Р Е Ш Е Н И Е № 55 гр.София, 08.10.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести април през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 3255 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 ГПК. С касационна жалба, подадена в срока по чл.283 ГПК от А. С. Т. и М. С. Я. чрез адвокат Н. В. от САК и адвокат Б. Х. от САК, се обжалва въззивно решение № 29 от 21.01.2014 г., постановено по в.гр.д.№ 943/2013 г. на ОС – [населено място]. Касаторите поддържат, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано - основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Молят решението да бъде отменено в частта, в която е допуснато неговото касационно обжалване, и да се постанови ново по съществото на спора, с което претенциите им да бъдат уважени. Претендират разноски. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация С. Ф. Я. чрез пълномощника му адвокат С. П. от АК – [населено място], който поддържа, че касационната жалба е неоснователна по същество, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС. Претендира разноски. Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл.291 и чл.293 ГПК, намира следното: С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК е обезсилил решение № 185 от 30.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 990/2012 г. по описа на Велинградския районен съд в частта, с която са уважени предявените от А. С. Т. и М. С. Я. против С. Ф. Я. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК с предмет признаване за установено, че всеки един от ищците притежава по ¼ идеална част от поземлен имот с площ от 899 кв.м., за който е отреден УПИ V-415 от кв.46 по плана на [населено място], при съседи: УПИ ХІV-416, улица, УПИ ІV-413, УПИ ХІІІ-409 и УПИ VІІІ-404, ведно с по ¼ идеална част за всеки един от ищците от построените в имота две сгради, а именно: жилищна сграда, състояща се от изба и два редовни жилищни етажа със застроена площ от 88 кв.м. и разгърната застроена площ от 176 кв.м., и стопанска сграда (плевня) със застроена площ от 88 кв.м. На следващо място окръжният съд е потвърдил решението на районния съд в частта, с която, поради недоказано упражняване на фактическата власт, като неоснователен е отхвърлен предявеният от М. С. Я. против С. Ф. Я. иск по чл.108 ЗС с предмет ¼ идеална част от стопанската сграда (плевня) със застроена площ от 88 кв.м., построена в УПИ V-415 от кв.46 по плана на [населено място]. Въззивният съд е отменил решението на Велинградския районен съд в частта, с която са уважени предявените от А. С. Т. и М. С. Я. против С. Ф. Я. искове с правно основание 108 ЗС и чл.537, ал.2 ГПК, като вместо това е отхвърлил като неоснователни предявените от А. С. Т. и М. С. Я. против С. Ф. Я. искове с правно основание чл.108 ЗС с предмет предаването на владението на по ¼ идеална част за всеки един от ищците от поземлен имот с площ от 899 кв.м., представляващ УПИ V-415 от кв.46 по плана на [населено място] при съседи: УПИ ХІV-416, улица, УПИ ІV-413, УПИ ХІІІ-409 и УПИ VІІІ-404, ведно с по ¼ идеална част за всеки един от ищците от построената в имота жилищна сграда, състояща се от изба и два редовни жилищни етажа със застроена площ от 88 кв.м. и разгърната застроена площ от 176 кв.м., иск по чл.537, ал.2 ГПК - за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 6, т.І, дело № 5/2011 г. по описа на СВ при Районен съд [населено място], както и предявеният от А. С. Т. против С. Ф. Я. иск по чл.108 ЗС с предмет ¼ ид.част от стопанска сграда (плевня) със застроена площ от 88 кв.м., построена в УПИ V-415 от кв.46 по плана на [населено място]. Присъдени са разноски в полза на С. Ф. Я.. Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която първоинстанционното решение е отменено и е постановено отхвърляне на предявените от А. С. Т. и М. С. Я. ревандикационни искове досежно предаването на владението на по ¼ идеална част за всеки един от тях от поземления имот, представляващ УПИ V-415 от кв.46 по плана на [населено място], ведно с по ¼ идеална част за всеки един от двамата от построената в имота жилищна сграда, както и предявения от А. С. Т. ревандикационен иск досежно предаването на владението на ¼ идеална част от построената в имота стопанска сграда, както и относно искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт. За да постанови описания резултат по претенциите, предмет на разглеждане в настоящото производство, въззивният съд е приел, че страните по делото имат общ наследодател – Д. Х. Я., който е баща на настоящите касатори А. С. Т. и М. С. Я., както и на починалия на 25.02.1997 г. Ф. (Е.) С. Я.. От своя страна Ф. (Е.) С. Я. е баща на ответника по касация С. Ф. Я.. Приживе - на 12.12.1983 г., Д. Х. Я. и съпругата му К. Д. Я. са съставили декларация, с която са заявили, че разделят жилищната сграда, построена в парцел V-415 в кв.46 по плана на [населено място] между децата си, както следва: (1) на сина си Е. Д. Я. (Ф. С. Я.) предоставят три броя стаи и изба, които ползвал от момента на неговата женитба, както и ½ от обор с плевня, които са изключителна негова собственост, (2) на дъщеря си К. Д. Я. (Д. С. Я.) - три броя стаи и изба, с които да се разпорежда след смъртта на родителите си, (3) на сина си М. Д. Я. (касатора М. С. Я.) - два броя стаи и ½ от обор с плевня, които са изключителна негова собственост. Заявили са още, че ако жилищната сграда бъде съборена, отстъпват парцела за строителството на нова такава на сина си Е. Д. Я. (Ф. С. Я.) и дъщеря си К. Д. Я. (Д. С. Я.). Не се спори, че деклараторката К. Д. Я. е починала преди съпруга си Д. Х. Я. (починал на 12.11.1985 г.). Освен поименно посочените в декларацията Е. Д. Я. (Ф. С. Я.), К. Д. Я. (Д. С. Я.) и М. Д. Я. (касатора М. С. Я.), Д. Х. Я. е имал още две деца – касаторката А. С. Т., както и починалия преди него на 04.09.1977 г. И. С. Я.. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото гласни доказателства по повод на заявеното от С. Ф. Я. с отговора на исковата молба възражение за изтекла в негова полза при условията на чл.82 ЗС (присъединявайки своето към осъществявано от баща му владение) придобивна давност в течение на повече от 20 години, чието начало е поставено с подписването на декларацията от 12.12.1983 г. В тази връзка окръжният съд е приел, че ответникът е установил владение върху жилищната сграда, дворното място и половината от плевнята в резултат на разпореждане, извършено от общия наследодател с Декларацията от 1983 г. Посочено е, че ответникът е продължил владението на своя праводател Ф. С. Я., негов баща, като владението му е било предадено и доброволно от останалите сънаследници по закон на общия наследодател Д. Х. Я.. Предвид осъщественото в полза на С. Ф. Я. придобивно основание по чл.79, ал.1 ЗС, въззивният съд е постановил отхвърляне на ревандикационните искове и на искането за отмяна на нотариалния акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, с който ответникът по касация се е снабдил през 2011 г. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за правната същност на извършеното от общия наследодател с декларацията от 12.12.1983 г. разпореждане като действие по предаване на владението и възможността за придобиване на целия имот по давност от един от сънаследниците в резултат от така установено владение, в отговор на който съдът намира следното: Владението върху определена вещ може да бъде предадено от едно лице на друго по волята на предишния владелец. Законът регламентира изискванията към формата, в която следва да бъде облечено постигнатото съгласие за прехвърляне на вещни права, но не поставя изисквания, на които следва да отговаря съгласието за предаване на владение. След като такива отсъстват, те не могат да бъдат въведени по тълкувателен път и следва да се приеме, че предаването на владението със съгласието на предишния владелец може да се осъществи свободно – например чрез просто връчване на вещта или чрез писмен акт. Ето защо оформянето на документ от общия наследодател (независимо дали в обикновена или квалифицирана писмена форма), който не удовлетворява специалните изисквания на Закона за извършването на валидно разпореждане с правото на собственост, по своята същност съставлява действие по предаване на владението. Така установената от новия владелец фактическа власт не притежава белезите на добросъвестно владение. Освен това правните последици от така предаденото владение са противопоставими само на общия наследодател - не и на тези негови универсални правоприемници, на които не е предадено владението. В случаите, когато смъртта на общия наследодател е настъпила преди новият владелец да е придобил правото на собственост по давност, то придобиването на целия имот по давност от този владелец, явяващ се един от сънаследниците, е възможно при условията, разяснени с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК – след установени да са извършени от страна на наследника, позоваващ се на придобивна давност по отношение на частите на другите сънаследници, едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да показва отричане владението на останалите. Тези обстоятелства подлежат на доказване във всеки отделен случай. По основателността на касационната жалба: С оглед дадения отговор на поставения правен въпрос съдът приема, че със съставянето на декларацията от 12.12.1983 г. общият наследодател Д. Х. Я. (починал на 12.11.1985 г.) е предал владението върху жилищната сграда на децата си Е. (Ф.) Я., К. (Д.) Я. и касатора М. С. Я., владението върху стопанската постройка – на синовете си Е. (Ф.) Я. и М. С. Я., а върху дворното място – на Е. (Ф.) Я. и К. (Д.) Я.. От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свид.