Ключови фрази
Длъжностно присвояване * необоснованост * право на защита * намерение за своене

Р Е Ш Е Н И Е

Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е 

 

№ 205

 

София, 07 май  2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на двадесет и първи април 2009 г. в състав :

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА

                                                                       ПАВЛИНА ПАНОВА

 

при секретаря ............Л. ГАВРИЛОВА...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........Кр. КОЛОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 106/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Х. К. К. срещу въззивно решение № 446 от 12.12.2008 г., постановено от Софийски апелативен съд по ВНОХД № 799/2008 г. , с което е била потвърдена първоинстанционната присъда.

С първоинстанционна присъда № 18, постановена от Софийски градски съд на 02.06.2008 г. по НОХД № 2378/2003 г., подс. К. e бил признат за виновен за това, че на 10.10.1997 г. в гр. С. в качеството си на длъжностно лице противозаконно присвоил чужди пари- сумата от 700 000 /неденоминирани/ лева, собственост на дружество „Еврокомест”, поверени му да ги пази и управлява, поради което и на основание чл. 201 ал.1 и чл. 54 от НК е бил осъден на две години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият е бил признат за виновен и в това, че на 14.10. 1997 г. в гр. С. противозаконно присвоил чужда движима вещ- л.а. Форд Сиера с ДК № С* собственост на дружество „Еврокомест” на стойност 4 милиона неденоминирани лева, която владеел, като обсебването е в големи размери, поради което и на осн. чл. 206 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 54 от НК е бил осъден на три години лишаване от свобода и лишаване от права по чл. 37 т.6 и т.7 от НК за срок от четири години. Признат е за виновен и за това, че на 14-15.10.1997 г. в гр. С. противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел -компютърна конфигурация, мобилен телефон Нокия със захранващо устройство, собственост на дружество „Еврокомест”, и преса за меки връзки, собственост на „Аутодзеро” ООД, всичко на обща стойност 5 005 511 неденоминирани лева, като обсебването е в големи размери, поради което и на осн. чл. 206 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 54 от НК е бил осъден на три години лишаване от свобода и лишаване от права по чл. 37 т.6 и т.7 от НК за срок от четири години.

На осн. чл. 23 от НК на подс. К. е било наложено едно общо наказание в размер на три години лишаване от свобода и лишаване от права по чл. 37 т.6 и т.7 от НК за срок от четири години.

Жалбата на подсъдимия релевира довод за постановяване на въззивния съдебен акт при допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в необосновано некредитиране и несъбиране на оправдателни доказателства, нарушено право на защита с оглед липсата на индивидуализация на инкриминирана преса за меки връзки, липсата на разпит на свидетели, които са работили на нея, неоснователно неприемане на доводите на защитата по отношение на инкриминирания мобилен телефон, както и позоваване на съда на негодни доказателствени средства – ксерокопия на документи. В жалбата се съдържат и доводи за необоснованост на въззивното решение, предвид несъгласие с приетите фактически положения относно датата на оттегляне на пълномощното от страна на св. К. С жалбата се иска отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия.

Пред касационната инстанция защитата на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В подкрепа на тях изтъква довода, че не е налице своене от страна на подс. К. на вещи и средства, които са му били поверени.

Представителят на ВКП предлага решението на въззивния съд да бъде оставено в сила, тъй като е законосъобразно, а оплакванията на защитата са неоснователни.

 

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:

Касационната жалба е неоснователна.

Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, регламентиращи събирането и оценката на доказателствата. Първоинстанционният съд е събрал както обвинителни, така и оправдателни доказателства, те са били обсъдени подробно, както в мотивите към присъдата, така и в решението на САС, като и двете инстанции са изложили съображения кои от тях кредитират и кои не, поради което не биха могли да бъдат упрекнати в нарушение на процесуалните норми, регламентиращи тази дейност – чл.13, чл.14, чл. 107, чл. 305 ал.3 и чл. 339 ал.2 от НПК.

При това положение несъгласието на защитата с фактическите изводи на инстанциите, оправомощени от закона да събират доказателства, при извършена доказателствена дейност по събиране и оценка на доказателствата, която не нарушава процесуални правила, не може да се вмести в касационното основание „съществено нарушение на процесуалните правила” по см. на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Не би могло да се твърди, че поради това, че защитата приема друга фактическа обстановка, е налице съществено нарушение на процесуални норми. Касае се до довод за необоснованост на въззивния съдебен акт, който довод обаче не е касационно основание по чл. 348 от НПК. Поради това той не може да бъде разглеждан в настоящето производство и касационният съд не дължи произнасяне по него.

Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите – Софийски градски и Софийски апелативен съд, правилно са били подведени под нормата на чл. 201, респективно по чл. 206 от НК. При така установените факти по делото, които въззивният съд е възприел, ВКС намира, че изводите му за наличие на доказаност на всички елементи от обективния състав на тези престъпления, не противоречат на материалния закон.

Тези фактически и правни изводи на въззивния съд са верни. Те почиват на вярна интерпретация на доказателствените източници: на показанията на св. Т, Х. , Митев, Г. , П. , Д. , Ш. , Ж. , М. и К. Не се установява по делото парите, получени от сделката по продажбата по нотариален ред на автомобил Рено, собственост на дружеството „Еврокомест”, да са постъпвали в патримониума на дружеството – те не са били осчетоводени, с тях не е закупувано имущество на дружеството, за тях не е знаел собственика на капитала на дружеството – св. К. Св. П. е категорична, че по нареждане на подсъдимия е съставяла ордер за суми, които би трябвало дружеството да получи от името на св. Т от продажбата на автомобил Рено, но отрича да е получавала реално пари от него. Св. Митев – счетоводител на дружеството, е категоричен, че не са му предавани счетоводни документи, с които да осчетоводи сделките по продажбата на двата автомобила, поради което реално сумите, получени от подсъдимия в резултат на извършването им, не са постъпили в патримониума на дружеството. При депозираните показания на св. Х, че въпреки извършената нотариална сделка по продажба на автомобил Форд Сиера, собственост на дружеството, по която той е купувач, но не е изплатил продажната цена на продавача – подс. К. , реално предмет на своенето от страна на подсъдимия се явява самият автомобил. По същият начин реално е осъществено и деянието, касаещо компютърната конфигурация, мобилния телефон, принтера и пресата за меки връзки. С тях подсъдимият е осъществил фактически действия по изваждането им от патримониума на дружеството, по който начин е лишил това дружество и собственикът на неговия капитал от фактическата власт върху тях. Тези юридически и фактически действия, предприети от подсъдимия К в периода от време от 10.10.1997 г. до 14.10.1997 г. са безспорно установени от цялата доказателствена съвкупност, която е еднопосочна по отношение на фактите, включени в предмета на доказване. Категорично е установено, че действията са извършени именно от подсъдимия, както и че всички тези действия той е осъществил поради факта, че е имал фактическа власт върху вещите, предмет на обвинението. Именно в качеството си на представляващ дружество „Еврокомест” той е прехвърлил двата автомобила съответно на свидетелите Т, за което са съставени и приложени по делото двата договора. Останалите вещи, с изключение на пресата за меки връзки, били предадени на пълномощник на св. К едва на 04.12. и на 15.12. 1997 г. след намесата от страна полицията. Местонахождението на инкриминираната преса така и не е било установено, но е факт, че тя не е намерена в нито едно от помещенията, които са били ползвани от дружеството. При така установената фактология, която е неоспорима с оглед категоричността на доказателствените източници – гласни и писмени, е напълно неоснователно твърдението в касационната жалба за противоречивост на доказателствата и некредитиране на оправдателните доказателства. Такива по делото не се констатират. Това е резултат не от предубеденост на разследващите органи, нито на съдебните инстанции, които не са ги дооценили или събрали, а от тяхната липса в правния мир. Подсъдимият не е поискал събирането на каквото и да е доказателство, което да му е било отказано неоснователно, нито сам е представил такова. При това положение, след като е изпълнил задълженията си по чл. 107 от НПК, съдът е разполагал с надлежно събрана и достатъчна доказателствена съвкупност, въз основа на която да изгради своите фактически и правни изводи.

Не се констатира по делото да е допуснато съществено нарушение, довело да нарушаване правото на защита на подсъдимия, свързано с невъзможността му да се защити по обвинението за своене на пресата за меки връзки. Този довод е правен и пред двете предходни инстанции, които са дали обоснован с доказателствата отговор. Тази преса е достатъчно индивидуализирана посредством документацията за нея, която се е намирала в офиса на дружеството, достъп до който е имал подсъдимия, и което той реално е представлявал. Тази преса е функционирала под негов надзор, преместена е от един склад в друг по негово разпореждане, била е единствената, която дружеството е имало в своя фактическа власт. При това положение тя е била в достатъчна степен известна за подсъдимия по своите индивидуални характеристики, поради което той не е бил в невъзможност да организира защитата си по отношение на обвинението за нейното своене.

Не е допуснато процесуално нарушение от инстанциите по фактите, които са кредитирали писмените доказателства – ведомости на дружество „Еврокомест”. Доводът за наличието им само в ксерокопия по делото е обсъден от съдилищата, които са посочили, че наличните по делото оригинали са били върнати на св. К собственик на дружеството, за което са били съставени съответните документи. Самите оригинали пък преди това са били надлежно приобщени към делото посредством претърсвания и протоколи за доброволни предавания, поради което е било налице надлежно приобщаване към доказателствата по делото. Верността на документите и тяхната съпричастност към дейността на дружеството е безспорно установена от разпита на техния съставител – св. М, поради липсва всякакво съмнение както в тяхното авторство, така и в тяхната автентичност.

И двете инстанции са обсъждали подробно и задълбочено доводите на защитата относно точната дата на оттегляне на пълномощното от страна на св. К, дадено на подс. Караиванов. Техните съображения са напълно аргументирани, както с доказателствата по делото, така и правната уредба на института на упълномощаването, поради което липсва необходимост от поредното им повтаряне в настоящето решение. В крайна сметка обстоятелството дали подсъдимият е бил наясно с оттегленото пълномощно или не има значение единствено за правната квалификация на деянието, но не и за самото деяние като престъпно такова, доколкото е безспорно, че подсъдимият се е разпоредил с вещи на дружеството, намиращи се в негова фактическа власт, по начин, по който е ощетил това дружество.

Изпълнителното деяние при присвояването се изразява във външно проявена промяна на отношението на дееца към повереното му имущество, което той владее или управлява за сметка на определена организация, предприятие, дружество, изразено в противозаконно разпореждане с поверената вещ /или парична сума/, в свой личен интерес или в интерес на другиго, т.е. трябва да е обективирано някакво противозаконно действие, чрез което вещта /парите/ да бъде отклонена от патримониума на дружеството, от името на което се владее имуществото. Противозаконното юридическо или фактическо разпореждане винаги предполага ощетяване на патримониума на дружеството, което обективно в конкретния случай е налице. Това е така по отношение на всички инкриминирани вещи, независимо че прокуратурата е квалифицирала две от деянията по друг закон /по чл. 206 от НК/. Доколкото обаче той е по-лек от този, който би следвало да се приложи, правилно СГС и САС са коментирали, че следва да се приеме, че е осъществена тази правна квалификация поради липса на процесуална възможност за нейната корекция. Това обаче е изцяло в интерес на подсъдимия, който не би могъл да претендира нито че е налице процесуално нарушение, нито че е нарушен материалният закон във връзка с това.

С оглед на това настоящият състав на ВКС не констатира да е налице което и да е сочените в касационната жалба нарушения, обуславящи намесата на тази инстанция чрез отмяна на въззивния съдебен акт и постановяване на нов, с който делото да бъде върнато за ново разглеждане или подсъдимият да бъде оправдан.

Водим от изложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ наказателно отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 446 от 12.12.2008 г., постановено от Софийски апелативен съд по ВНОХД № 799/2008 г.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.