Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 266 гр. София,    24.03.2010 г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  осемнадесети март    две хиляди и десета     година  в състав:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:   АНИ САРАЛИЕВА                                                     ЕМИЛ ТОМОВ    при участието на секретаря Р. Иванова     . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  814/2009 година.   Производството е по реда на чл.290 и сл.от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. „Е” А. срещу решение №68 от 23.01.2009г по гр.дело № 899/2008г. на Софийски окръжен съд , с което е отменено решение № 89 от 18.08.2008г на Пирдопски районен съд и по същество е уважен иск на основание 344 ал.1 от КТ за отмяна на уволнение при основанието на чл. 325 ал1т.9 от КТ ,заедно с обусловените от това искове за възстановяване на работа и обезщетение за принудителна безработица по чл. 225 ал.1 от КТ . В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се изтъква въпроса при какви обстоятелства следва да бъде преценено ,че има свободно работно място ,на което работникът може да бъде трудоустроен съгласно предписанието. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на изисванията на чл. 188 ал.1 от ГПК (отм) , материалния закон и поради необоснованост. Неправилно е отменено уволнение по чл. 325 ал1т.9 от КТ, като за посочената в ЕР на НЕЛК длъжност е прието тя да е подходяща , с оглед противопоказанията при предписано трудоустрояване. В тази насока е игнорирано заключение на вещо лице по охрана на труда ,прието по делото. Ответникът Ц. В. Д. от гр. Е. оспорва касационната жалба по съображения, развити от пълномощника му адв. Ц. С определение №1112 от 11.09.2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , по въпроса кои обстоятелства са решаващи за преценката имало ли е при работодателя длъжност , която работникът би могъл да заеме според предписанието по влязло в сила експертно решение за трудоустрояване , съответно за кои обстоятелства , от значение за основанието по чл. 325 ал1т.9 от КТ ,са необходими специални знания и ангажиране заключение на вещо лице . По въпроса , обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане по същество и предвид обстоятелствата по делото ,на основание на чл.291 т.3 от ГПК, Върховен касационен съд намира следното : В обжалваното решение на Софийски окръжен съд е отменено прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 325 ал 1 т.9 от КТ(изм. ДВ бр.25/2001г) ,като в случая с влязло в сила експертно решение на НЕЛК, при условията на чл. 1 ал.3 от Наредбата за трудоустрояване (ПМС №72/1986г) е установена единствено първата предпоставка на закона за прекратяване по този ред - дадено е заключение , че заеманата от ищеца длъжност е противопоказна за него. По решението е предписано трудоустрояване на друга работа и е посочена конкретна длъжност по щата на работодателя , която е била обявена по чл. 315 от КТ и същевременно е била свободна , но на ищеца не е предложено заемането й. В процеса ответникът е оспорвал ,че посочената в решението длъжност е подходяща за здравословното състояние на работника , по делото е ангажирано заключение на вещо лице по охрана на труда в подкрепа на тези възражения и е представено последващо становище на службата по трудова медицина в същия смисъл . При тези обстоятелства , вместо да предприеме задължително предписаното му трудоустрояване на изрично посочената от компетентните органи работа , работодателят се е позовал на некомпетентни становища по въпроса за медицинските противопоказания ,за да избегне преместването на ищеца на длъжността „автомонтьор” . От задължителния характер на решението на ТЕЛК и НЕЛК, както и от нормата на чл. 317 от КТ следва, че медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения , не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата , ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. На изследване и проверка в трудовия спор за законосъобразност на уволнение по чл. 325 ал 1 т.9 от КТ, включително и с помощта на вещо лице , ако са необходими специални знания ,подлежи единствено въпроса била ли е свободна посочената от компетентните органи длъжност, определена в списъка на работодателя по реда на чл. 315 ал.1 от КТ, непредложена от последния на конкретния работник , имащ медицинско предписание за нейното заемане. Наличието на свободна подходяща длъжност по предписано трудоустрояване , която не е предложена на трудоустроения от задължения по решението работодател , води до извод за липсата на основание по чл. чл. 325 ал 1 т.9 от КТ. Като е извел съдържанието на нормата в гореизложения смисъл, въззивният съд е постановил законосъобразно решение , като не е нарушил процесуални правила при изглаждане на своите изводи . В случая касаторът „Е”А. не е оспорвал обстоятелството , че при него е имало свободна длъжност „автомонтьор”, същата изрично посочена в задължителното за него предписание по решението на НЕЛК за трудоустрояване на ищеца . Оспорвал е самата длъжност „автомонтьор” да е подходяща като работа, предвид нейния характер и с оглед медицинските противопоказания , в която насока възраженията му правилно са оставени без уважение от въззивния съд, независимо от изводите по заключението на вещо лице ,че на територията на рудника няма подходяща за ищеца работа с оглед неговата квалификация . Ето защо неоснователни са оплакванията на касатора за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост на решението , а оплакванията за нарушение на съдопроизводствени правила са общи и немотивирани в касационната жалба . Несъстоятелен е доводът , че ако наред с предписанието за трудоустрояване на конкретна работа, решението на медицинските органи съдържа и други условия, напр. забрана за ръчна работа с тежести над приетите хигиенни норми по цитирана наредба ,под условие се оказва задължителния характер на експертното решение във връзка със самото трудоустрояване и това дава възможност за дерогация на задължения , предписани за работодателя. Ответникът по жалбата не е установил разноски по делото за настоящата инстанция . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение №68 от 23.01.2009г по гр.дело № 899/2008г. на Софийски окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: