2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 169 София, 03 октомври 2013 г. Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар…………………………………………………………при становището на прокурора……..Димитър Генчев………..изслуша докладваното от съдия Топузова частно наказателно дело № 1868 по описа за 2013 г. Производството е с правно основание чл. 44, ал.1 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 11.09.2013г. на съдията- докладчик по чнд № 1953/13г. по описа на Районен съд гр.Русе, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че правилото на чл. 156, ал.1 от Закона за здравето, определящо компетентност на районния съд по настоящия адрес на лицето, следва да се тълкува като местопребиваване, което сочи на компетентност на районния съд в гр.Русе, но с оглед субсидиарната приложимост на НПК, няма пречка подсъдността да бъде променена от ВКС по реда на чл.43 т.1 от НПК и делото да се разгледа от Софийския районен съд.. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Внесено е предложение от прокурор при Софийска районна прокуратура за задължително настаняване на лечение на И. И. И. по реда на чл.157 от Закона за здравето. С определение от 28.08.2013г., постановено по нчд № 14550/13г., съдът прекратил производството и го изпратил по компетентност на Районен съд гр.Русе. Като съображение за това изтъкнал постъпилите данни от 04 РУП при СДВР и от майката на лицето, че Иванова пребивава в [населено място], на адрес [улица], при баба си. Изхождайки от легалната дефиниция на понятието „настоящ адрес” в § 4 от ЗБЛД, районният съд приел, че тъй като лицето живее в [населено място], то компетентен да разгледа делото е районният съд в този град. С разпореждане от 11.09.2013г. съдията - докладчик прекратил съдебното производство по образуваното чнд № 1953/13г. по описа на Районен съд Русе и повдигнал спор за подсъдност пред ВКС на РБ. Разпоредбата на чл.156, ал.1 от Закона за здравето предвижда, че настаняването на задължително лечение на лицата по чл.155 от същия закон се извършва по силата на решение, издадено от районния съд по настоящия адрес на лицето. Както в ЗБЛД, така и в Закона за гражданската регистрация легалното определение на понятието „настоящ адрес” е адрес, на който лицето живее, като последният закон вменява в задължение на гражданите да регистрират постоянен и настоящ адрес. Видно от приложената справка от Национална база данни „Население”, И. Иванова е регистрирана по настоящ и постоянен адрес в [населено място], на [улица]. Процедурата по чл. 155 и сл. от Закона за здравето предвижда изрична компетентност на съда по настоящ адрес, за разлика от процедурата по чл. 428 от НПК за налагане на принудителни медицински мерки, където като компетентен е посочен съдът по местоживеене на лицето. Както ВКС е имал случай да се произнесе, понятието „местоживеене” е дефинирано като „всяка фактическа връзка с дадено място”, независимо от адресната регистрация на лицето и причините за пребиваването му на това място (р. 423/93г., І н.о.; опр. № 82 от 17.05.2011г. по чнд № 1354/11г. III н.о). Тъй като в Закона за здравето компетентността на съда за настаняване на задължително лечение се определя от настоящия адрес на лицето (на който същото е регистрирано), а не от конкретното му местонахождение, се налага извод, че компетентен да разгледа делото е Софийският районен съд. Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, ВКС, І НО, О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА чнд № 1953/13г., по описа на Районен съд гр.Русе за разглеждане от Софийски районен съд Копие от определението да се изпрати на Районен съд гр.Русе. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: