ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 554 гр. София, 04.07.2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 210 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) срещу решение № 50/22.10.2021 г., постановено по въззивно гр. дело № 336/2021 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 21063/14.04.2021 г. по гр. дело № 306/2019 г. на Кърджалийския окръжен съд, е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу П. Р. В. и Ю. Х. В., иск по чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 75 623.83 лв. (подробно описано); в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото. Касационната жалба на ищеца КПКОНПИ е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответниците П. и Ю. В. не са подали отговори на касационната жалба. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на комисията-жалбоподател се сочи, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. В тази връзка се сочи, че ПАС се произнесъл по материалноправен въпрос, по който имало обективирано становище на ВКС и който, според жалбоподателя, бил от значение за точното прилагане на ЗПКОНПИ и за развитието на правото. В изложението обаче не е формулиран материалноправен (или процесуалноправен) въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Вместо това жалбоподателят преповтаря част от оплакванията си за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, поддържани в касационната жалба. Съгласно задължителните указания по приложението на чл. 280, ал. 1 от ГПК, дадени с т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното въззивно решение. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към това тълкувателно решение, допускането на касационното обжалване се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК. Оплакванията за неправилност на въззивното решение (каквито единствено е навел касаторът в случая) представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК – материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение. Поради това, оплакванията на жалбоподателя (касационните основания) не могат да бъдат обсъждани по същество в селективната фаза по чл. 288 от ГПК на касационното производство, а биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 от ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 от ГПК. Липсата на формулиран от страна на касатора правен въпрос, поначало само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Наличието на посочените в случая от касатора, допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК би могло да бъде установено, само ако той е извел и формулирал един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, по които се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение, за да прецени касационната съдебна инстанция дали тези правни въпроси (един или повече) действително са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, респ. – дали са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. При липса, както в случая, на формулирани такива правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК в изложението на жалбоподателя, тази преценка в производството по чл. 288 от ГПК не може да бъде извършена. ВКС може да допусне касационно обжалване и независимо от наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, но единствено в хипотеза по чл. 280, ал. 2 от ГПК. В случая обаче не е налице такава хипотеза, при която касационната инстанция служебно да допусне до касационен контрол обжалваното въззивно решение (също т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), нито пък жалбоподателят надлежно навежда подобно основание, единствено посочвайки разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 50/22.10.2021 г., постановено по въззивно гр. дело № 336/2021 г. на Пловдивския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: