Р Е Ш Е Н И Е № 853/10 София, 06.01.2011 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и десета година, в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова Г. Г. при секретаря Добрила Василева, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№ 1287 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Б. Драгосинов от гр.Б. срещу решение №186 от 30.04.09г. по гр.д.№1121/08г. на Б.градския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа оплакване за материална незаконосъобразност на въззивното решение - касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК. Счита за неравилен извода на въззивния съд, че спорното право следва да бъде защитено по административния ред на чл.18д от ППЗСПЗЗ, а не по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Ответникът в производството Л. Д. Х. оспорва жалбата. С определение №17 от 07.02.2010г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса за правния интерес от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в случаите, при които спорът за собственост е породен от неточно идентифициране на старите реални граници на земеделските земи върху картата на възстановената собственост. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Б.градския окръжен съд е обезсилил решение №939 от 27.12.07г. по гр.д.№987/06г. на Разложкия районен съд и е прекратил като недопустимо производството по предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че имотът, за който претендира ищецът и който е предмет на предявения иск, е различен от този, който са притежавали ответниците към момента на образуване на ТКЗС и който им е възстановен с влязло в сила решение на ОС “Земеделие”. Наследодателят на ищеца е бил собственик и е внесъл в ТКЗС нива от 2,5 дка в местността “Доброкьовица”, землището на гр.Б., при съседи Д. И., Ал.Бенин и лаг, а ответниците са внесли в ТКЗС нива в местността “Шипоцко”. Липсата на идентичност между двата имота изключва спора по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, независимо от обстоятелството, че за да откаже на ищеца възстановяване на собствеността върху спорния имот, ОСЗ е изтъкнала причината, че е налице спор за материално право. Действителният спор е по чл.18д от ППЗСПЗЗ относно заснемането и трасирането върху терена на старите реални граници, тъй като при това заснемане имотът на ищеца е нанесен върху този на ответниците. Прието е, че целеният от ищеца правен резултат следва да се осъществи по административен ред. По въпроса за правния интерес от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в случаите, при които спорът за собственост е породен от неточно идентифициране на старите реални граници на земеделските земи върху картата на възстановената собственост, е налице противоречива съдебна практика. Въззивният съд е приел, че в този случай искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е недопустим и претендираните от ищеца права следва да бъдат реализирани по административен - чл.18д от ППЗСПЗЗ. Обратно – в решение №1956/2002г. по гр.д.№544/01г. на V ГО на ВКС е прието, че правен интерес от иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е налице при спор за всяко имуществено право, което има отношение към правото на възстановяване на собствеността; че заснемането на имота в различни от заявените пред поземлената комисия граници създава правен интерес от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Настоящият състав намира за правилна практиката в посоченото решение на ВКС. Спорът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е спор за собственост върху земеделските земи към момента на обобществяването им. Най-често той възниква, когато един имот се претендира от различни лица. В този случай спорът не е свързан с точното местоположение на имота, а само с принадлежността на правото на собственост. Когато обаче собствеността се възстановява в стари реални граници, които не съществуват върху терена, а се налага определянето им с помощен план по чл.13а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, може да се стигне до положение, при което части от съседни имоти неправилно да бъдат заснети към имота, към който не принадлежат, или пък различни имоти да бъдат заснети като един, както е в настоящия случай. Тогава спорът на кого е принадлежал заснетият имот или част от имот към момента на образуване на ТКЗС е спор за материално право и може да се разреши единствено по пътя на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, въпреки че причината за този спор са неправилните данни в помощния план, пренесени и в картата на възстановената собственост. И тук важи общият принцип, че влязъл в сила план, който съдържа непълноти и грешки, свързани със спор за материално право, може да бъде изменен по административен ред едва след като имущественият спор бъде разрешен в исково производство с участие и на двете спорещи страни. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК – решение № 134 от 07.04.2010г. по гр.д.№813/09г. на ІІ ГО; решение №288 от 26.05.2010г. по гр.д.№1145/09г. на ІІ ГО, решение №395/27.05.2010г. по гр.д.№514/09г. на І ГО. В настоящия случай нивата от 5 дка в местността “Шипоцко”, принадлежала на наследодателката на ответниците М. Л. Х., е заснета в картата на възстановената собственост под №150050, призната е за възстановяване с решение №169а от 06.03.2002г. на ОСЗ Б. и е възстановена с т.14 на решение №169 от 03.07.2006г. като нива от 5,307 дка в м.”Геранични улици”. Същевременно, с протокол от 10.11.05г. и скица към него, изготвени от ОСЗ Б. и изпълнителя на техническите дейности “Г.” ООД София на основание Наредбата за поддържане и осъвременяване на КВС, ДВ бр.9/2001г., част от имот №150050 с площ от 2,5 дка е заснета като нивата на наследодателя на ищеца Б. И. Драгосинов, намирала се в местността “Доброкьовица”. С последващо решение № 612б от 20.12.05г. на ОСЗ Б., на ищеца е отказано възстановяването на собствеността на нива от 2,5 дка в местността “Доброкьовица”, при съседи Д. И., Ал.Бенин и лаг, тъй като попада в имот №150050 по КВС, признат и възстановен на ответниците. От тези данни следва, че по отношение на част от имот №150050 по КВС е възникнал спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, свързан с неточното определяне на местоположението на имотите на наследодателите М. Х. и Б. Драгосинов по картата на възстановената собственост. Както бе посочено по-горе в настоящото решение, този спор може да бъде разрешен само с участието на двете страни, в производство по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Като е приел, че предявеният иск е недопустим, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото следва да се установи, включително и чрез експертиза, дали имотът на наследодателя Б. И. Драгосинов с площ от 2,5 дка в местността “Доброкьовица” съвпада с този, който е отразен в комбинираната скица от 28.01.09г. на “Г.” ООД гр.София, приложена на лист 30 по гр.д.№1121/08г. на Б.градския окръжен съд. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №186 от 30.04.09г. по гр.д.№1121/08г. на Б.градския окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: