О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
София, 13.07.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 1495/2020 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена от Д. Ч. Ч., Н. Д. Ч. и Б. Д. Ч., чрез адв. Т. Н. М., САК, частна касационна жалба срещу определение № 105 от 13. 01. 2020 г. по гр. д. № 5039/2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 с-в, с което е потвърдено определение от 31. 07. 2019 г. по гр. д. № 9900/2019 г. на СГС, I-12 с-в, с което е прекратено производството по предявените от Д. Ч. Ч., Н. Д. Ч. и Б. Д. Ч. против Прокуратурата на Република България частични искове с предявени размери от по 25100 лв. всеки от исковете, които суми са претендирани като част от дължимите обезщетения за неимуществени вреди (с пълни размери по 200000 за всеки от ищците), представляващи негативни изживявания – чувство на страх, стрес, притеснения, емоционални страдания, търпени от ищците в периодите 29. 11. 2012 г. – 11. 12. 2012 г. и 31. 01. 2013 г. – 25. 07. 2013 г., причинени им от незаконно водено срещу Г. И. П.-Ч. (съпруга на първия и майка на останалите двама ищци) екстрадиционно производство по НЧД № 599/2012 г. на СГС, НО, 24 с-в и НЧХД № 587/2013 г. на СГС, НО, 30 с-в.
Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска допускането му до касационно обжалване, отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2, 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателите и прецени данните по делото, прие следното:
По наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното определение.
Първоинстанционният съд е приел недопустимост на исковете по съображения, че имуществената отговорност на Прокуратурата на Република България може да бъде ангажирана само по ЗОДОВ, ако е налице някоя от изчерпателно предвидените в закона хипотези, спрямо пряко засегнатото лице, участвало в наказателното производство. Изводът е основан на чл. 8, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 и чл. 6, ал. 1, пр. 2 ЗОДОВ.
За да потвърди прекратителното определение съставът на апелативния съд е приел, че отговорността по чл. 49 ЗЗД произтича от наличието на осъществен деликт от страна на лице, на което е възложено изпълнението на работа. Отговорността по ЗОДОВ не се основава на деликтна дейност. В случая ищците сочат като правопораждащ факт не деликтно поведение, а осъществяване на нормирана от ЗСВ и НПК дейност на прокуратурата по провеждане на разследване за установяване на престъпление и наказване на извършител, поради което претенциите им се основават на ЗОДОВ, а не на ЗЗД. Наред с това, ищците не са понесли пряко съответните действия на прокуратурата, поради което и съгласно чл. 8 ЗОДОВ, не са легитимирани да предявят иск по ЗОДОВ. Специалният закон изключва прилагането на общото гражданско законодателство относно претенции, основани на някоя от визираните от закона предпоставки, поради което прекратителното първоинстанционно определение е законосъобразно.
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение по въпросите, свързани с приложението на чл. 7 КРБ и чл. 49 ЗЗД, засягащи проблема за възможността да се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи, когато тази отговорност не може да се реализира по ЗОДОВ.
Въпросът е разрешен в противоречие с посочените и представени от касатора решения на ВКС (решение № 300 от 9. 01. 2019 г. по гр. д. № 2262/18 г., 4 г.о., решение № 133 от 29. 06. 2016 г. по гр. д. № 5002/2014 г. на ВКС, 3 г.о., определение № 220 от 15. 03. 2012 г. по ч. гр. д. № 23/12г., 4 г.о. и др.), с които се приема, че съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България, държавата отговаря пряко за вреди от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ – специалния закон, уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД, по които искове държавата може да се представлява както от министъра на финансите, така и от процесуален субституент – държавният орган, който отговаря за поведението на длъжностното лице пряк причинител на вредата или с който прекият причинител на вредата е в служебно или трудово правоотношение. Ответник по такива искове може да бъде и прокуратурата, когато отговорността за вредите излиза извън приложното поле на ЗОДОВ. За надлежната процесуална легитимация на държавата са достатъчни твърденията, че ищецът я намира за длъжник по деликтно вземане, а дали вземането срещу държавата е възникнало е въпрос на материалноправна легитимация по иска.
По основателността на частната касационна жалба.
Настоящият състав споделя така формираната по посочения въпрос практика на ВКС. Като е приел, че невъзможността претенцията срещу държавата за обезщетение за вреди от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица да се предяви и разгледа по специалния закон (ЗОДОВ) представлява обстоятелство, погасяващо отговорността на държавата за вреди и водещо до невъзможност в тези хипотези вреди да се претендират по общия ред, чрез иск по чл. 49 ЗЗД, както и че въпросът относно наличието на елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД касае допустимостта, а не основателността на заявените претенции, съдът е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове по чл. 49 ЗЗД и преценка на основателността им.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 105 от 13. 01. 2020 г. по гр. д. № 5039/2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 с-в.
ОТМЕНЯ определение № 105 от 13. 01. 2020 г. по гр. д. № 5039/2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 с-в и потвърденото с него определение от 31. 07. 2019 г. по гр. д. № 9900/2019 г. на СГС, I-12 с-в и ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове с правни основания чл. 49 ЗЗД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: