О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№304
София, 14.04.2010
г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо
отделение, в закритото заседание на първи април през две хиляди и десета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при
секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша
докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 155 по описа за 2010 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 232/11.І.2010 г. на едноличния търговец П. Д. П. от гр. Р., осъществяващ стопанска дейност с фирмата „П”, подадена чрез процесуалния му представител адв. К от АК Р. , против определение № 984 на Русенския ОС, ТК, 16. ХІІ.2009 г., постановено по ч. т. дело № 272/09 г., с което е била оставена без уважение неговата частна жалба против разпореждането на Районен съд- Р. по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК: за връщане на предходна частна въззивна жалба на същия Е. , с която той е атакувал първоинстанционното решение в частта му за разноските, поради това, че не била внесена своевременно определената от първостепенния съд държавна такса в размер на 15 лв.
Единственото оплакване на частния касатор Е. П. Д. П. е за неправилност на обжалваното въззивно определение на Русенския ОС, поради което той претендира касирането му и постановяване на друго, с което жалбата му срещу първоинстанционното разпореждане по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК да се уважи.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което е инкорпорирано в текста на настоящата частна касационна жалба, подателят й релевира произнасяне на въззивната инстанция в противоречие „с трайната практика на ВКС” по два процесуалноправни въпроса: 1/ Дали когато се атакува първоинстанционно решение само в частта му за разноските не следва точно първостепенния съд да се произнесе по искането за неговото изменение, независимо, че чрез него е била подадена частна въззивна жалба до по-горния по степен съд; 2/ Д. след като определената държавна такса е била все пак внесена в пределите на определения от първостепенния съд срок за това, но без съответния банков документ да е бил представен в деловодството, следва да се прави извод за неспазване на срока, а оттам - за връщане на жалбата
О. по частната жалба „С” Е. – гр. Р. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложеното от Е. П. Д. П. общо оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение на Русенския ОС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Русенския ОС, частната касационна жалба на Е. П. Д. П. от същия град ще следва да се преценява като процесуално допустима.
С. , че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
Във връзка с релевираните от ЕТ-частен касатор процесуалноправни въпроси се констатира наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като произнасянето по тях е от значение както за точното прилагане на новия процесуален закон, но така също и за развитие на процесуалното право въобще: в аспекта на липсата на аналогична на чл. 70 ГПК /отм./ разпоредба в ГПК, който е в сила от 1 март 2008 г.
Разгледана по същество частната касационна жалба на Е. П. Д. П. от гр. Р. е основателна.
Първоинстанционното решение № 61 на Русенския РС, ГК, 3-и с-в, от 29.V.2009 г. по гр. д. № 2845/08 г. е било постановено при действието на ГПК в сила от 1.ІІІ.2008 г., тъй като исковата молба на „С” Е. – гр. Р., с която той е бил сезиран, е постъпила в канцеларията му на датата 18 август с.г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с това обжалваемо пред въззивна инстанция решение ЕТ-настоящ частен касатор е бил осъден да заплати в полза на д-вото направените пред тази инстанция разноски в размер на сумата 1864 лв.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК „в срока за обжалване” съдът по искане на страните може „да допълни или да измени” постановеното решение в частта му за разноските. В тази връзка следва да се отбележи, че правилото на чл. 70 ГПК /отм./, допускащо обжалване на решението на съда с частна жалба, когато не се атакува самото решение, няма аналог в сега действащата процесуална уредба. Поради това Русенският районен съд е следвало до процедира по т.нар. „Ж” на пълномощника на Е. с вх. № 29266/14.06.2009 г., постъпила в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК в неговата канцелария, като надлежно сезиран с искане, чието правно основание е в текста на чл. 248, ал. 1 – във вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Като не е съобразил горното, Русенският ОС е процедирал формално и всъщност е препотвърдил порочните процесуални действия на първата инстанция, обективирани в незаконосъобразните й указания за внасяне на недължима държавна такса /в размер на 15 лв. - по арг. от текста на чл. 19 от Т. за д.т., които се събират от съдилищата по ГПК/, а оттам - и досежно преценката й за своевременност в изпълнението на това нейно лишено от законова опора указание.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 984 на Русенския ОС, ТК, от 16. ХІІ.2009 г., постановено по ч. т. дело № 272/09 г.
ОТМЕНЯ въззивното определение № 984 на Русенския окръжен съд, ТК, от 16. ХІІ.23009 г., постановено по ч. т. дело № 272/09 г., КАКТО И потвърденото с него първоинстанционно разпореждане на Русенския районен съд по гр. д. № 2845/08 г.: за връщане на т. нар. „Ж” срещу частта за разноските в постановеното по това дело решение.
В Р Ъ Щ А делото на първостепенния съд за произнасяне по въпросната „жалба” на Е. П. Д. П. от гр. Р., действащ с фирмата „П”, като по искане с правно основание по чл. 248, ал. 1 – във вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2