О. (дъщеря на починалия преди общия наследодател негов син И. С. Я.), подкрепени от показанията на свид.Д., се установява, че касаторът М. С. Я. - близо две години след подписването на декларацията и мотивиран от заплатена от брат му Е. (Ф.) Я. парична сума, предал на брат си фактическата власт върху частта от къщата, определена му с декларацията и останал да ползва само половината от стопанската постройка. По отношение полагащите се на сестрата А. С. Т. (настояща касаторка) и наследниците на брата И. С. Я. идеални части от сградите /жилищна и стопанска/ и дворното място както Ф. (Е.) С. Я. (до 25.02.1997 г.), така и ответника по касация С. Ф. Я. (след тази дата), са упражнявали фактическа власт, придружена от демонстрирано намерение за своене, т.е. владение, годно да послужи като основание за придобиване наследствените дялове на тези лица в посоченото имущество съобразно чл.79, ал.1 ЗН. Течението на придобивната давност по отношение наследствения дял на А. С. Т. от наследството на общия на страните наследодател не е прекъснато при условията на чл.84 ЗС вр.чл.116 ЗЗД до позоваването на изтеклата придобивна давност, осъществено от ответника по касация С. Ф. Я. посредством снабдяването с констативния нотариален акт от 07.01.2011 г., към който момент (съобразно разясненията по т.2 и т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГК) следва да се зачете настъпването на материалноправните последици на давността за този дял. Легитимиращото действие на констативния нотариален акт от 07.01.2011 г. е опровергано само досежно наследствения дял на К. (Д.) Я. от наследството на общия на страните наследодател до размер на 1/5 ид.част от собствеността върху жилищната сграда и дворното място. Безспорно е между страните, че К. (Д.) Я. е упражнявала фактическа власт върху частта от къщата, визирана в декларацията от 1983 г., както и върху част от земята. Не се установява да е демонстрирала interversio possessionis спрямо дяловете на който и да е от останалите нейни сънаследници, но не се установява също да е извършила действия на предаване на владението върху своя наследствен дял в полза на брат си Ф. (Е.) С. Я. или неговия син С. Ф. Я.. Напротив – съдържанието на нейната жалба до началника на РПУ – В. от 18.09.2006 г., недвусмислено свидетелства в подкрепа на извода, че намирайки се в имота, тя е упражнявала владение в рамките на правата й в наследството. Единствените установени по делото активни действия от страна на ответника по касация по отношение на леля му (тези от 16.09.2006 г., изразили се в отстраняване на съхраняваните от К. /Д./ Я. дърва в избата и настаняване в същата на вещи, собственост на С. Я.) не са довели до отстраняване на Д. Я. от владението на жилищната сграда, поради което и не поставят началото на срок по чл.79, ал.1 ЗС. Дори да се приеме противното, от 16.09.2006 г. до 07.01.2011 г. не е изтекъл изискуемият период от време, за да се приеме, че С. Я. е придобил по давност и частта от сънаследствения имот, полагаща се в дял на леля му Д. Я.. Предвид това, след смъртта й на 18.06.2010 г. в наследство от К. (Д.) Я. са останали 1/5 ид.ч. от собствеността върху жилищната сграда и дворното място, които се разпределят между преживелите я нейни сестра и брат (настоящите касатори) и децата на починалите преди нея братя Ф. (Е.) и И. Я.. По тази причина и на основание чл.8, ал.1 ЗН и чл.10, ал.2 ЗН, всеки от касаторите е легитимиран като притежател на по 1/20 ид.част от собствеността върху процесните жилищна сграда и дворно място, в които предели (с оглед установеното по делото обстоятелство, че целият имот извън половината от стопанската сграда, ползвана от касатора М. Я., се владее от ответника по касация) се явяват основателни предявените искове по чл.108 ЗС. В тези предели следва да бъде уважено и искането по чл.537, ал.2 ГПК. Като се е произнесъл в противния смисъл в посочената част, въззивният съд е постановил акта си в нарушение на закона, предвид което и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен с настоящото решение. По отношение на останалата допусната до касационно обжалване част на въззивното решение не се установява наличието на някое от отменителните основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което в тази му част същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касаторите имат право на 20% от направените по делото разноски за трите инстанции (които общо са 6 733,77 лв.), или сумата 1 346,75 лв., а ответникът има право на 80% от разноските за трите инстанции (общо 1 565,20 лв.), или сумата 1 252,16 лв. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 29 от 21.01.2014 г., постановено по в.гр.д.№ 943/2013 г. на ОС – [населено място] в частта, в която , след постановено отменяване на първоинстанционното решение № 185 от 30.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 990/2012 г. по описа на Велинградския районен съд , са отхвърлени предявените от А. С. Т. и М. С. Я. против С. Ф. Я. искове с правно основание чл.108 ЗС с предмет предаване владението на по 1/20 идеална част от поземлен имот с площ от 899 кв.м., за който е отреден УПИ V-415 от кв.46 по плана на [населено място], при съседи: УПИ ХІV-416, улица, УПИ ІV-413, УПИ ХІІІ-409 и УПИ VІІІ-404, ведно с по 1/20 идеална част за всеки един от ищците от построената в имота жилищна сграда, състояща се от изба и два редовни жилищни етажа със застроена площ от 88 кв.м. и разгърната застроена площ от 176 кв.м., както и е отхвърлено искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност с № 1 от 07.11.2011 г., том І, рег.№ 27, дело № 1/2011 г. по описа на нотариус Ю. К. (рег.№ 646 на НК) с район на действие РС – В., вписан акт № 6, т.І, вх.рег.№ 23 от 07.01.2011 г., дело № 5/2011 г. по описа на СВ при Районен съд [населено място] относно общо 1/10 идеална част от процесните УПИ и жилищна сграда , както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Ф. Я., че А. С. Т. и М. С. Я. са собственици на по 1/20 (една двадесета) идеална част за всеки един от двамата от поземлен имот с площ от 899 кв.м., за който е отреден УПИ V-415 от кв.46 по плана на [населено място], при съседи: УПИ ХІV-416, улица, УПИ ІV-413, УПИ ХІІІ-409 и УПИ VІІІ-404, ведно с по 1/20 (една двадесета) идеална част за всеки един от двамата от построената в имота жилищна сграда, състояща се от изба и два редовни жилищни етажа със застроена площ от 88 кв.м. и разгърната застроена площ от 176 кв.м. , като на основание чл.108 ЗС ОСЪЖДА С. Ф. Я. ДА ПРЕДАДЕ на А. С. Т. и М. С. Я. ВЛАДЕНИЕТО върху по 1/20 (една двадесета) идеална част за всеки един от двамата от поземлен имот с площ от 899 кв.м., за който е отреден УПИ V-415 от кв.46 по плана на [населено място], при съседи: УПИ ХІV-416, улица, УПИ ІV-413, УПИ ХІІІ-409 и УПИ VІІІ-404, ведно с по 1/20 (една двадесета) идеална част за всеки един от двамата от построената в имота жилищна сграда, състояща се от изба и два редовни жилищни етажа със застроена площ от 88 кв.м. и разгърната застроена площ от 176 кв.м. На основание чл.537, ал.2 ГПК ОТМЕНЯВА нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност с № 1 от 07.11.2011 г., том І, рег.№ 27, дело № 1/2011 г. по описа на нотариус Ю. К. (рег.№ 646 на НК) с район на действие РС – В., , вписан акт № 6, т.І, вх.рег.№ 23 от 07.01.2011 г., дело № 5/2011 г. по описа на СВ при Районен съд [населено място], в частта, с която С. Ф. Я. е признат за собственик въз основа на придобивна давност на 2/20 (две двадесети) идеални части от поземлен имот с площ от 899 кв.м., за който е отреден УПИ V-415 от кв.46 по плана на [населено място], при съседи: УПИ ХІV-416, улица, УПИ ІV-413, УПИ ХІІІ-409 и УПИ VІІІ-404, ведно с 2/20 (две двадесети) идеални части от построената в имота жилищна сграда, състояща се от изба и два редовни жилищни етажа със застроена площ от 88 кв.м. и разгърната застроена площ от 176 кв.м. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение № 29 от 21.01.2014 г., постановено по в.гр.д.№ 943/2013 г. на ОС – [населено място] в частта , с която след постановено отменяване на първоинстанционното решение № 185 от 30.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 990/2012 г. по описа на Велинградския районен съд са отхвърлени предявените от А. С. Т. и М. С. Я. против С. Ф. Я. искове с правно основание чл.108 ЗС с предмет предаване владението на разликата над по 1/20 идеална част до по ¼ идеална част за всеки от двамата от поземлен имот с площ от 899 кв.м., за който е отреден УПИ V-415 от кв.46 по плана на [населено място], при съседи: УПИ ХІV-416, улица, УПИ ІV-413, УПИ ХІІІ-409 и УПИ VІІІ-404, както и за предаване владението на разликата над по 1/20 идеална част до по ¼ идеална част за всеки от двамата от построената в имота жилищна сграда, състояща се от изба и два редовни жилищни етажа със застроена площ от 88 кв.м. и разгърната и предявения от А. С. Т. против С. Ф. Я. иск с правно основание чл.108 ЗС с предмет предаване владението на ¼ идеална част от стопанска сграда (плевня) със застроена площ от 88 кв.м. ОСЪЖДА С. Ф. Я. ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Т. и М. С. Я. сумата 1 346,75 (хиляда триста четиридесет и шест лева и 75 стотинки) лева - разноски за защита пред трите инстанции. ОСЪЖДА А. С. Т. и М. С. Я. ДА ЗАПЛАТЯТ на С. Ф. Я. сумата 1 252,16 (хиляда двеста петдесет и два лева и 16 стотинки) лева - разноски за защита пред трите инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: