3 решение по гр.д.№ 1493 по описа за 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 391 София, 01.11.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1493 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационни жалби на И. М. Г. и Маргаритка Т. И. срещу решение от 10.06.2010 г. на Шуменския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д.№ 226 от 2010 г. Ищцата И. М. Г. обжалва решението в частта, с която е било обезсилено решението на първоинстанционния Шуменски районен съд № 14 от 12.02.2010 г. по гр.д.№ 2889 от 2009 г. в частта по предявения от Г. срещу П. И. К. и М. М. К. отрицателен установителен иск за собственост върху ап.№ 86, находящ се в [населено място], [улица], вх.Г, ет.7 и е прекратено производството по делото в тази част. В касационната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответницата Маргаритка Т. И. обжалва решението в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на предявения от И. М. Г. срещу Маргаритка Т. И. отрицателен установителен иск за собственост върху същия апартамент. В касационната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Страните взаимно оспорват жалбите си. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: К. жалби са допустими: подадени са от легитимирани страни, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК с обжалваем интерес над 1000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 502 от 25.05.2011 г. на ВКС по настоящото дело /касационното обжалване е допуснато по въпроса: допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост, предявен от лице, спрямо което със сила на присъдено нещо е признато, че не е собственик на имота и съответно допустимо ли е постановено по такъв иск съдебно решение/. Разгледана по същество, неоснователна е касационната жалба на И. М. Г. срещу решението в частта, с която е било обезсилено решението на първоинстанционния Шуменски районен съд № 14 от 12.02.2010 г. по гр.д.№ 2889 от 2009 г. в частта по предявения от Г. срещу П. И. К. и М. М. К. отрицателен установителен иск за собственост върху ап.№ 86, находящ се в [населено място], [улица], вх.Г, ет.7 и е прекратено производството по делото в тази част: С влязлото в сила решение от 25.04.2008 г. по гр.д.№ 99 от 2008 г. на Шуменския окръжен съд в отношенията между И. М. Г., П. И. К. и М. М. К. е установено със сила на присъдено нещо, че П. К. и М. К. не собственици на процесния имот /тъй като е отхвърлен предявения от тях срещу И. Г. иск по чл.108 от ЗС за този имот и то именно поради това, че ищците К. не са собственици на имота/. Същото е искала да бъде установено И. Г. с предявения по настоящото дело отрицателен установителен иск за собственост срещу К.. Тоест, налице е била процесуалната пречка на чл.299 от ГПК за завеждане на ново дело между страните, поради което правилно с обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решението в частта по предявения отрицателен установителен иск за собственост срещу К.. Неоснователно е твърдението на касаторката И. Г., че имала интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, тъй като влязлото в сила решение по гр.д.№ 99 от 2008 г. на Шуменския окръжен съд установявало, че П. и М. К. не са собственици на имота само на едно основание, а с предявения по настоящото дело отрицателен установителен иск се искало да бъде установено, че те не са собственици на имота на всички основания. В диспозитива на решението по гр.д.№ 99 от 2008 г. на Шуменския окръжен съд, който единствен се ползва със сила на пресъдено нещо съгласно приетото в т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, не е посочено на какво основание се отрича правото на собственост на П. и М. К. върху процесния имот. Следователно към датата на влизане в сила на това решение /06.04.2009 г./ със сила на присъдено нещо между страните е установено, че К. не са собственици на имота на всички основания. Не се твърди от ищцата И. Г., нито от ответниците К., след 06.04.2009 г. да е настъпил нов юридически факт, водещ до възникване на правото на собственост на К. върху процесния имот. Поради това няма основание и правен интерес за ищцата от предявяване на нов отрицателен установителен иск за собственост върху същия имот срещу К.. Основателна е обаче касационната жалба на Маргаритка Т. И. срещу решението на Шуменския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на предявения от И. М. Г. срещу Маргаритка Т. И. отрицателен установителен иск за собственост върху същия апартамент: Съгласно задължителната практика на ВКС /например решение № 504 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 603 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 90 от 05.05.2011 г. по гр.д.№ 846 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 539 от 14.02.2010 г. по гр.д.№ 1246 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 188 от 10.08.2011 г. по гр.д.№ 1040 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и др./, недопустим поради липса на правен интерес е отрицателен установителен иск за собственост, предявен от лице, което не заявява и няма самостоятелни права върху имота- предмет на иска. Това е така, тъй като отрицателният установителен иск е иск за защита на правото на собственост, а не владелчески иск. Правният интерес от предявяването на този иск е налице, когато с претендираното от него право ответникът по иска смущава нормалното упражняване на правата на ищеца върху имота. Само при установено защитимо материално право на ищеца, което е накърнено и се нуждае от защита чрез отрицателен установителен иск, ищецът има правен интерес да установи несъществуването на претендираното от ответника право. Обжалваното решение е в противоречие с тази практика: въззивният съд е приел за допустим предявения от И. Г. срещу Маргаритка И. отрицателен установителен иск за собственост, макар че с влязло в сила решение по гр.д.№ 351 от 2002 г. на Шуменския окръжен съд между същите страни е отречено правото на собственост на И. Г. /отхвърлен е предявения от нея срещу Маргаритка И. иск с правно основание чл.108 от ЗС за същия имот/. В исковата молба по настоящото дело, а и до настоящия момент, ищцата И. Г. не е обосновала правния си интерес от предявяване на горепосочения отрицателен установителен иск с настъпването на някакъв нов юридически факт, различен от разгледаните правопораждащи правото на собственост юридически факти по гр.д.№ 351 от 2002 г. на Шуменския окръжен съд. Поради това е следвало да се приеме, че предявеният от И. Г. срещу Маргаритка И. отрицателен установителен иск е недопустим. С оглед на това решението на Шуменския окръжен съд и решението на Шуменския районен съд по този иск следва да бъдат обезсилени, а производството по делото в тази част- прекратено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение от 10.06.2010 г. на Шуменския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д.№ 226 от 2010 г. и решение № 14 от 12.02.2010 г. по гр.д.№ 2889 от 2009 г. на Шуменския районен съд В ЧАСТТА по предявения от И. М. Г. срещу Маргаритка Т. И. отрицателен установителен иск за собственост върху апартамент № 86, находящ се в [населено място], [улица], вх.Г, ет.7 И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО ПО ТОЗИ ИСК. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Шуменския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е обезсилено решение № 14 от 12.02.2010 г. по гр.д.№ 2889 от 2009 г. на Шуменския окръжен съд В ЧАСТТА по предявения от И. М. Г. срещу П. И. К. и М. М. К. отрицателен установителен иск за собственост върху апартамент № 86, находящ се в [населено място], [улица], вх.Г, ет.7 и е прекратено производството по делото по този иск. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.