2 РЕШЕНИЕ №846 София, 08.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: Стоил Сотиров Мими Фурнаджиева при секретаря Б. ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ гр.дело №21/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от адв. Ю. Д. – процесуален представител на ищцата С. В. С. от град Д., област К., против въззивно решение от 25.5.2009 г., постановено по гр.д.№ 8/2009 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 01.10.2008 г. по гр.д.№428/2008 г. по описа на Дупнишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от ищцата против П. Г. по О. и С. управление – Д., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. С определение №414/14.4.2010 г., постановено по настоящото дело,е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1 т.2 ГПК по следният материалноправен въпрос: “Налице ли е разлика между съгласие по смисъла на чл.333, ал.4 КТ становище на синдикалния орган, с оглед същата разпоредба ?“. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставения въпрос съобрази следното: С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са представени решения: №846/29.12.1998 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №1322/13.7.2006 г. по гр.д.№3112/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №69/31.01.2001 г. по гр.д.№1092/2000 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №876/08.6.2006 г. на ВКС, ІІІ г.о.; и решение №534/10.4.2006 г. на ВКС, ІІІ г.о. Първите четири решения, представени от касационната жалбоподателка са неотносими към спора, тъй като по тях не е разгледан въпросът, въз основа на който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване. По тях единствено е обсъждано дали по конкретните дела е било поискано съгласие по смисъла на чл.333, ал.4 КТ или не. В решение №876/08.6.2006 г. на ВКС, ІІІ г.о., е обсъждан довод за възможността между страните по КТД да се уговори нещо различно от това, което законът дава възможност за се уговори съгласно чл.333, ал.4 КТ, а именно допустимо ли е да се договори изразяване на становище. В решение №534/10.4.2006 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че терминът “становище”, предвиден в КТД следва да се тълкува в съответствие с разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ, а именно, че е предвидено изискване за предварително съгласие от съответния синдикален орган. В обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че с оглед представения Отраслов КТД от 31.5.2006 г. за системата на народната просвета в чл.7, ал.1, т.4 е предвидено при уволнение поради съкращаване на щата даване на становище, а не на съгласие, поради което ищцата не се ползва от закрилата по чл.333, ал.4 КТ. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., приема за правилна практиката застъпена в обжалваното решение на Кюстендилския окръжен съд. Освен това в практиката на Върховния касационен съд е постановено решение №522/24.6.2010 г. по гр.д.№653/2010 г. на ІV г.о., което е в посочения от въззивната инстанция смисъл. Разрешението на поставения въпрос по посоченото дело има задължителен характер. Освен изложеното в решението на ВКС, ІV г.о., настоящият състав намира, че следва да се добави още и следното: Налице е съществено различие между думите “съгласие” и “становище”. Съгласно “Български тълковен речник”, с автори Л. Андрейчин, Л. Г., Ст. И., Н. К., Ив. Л., Ст. С. и Цв. Т., Четвърто издание, допълнено и преработено от Д. П., на издателство “Н. и изкуство” – София, 2005 г. “съгласие” означава следното: 1. Еднакво мнение и воля у неколцина; единомислие, единодушие. 2. Спогодба, споразумение. 3. Утвърдителен положителен отговор на някоя молба или искане. Съгласно изложеното в същия речник “становище” представлява: възглед, мнение, схващане, гледище, гледна точка. С оглед нуждите на настоящото производство за думата “съгласие” следва да се приеме третото значение дадено в тълковния речник, а именно ”утвърдителен положителен отговор на някоя молба или искане”, а за думата “становище” – “мнение”. При анализа на двете думи съдът намира, че думата “становище” не е равнозначна, синонимна на думата “съгласие”, тъй като съгласието, респективно несъгласието, обвързва лицето или органа пред когото е дадено, а становището няма обвързващ характер. По касационната жалба. С постановеното от Кюстендилския окръжен съд въззивно решение е прието, че ищцата не се ползва от закрилата по чл.333, ал.3 КТ, тъй като не е член на синдикалното ръководство в предприятието. Прието е също така, че не е налице и закрила по чл.333, ал.4 КТ, тъй като в чл.7, ал.1, т.4 от отрасловия КТД не е предвидено получаване на съгласие от съответния синдикален орган в предприятието за уволнение поради съкращаване в щата, а е предвидено предварително становище. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е приел, че е налице валидно съкращение в щата при специалните условия, предвидени в сферата на образованието, както и че е бил извършен подбор измежду всички учители по П. подготовка. Оплакванията в касационната жалба са за това, че няма съкращение в щата, а намаляване обема на работата, изразяваща в намаляване броя на учебните часове, че не е взето предвид възражението, че заповедта не е мотивирана, както и че окръжният съд не се произнесъл, че при разглеждане на делото пред районния съд е станало смесване на разпоредбите на стария и новия ГПК. Навежда се довод, че съдът е тълкувал неправилно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 КТД. Моли се за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касация - П. Г. по О. и С. управление – Д., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Постъпила е и писмена защита от процесуалния представителна страната – адв. Д.. Претендират се разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора и писмената защита на ответника по касация, намира за установено следното: Решението на Кюстендилският окръжен съд е правилно. С оглед отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос Върховният касационен съд намира за правилни изводите на въззивната инстанция по довода на ищцата за нарушение от страна на работодателя на разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ. Неоснователно е оплакването на касационната жалбоподателка за това, че не е налице съкращаване в щата, а намаляване обема на работата. Няма законова пречка при намаляване обема на работата работодателят да съкрати част от щатните бройки на една длъжност и да приложи основанието по чл.328, ал.1, т.2, предложение второ КТ. Неоснователно е и оплакването за липса на мотиви в заповедта за уволнение. Макар и въззивната инстанция да не е отговорила изрично на наведен довод за това във въззивната жалба, оплакването е неоснователно. В заповедта за уволнение изрично както с цифри, така и текстуално е посочено като основание за прекратяване на трудовия договор – чл.328, ал.1, т.2 КТ –съкращаване на щата. Това е напълно достатъчно, за да се приеме, че заповедта съдържа реквизит, сочещ основание за прекратяване на трудовия договор. Неоснователно е оплакването за непроизнасяне от страна на въззивната инстанция по оплакване за протичане на първоинстанционното дело при смесване разпоредбите на стария и нов ГПК. Касационната жалбоподателка – въззивник пред окръжния съд, не е посочила конкретните процесуални нарушения, както изисква разпоредбата на чл.269, изречение второ ГПК, поради което настоящата инстанция намира, че въззивният съд не е дължал отговор по това оплакване. Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. С оглед изхода от спора касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 25.5.2009 г., постановено по гр.д.№ 8/2009 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд. ОСЪЖДА С. В. С., ЕГН – xxxxxxxxxx, от град Д., област К., ул.“Н. Л.” №1, да заплати на П. Г. ПО О. И С. УПРАВЛЕНИЕ – град Д., област К., деловодни разноски в размер на 150/сто и петдесет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: