Р Е Ш Е Н И Е №.22 София,12.09.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 679/2011 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение № 437 от 17.03.2011 г. по гр.д.№ 454/2010 г. на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено решение № 550 от 07.06.2010 г. по гр.д.№ 2183/2008 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-7 състав, с което искът на [фирма] срещу касатора, предявен на основание чл.193 КЗ е уважен за сумата 176 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско”. В касационната жалба е излагат доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, основание за касирането му по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът по касация [фирма] оспорва касационната жалба и претендира разноски по делото. С определение № 668 от 04.09.2012 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на вззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса съставлява ли оставянето на малкия талон от свидетелството за регистрация в откраднатото МПС значително неизпълнение на задълженията на застрахования по договор за застраховка ”Каско” с оглед интереса на застрахователя и основание ли е то по смисъла на чл.211 т.2 КЗ за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл.208 от КЗ. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд приел, че оставянето на малкия талон от свидетелството за регистрация на откраднатия автомобил на застрахования не съставлява нарушение на задължението му по т.55.5 от ОУ към договора със застрахователя. Като е тълкувал договорната клауза, приложима при неизпълнение на задължението при напускането на МПС да не се оставя свидетелството за регистрация в цялост - част І и ІІ във връзка с Наредба № 1–45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях, изхождайки от придадените му с чл.33, ал.4 във вр. с ал.2 от Наредбата функции на т.нар „малък талон„ съставляващо част втора от свидетелството за регистрация в сравнение с тези на част първа от същото, съдът е обосновал извод, че оставянето на „малкия талон” само по себе си не води до увеличение на риска от настъпването на застрахователното събитие, само в който случай според чл.207, ал.2 КЗ застрахователят би имал право да откаже изплащането на застрахователно обезщетение, което съдът е намерил, че не е налице. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 79 от 29.06.2012 по т. д. № 802/2011 г., ТК, имащо характер на задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, състав на II т. о. на ВКС се е произнесъл по идентичен правен спор, като по значимия и за настоящото дело материалноправен въпрос е приел, че придадената с чл.33, ал.4 от Наредба № 1-45/2000 г. функция на Част ІІ от свидетелството за регистрация /т.н.малък талон/ да идентифицира превозното средство при движение на пътищата не може да бъде изпълнена при неизпълнение на вмененото на водача задължение винаги да носи „малкия талон” при неговото ползване, като е счетено, че това неизпълнение способства за окончателното настъпване на последиците на застрахователно събитие, осуетявайки възможността за предотвратяване на евентуалнатата му кражба от контролните орани за движение по пътищата. Преценявайки, че това неизпълнение не е от естество да доведе до настъпване на самото застрахователно събитие, решаващият състав е приел, че конкретното неизпълнение - оставянето в автомобила на т.н. „малък талон”, е с характеристика, отговаряща на предпоставките по чл.207, ал.2, пр.второ КЗ и поради това е основание за намаляване, но не и на отказ от заплащане на застрахователно обезщетение. В същия смисъл е и постановеното по новия процесуален ред Решение № 211 от 6.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 1029/2011 г., II т. о., ТК, с което е прието, че нарушението на задължението да не се оставя която и да е част от регистрационния талон на МПС в автомобила, изрично предвидено в застрахователния договор /ОУ,/ може само да доведе до намаляване на съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл. 207, ал. 2 КЗ при положение, че застрахователното събитие вече е настъпило, но не и да обоснове пълен отказ от плащане на обезщетение. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, възприема изцяло създадената по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика и с оглед идентичността на материалноправният въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, препраща към нея във връзка с отговора на поставения в определението по чл. 288 ГПК въпрос. По касационната жалба на [фирма]: Касационната жалба е частично основателна. Доводът на касатора, че нарушението на задължението на застрахования да не се оставя която и да е част от регистрационния талон на МПС в автомобила съставлява основание според чл.67а във вр. с чл.67.2 от Общите условия за пълен отказ за заплащане на застрахователното обезщетение е неоснователен. Като противоречащи на императивната правна норма на чл.207, ал.1, пр.второ КЗ, цитираните уговорки в ОУ са нищожни съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД. В конкретния случай това задължение по застрахователния договор не се явява значително с оглед интереса на застрахователя, доколко не се доказва неизпълнението му да е довело до реализирането на застрахователното събитие-противозаконното отнемане на процесния автомобил, т. е. че при изпълнение на това задължение не би се стигнало до същия резултат. Незачитането обаче от въззивния съд на извършеното нарушение от застрахования на задължението му по чл.55.5 от ОУ към договора със застрахователя като основание за намаляване на следващото се по него застрахователно обезщетение е довело до постановяване на неправилно решение, което следва да бъде отменено съгласно чл.293, ал.2 ГПК. Делото следва да се върне обратно на въззивния съд за събиране на доказателства относно конкретния размер на намаленото обезщетение, дължимо в хипотезата на чл. 207, ал. 2, пр. второ КЗ, вкл. и чрез назначаване на специализирана експертиза за определяне на обичайния процент на намаление на дължимото застрахователно обезщетение, съгласно практиката на застрахователните компании в подобни случаи. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 437 от 17.03.2011 г. по гр.д.№ 454/2010 г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: