Р Е Ш Е Н И Е № 60088 София, 16.06.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 838/2020 година Производството е по чл. 47 ЗМТА. Образувано е по предявен от „Агропол С” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, иск за отмяна на решение от 11.06.2018 г. по арб.дело № 2/2017 г. на Арбитражен съд – Велико Търново при Сдружение с нестопанска цел „Правна помощ и медиация”, с правно основание чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗМТА. В исковата молба и допълнителните уточнения в хода на настоящото производство, ищцовото дружество поддържа, че липсва валидна арбитражна клауза, тъй като споразуменията от 20.11.2017 г. не са подписани от управителя на дружеството. Освен това, твърди се, че арбитражното производство е проведено без знание и участие на дружеството, а постановеното решение не е надлежно връчено. Ответникът „Ставен“ АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, в постъпил по делото писмен отговор, поддържа доводи за неоснователност на иска за отмяна на арбитражното решение. С влязло в сила определение от съдебно заседание на 19.05.2021 г. производството по делото е прекратено поради отказ от иска, основан на чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаното основание по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА, приема следното: По процесуалната допустимост на исковата молба е изразено становище в определение от 05.01.2021 г., като до приключване на производството не са представени нови доказателства в подкрепа на релевираното от ответника възражение за пропуснат преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. За да се произнесе по основателността на исканата отмяна, настоящият състав на ВКС съобрази следното: Видно от приложеното арбитражно дело № 2/2017 г. по описа на Арбитражен съд – Велико Търново при Сдружение с нестопанска цел „Правна помощ и медиация“ е, че с решение от 11.06.2018 г. „Агропол С“ ЕООД е осъдено, на основание чл.79 ЗЗД, да заплати на „Ставен“ АД сума в общ размер на 15 026.20 лв., съгласно две споразумения от 20.11.2017 г. за встъпване на ответника в дълг на неучастващи в процеса търговски дружества, ведно със законната лихва от 19.12.2017 г., с присъждане на арбитражни разноски на ищеца по делото. За да обоснове собствената си правораздавателна компетентност, арбитражният орган се е позовал на съдържащи се арбитражни клаузи в т.6 от споразуменията от 20.11.2017 г., сключени между „Ставен“ АД, „Агропол С“ ЕООД и „Анкора 12“ ЕООД, и съответно, между „Ставен“ АД, „Агропол С“ ЕООД и „Ник и Доб“ ООД. Споразуменията са приложени към исковата молба на „Ставен“ АД в заверени, по реда на чл.32 ЗАдв, копия. Както в определението от 20.02.2018 г., така и в постановеното решение арбитражният орган е приел, че е налице писмена арбитражна клауза, обективирана в посочените споразумения, съдържаща изрично възлагане на АС при СППМ да разгледа спор, непопадащ в хипотезите на чл.19, ал.1 ГПК. Отмяната на арбитражно решение на основанието по чл.47, ал.1, т.2, предл.първо ЗМТА предпоставя решението да е постановено от арбиражен съд или от арбитър ad hoc при отсъствие на валидно арбитражно споразумение между страните. Арбитражното споразумение е абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща правораздавателното правомощие на арбитража да разгледа и реши спора, с който е сезиран. За валидността на арбитражното споразумение е необходимо предварително писмено съгласие на страните, или на техните законни представители, или пълномощници, оформено самостоятелно, или като отделна договорна клауза, за възлагане на конкретно посочен арбитраж да реши всички или някои спорове относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. В този смисъл е даденото в чл.7, ал.1 и ал.2 ЗМТА легално определение на арбитражното споразумение и изискванията, на които то следва да отговаря като самостоятелен процесуален договор. Оспорването на компетентността на сезирания арбитраж е допустимо до изтичане на срока за отговор на исковата молба, а пропускането на този срок стабилизира компетентността на арбитража. При определени в чл.7, ал.3 ЗМТА предпоставки, се признава компетентност на арбитражния съд да разреши конкретен правен спор, независимо от липсата на предварително писмено съгласие на страните. Съгласно чл.7, ал.3 ЗМТА арбитражното споразумение се смята за сключено и тогава, когато ответникът писмено или със заявление, отразено в протокола от арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от сезирания арбитраж или участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража. При установеност на посочените предпоставки, арбитражното споразумение се счита за съществуващо, независимо от неспазване на предвидената в чл.7, ал.2 ЗМТА писмена форма. По делото липсват категорични данни за редовно връчване на книжата в арбитражното производство, вкл. и на постановените от арбитражния орган актове, включително и на решението. Съобщенията до ответното дружество, сега ищец, са изпращани на неточен адрес, а именно: [населено място], ул.“Бачо Киро“ № 1, ет.8, офис 3, вместо на посочения в исковата молба, съответстващ на вписания в регистъра адрес, с уточнение, че се касае за офис VIII-3. Неточното адресиране на изпращаните от арбитражния съд, чрез пощенски оператор „Еконт експрес“ ООД, книжа по делото до „Агропол С“ ЕООД, е достатъчно, за да обоснове извод, че ответникът не е могъл да оспори компетентността на арбитража в срока по чл.20, ал.1 ЗМТА. „Агропол С“ ЕООД не е участвал в арбитражното производство, което сочи на неприложимост на фикцията на чл.7, ал.3 ЗМТА. Именно поради това, не е налице стабилизиране на компетентността на арбитражния съд, което да води до невъзможност за успешно провеждане на защита срещу решението на предвиденото в чл.47, ал.1, т.2, предл.първо ЗМТА основание. В случая, сключването на арбитражно споразумение между страните, съставляващо част от споразумения от 20.11.2017 г., не може да се приеме за доказано. В настоящото производство ищцовото дружество е оспорило формалната доказателствена сила на горепосочените споразумения, с оглед на което настоящият състав е допуснал графическа експертиза. Това доказателствено средство не е събрано в резултат на неизпълнено от „Ставен“ АД задължение за представяне на споразуменията в оригинал. Ответното дружество е предупредено и за неблагоприятните последици при неизпълнение на посоченото задължение. Съгласно чл.190, ал.2, вр. с чл.161 ГПК, в случая следва да се приеме за доказано, че материализираното в двете споразумения от 20.11.2017 г. изявление от името на „Агропол С“ ЕООД, не изхожда от посочения негов законен представител и не е подписано от П. Н.. След като посочените споразумения, в които е обективирана арбитражна клауза, са неавтентични, то и сезираният арбитраж не би могъл да се счита за надлежно сезиран и съответно компетентен за постанови решение по спорното материално право. Предвид изложеното, предявеният иск за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА е основателен. При този изход на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 1 867.26 лева, съставляващи сбор от внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановеното от Арбитражен съд – Велико Търново при Сдружение с нестопанска цел „Правна помощ и медиация”, решение от 11.06.2018 г. по арб.дело № 2/2017 г., на основание чл. 47, ал.1, т.2 ЗМТА. Осъжда „Ставен“ АД да заплати на „Агропол С“ ЕООД сумата 1 867.26 лева разноски за настоящото производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: