Р Е Ш Е Н И Е № 314 гр.София, 18.11.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Гебрев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 895 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. П. У. срещу решение № 74 от 27.04.2015 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 67/2015 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че въззивният съд формално е подходил към процесуалните си задължения при проверка на присъдата, пропускайки да съобрази изначалното несъответствие между признатите от подсъдимия факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и събраните в досъдебното производство доказателства; че не е направил задълбочен анализ на доказателствената съвкупност; че по делото не е била разрита обективната истина, тъй като дебитната карта е била доброволно предоставена за ползване на подсъдимия от св. А.. Претендира се и явна несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане за отмяна на въззивното решение. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 10 от 6.02.2015 г. по н. о. х. д. № 455/2014 г. Великотърновският окръжен съд е признал подсъдимия В. П. У. за виновен в това, в периода от 10.12.2013 г. до 19.12.2013 г. в гр.Г.О. и гр.В.Т., при условията на продължавано престъпление да е ползвал платежен инструмент без съгласието на титуляря П. З. А., като изтеглил суми, възлизащи общо на 2000 лв., поради което и на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а НК му е наложил наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на 2100 лева. Определил е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение условното наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода по н. о. х. д. № 274/2013 г. по описа на Габровския районен съд. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец П. З. А. сумата от хиляда и деветстотин лева като обезщетение за причинени имуществени вреди. В негова тежест са възложени разноските по делото. С решение № 74 от 27.04.2015 г. по в. н. о. х. д. № 67/2015 г. на Великотърновския апелативен съд присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Мотивите на обжалваното решение позволяват на Върховния касационен съд да се убеди, че въззивният съд е изпълнил стриктно процесуалните си задължения да провери правилността на преценката на първоинстанционния съд за наличието на съответствие между самопризнанието на подсъдимия У. и събраните в досъдебното производство доказателства по делото. Аналитично и задълбочено е преценявал гласните и писмени доказателствени материали, които непротиворечиво са кореспондирали на самопризнанието на подсъдимия. При положение, че диференцираната процедура е била законосъобразно проведена съдът правилно се е позовал на фактите, изложени в обвинителния акт, в т.ч. за няколкократното използване от подсъдимия на дебитната карта без съгласието на титуляря. Нито мястото, на което св. А. е държал дебитната си карта (в стаята от жилището, която е обитавал) е общодостъпно място, нито начинът, по който подсъдимият е получил информация за ПИН кода (открил бележката, изхвърлена в кошчето за боклук от св. А.), могат да бъдат третирани като обективни белези за съгласието на титуляря, респ. да подкрепят лансираната теза за несъставомерност на деянието, която е обоснована в жалбата с тези съображения. Посочените обстоятелства представляват специфични белези на обстановката, от която се е възползвал подсъдимият за извършване на самото престъпление. Затова и от гледна точка на материалния закон по делото не е било допуснато нарушение. Неоснователно се претендира и явна несправедливост на наказанието. Наказанието на подсъдимия У. справедливо и законосъобразно е било индивидуализирано на основание чл. 54 НК в размер от две години и шест месеца лишаване от свобода и редуцирано на една година и осем месеца лишаване от свобода предвид изискванията на чл. 58а, ал. 1 НК. Въззивният съд е взел предвид всички доказани по делото смекчаващи отговорността обстоятелства. Конкретни възражения да са били игнорирани такива обстоятелства или да е била подценена относителната тежест на някои от тях не се изтъкват и от жалбоподателя. Адекватно е било отчетено процесуалното поведение на подсъдимия на досъдебното производство, спомогнало за своевременното и пълно разкриване на отделните деяния, включени в продължаваната му престъпна дейност; демонстрираното съжаление и критичност; предприетите действия за частично възстановяване на изтеглената парична сума. Не са убягнали от вниманието на съда обаче и поредицата отегчаващи отговорността обстоятелства, относими към престъплението и личността на дееца – предходното осъждане; краткият срок между влизането в сила на условната присъда и продължаваното престъпление; множеството на брой деяния, включени в него и разкриващи подчертана упоритост на престъпното поведение. Ето защо липсва неоправдано завишаване на наказанието лишаване от свобода, което да покрива касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наказанието за извършеното престъпление подлежи на ефективно изтърпяване предвид данните за предходното осъждане на подсъдимия. Съвкупната санкция напълно отговаря на тежестта на престъплението и данните за личността на подсъдимия, както и на необходимостта да се постигнат целите на наказанието по чл. 36 НК. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74 от 27.04.2015 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 67/2015 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: