неотносим към настоящото дело, по което право на строеж върху сградата, в която се намира процесният апартамент, или върху индивидуално определен обект от нея, не е учредявано и по което не е поставян въпроса за погасяване на валидно учредено право на строеж поради неупражняването му в срока по чл.67 ЗС.
3. По третата група поставени въпроси /До поставянето на врата на обект в процес на строителство, счита ли се, че е нарушено държането ? При липса на направено твърдение или възражение, че освен владеещият несобственик и друго лице е имало ключ от вратата на имота, следва ли владелецът да установява, че само той е имал ключ от вратата и основание ли е да се приеме, че е налице отнемане на владението или прекъсване на давността, ако не е установено обстоятелството, че само владелецът е разполагал с ключ ?/ няма противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС:
3.1. В първото посочено решение /решение № 45 от 16.03.2015 г. по гр.д.№ 6533 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о./ е прието, че когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, то според презумпцията на чл.69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи имота за себе си. В обжалваното решение, макар и не изрично, също е прието, че тъй като ищците не са имали правно основание да владеят процесния имот, то според презцумпцията на чл.69 ЗС следва да се предположи, че са упражнявали фактическата власт за себе си. Искът е отхвърлен не защото в конкретния случай не е зачетена презумпцията на чл.69 ЗС, а защото съдът е счел, че ищците не са доказали безспорно да са упражнявали фактическа власт върху процесния апартамент в продължение на повече от 10 години.
3.2. Във второто посочено решение /решение № 3 от 19.01.2016 г. по гр.д.№ 3973 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о./ във връзка с презумпцията на чл.69 ЗС е прието, че ако фактическата власт върху съсобствен имот е установена на основание, което изключва владението на другите съсобственици, намерението на владеещият съсобственик да придобие по давност цялата съсобствена вещ се предполага. Това решение е напълно неотносимо към конкретното дело, по което нито ищците са твърдяли, нито е установено по делото да е била налице съсобственост или съпритежание на правото на строеж върху процесния апартамент № 6 между ищците и трети лица и ищците да са владяли идеалните части на останалите съсобственици или съпритежатели на правото на строеж.
3.3. В третото посочено решение /решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 342 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о./ е прието, че изискването собственикът да е осведомен за намерението на владелеца да свои вещта, касае само хипотези, при които съсобственик придобива по давност идеалните части на останалите съсобственици. Приетото в обжалваното решение не противоречи на това решение на ВКС: Въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищците за придобиване на апартамента по давност, не защото ищците не са демонстрирали пред собствениците на сградата намерението си за своене на този апартамент, а защото не са доказали да са упражнявали фактическа власт върху него в продължение на повече от 10 години.
4. Четвъртият въпрос /Установява ли начален момент на владение на правото на строеж фактът на възлагането на строител на построяването на самостоятелен обект в сградата от страна на лице, което не притежава право на строеж за построяването на този конкретен самостоятелен обект ?/ също не е правен въпрос, който би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд по съображенията, изложени във връзка с втория поставен въпрос- защото по конкретното дело не е доказано ищците да са били владелци на правото на строеж и да са възложили на строителя да построи процесната сграда или индивидуално определен обект в нея.
5. Петият поставен въпрос /Когато в сградата, в която се намира самостоятелен обект, правото на строеж за построяването на който се владее, бъде завършена на груб строеж преди изтичане на установената давност по чл.79 ЗС, от кой момент се придобива по давност правото на собственост върху построеното- с изтичане на 10 години от започване на владението на правото на строеж или с изтичане на 10 години от завършването на грубия строеж на сградата ?/ също не е правен въпрос, който може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, тъй като е без значение за разрешаването на конкретния спор: При положение, че въззивният съд е приел, че ищците не са доказали безспорно кога са установили фактическа власт/владение върху процесния апартамент, без значение за конкретното дело е дали правото на собственост по давност се придобива с изтичане на 10 години от момента, в който е установено владение на правото на строеж или с изтичане на 10 години от завършването на сградата в груб строеж.
Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 2 500 лв. на всеки ответник.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение


О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12491 от 15.12.2020 г. по в.гр.д.№ 440 от 2018 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 1-ви състав.
ОСЪЖДА Н. К. А., Н. П. А. и С. П. А. и тримата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, офис 3, чрез адв.Г. Х., да заплатят на И. Б. А. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] на основание чл.78 ГПК сумата 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
ОСЪЖДА Н. К. А., Н. П. А. и С. П. А. и тримата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, офис 3, чрез адв.Г. Х., да заплатят на Р. С. К. от [населено място], [улица], ет.1, ап1, на основание чл.78 ГПК сумата 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.