О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 796 С., 19.11.2012 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 2380 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Същото е било спряно в с Определение № 447 от 28.06.2013г. и възобновено с разпореждане от 08.11.2013г. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Й. Х. Ц. в качество й на едноличен търговец „В.-Ц.- Й. Ц.”, [населено място] срещу Определение № 772 от 08.03.2013г. по ч.въззивно дело № 259/2013г. на Пловдивския АС, ІІ търговски състав. В производство по чл.248,ал.3 ГПК, апелативният съд е отменил Определение № 24 от 10.01.2013г. по гр.д.№ 404/2011г. на ОС-Пазарджик в частта за отхвърлянето на искането на ответника [община] за присъждане на основание чл.78,ал.4 във вр. с чл.232 ГПК на разноски за адвокатска защита- сумата 1 500лв. по договор за правна защита и съдействие от 2011г., без дата, и на сумата 16 305лв. по договор за правна защита и съдействие от 15.08.2011г. Вместо него е постановено друго, с което ищците-едноличният търговец и [фирма], [населено място] са осъдени да заплатят на [община] сумата 17 805лв. адвокатско възнаграждение по двата договора. За да уважи частната въззивна жалба на общината срещу първоинстанционното определение, постановено по реда на чл.248,ал.1 ГПК, апелативният съд е приел, че страната и процесуалният й представител са постигнали съгласие относно размера на адвокатското възнаграждение, обективирано в двата договора за правна помощ и съдействие. Посочил е, че за да бъде присъден като разноски, е достатъчно установяване наличието на съгласие за размера на адвокатския хонорар, без да е необходимо доказването, че същият е действително заплатен. Независимо от това е обосновал, че е установено реалното заплащане на разноските по единия договор за правна помощ и съдействие-този от 15.08.2011г.: сумата е изплатена от общината въз основа на издадената фактура, видно от заверено извлечение от банка за плащане на сумата с уникален регистрационен номер от 02.04.2012г. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението с което едноличният търговец е осъден да заплати сумата 17 805лв. разноски за адвокатско възнаграждение на ответната страна. Поддържа, че на основание чл.78,ал.1 и чл.78,ал.3 ГПК подлежат на заплащане заплатените, а не договорените разноски. Посочва, че по делото не е спорно че няма доказателства за плащане на сумата 1 500лв. по първия договор за защита, поради което определението в тази част е незаконосъобразно. Неправилно според касатора е и присъждането в пълен размер на разноските 16 305лв. по втория договор: той бил представен в предпоследното съдебно заседание, след като в предходното ищците заявили, че желаят прекратяването на делото поради оттегляне на иска; съдът не отчел, че претендираното адвокатско възнаграждение по него се явява прекомерно и не съответства на правната и фактическа сложност на делото и цената на иска, който в крайна сметка бил оттеглен при съгласието на ответника. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК поставя процесуалноправният въпрос- достатъчно ли е страната, която претендира заплащането на разноски да установи постигането на съгласие между договарящите страни относно размера на адвокатското възнаграждение, или следва да докаже и действителното му заплащане. Позовава се на основанието по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречива практика на съдилищата. От [община] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на частната касационна жалба. Поставеният от касатора правен въпрос е относим само към изводите на въззивния съд относно адвокатското възнаграждение, уговорено в представения договор за правна защита и съдействие в размер на 1 500лв., платимо по банкова сметка на дружеството, след представяне на фактура. Правен въпрос не е поставен, поради което не е обосновано наличието на общото основание за допускане на касационно обжалване на определението на апелативния съд в частта за присъждане на адвокатското възнаграждение за сумата 16 305лв. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в тази част е неоснователно. Поради това, налице са основанията за допускане до касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос за предпоставките за присъждане на адвокатското възнаграждение за сумата 1 500лв.-договореното адвокатско възнаграждение с приложеното към отговора на исковата молба пълномощно без дата от 2011г. в размер на 1 500лв., платимо по банков път, за плащането на което не са представени доказателства. По този въпрос е налице задължително за съдилищата произнасяне по т.1 на Тълкувателно решение № 6 от 2013г. на ОСГТК по тълкувателно дело № 6/2012г., съгласно което в договора за правна помощ следва да бъде посочен начинът на плащане на възнаграждение и при уговорка, че плащането се извършва по банков път, следва страната задължително да е представила доказателства за това. Поради непредставяне на такива доказателства, искането на [община] да й бъде присъдена сумата 1 500лв. по договор за правна защита от 2011г. /без дата/, в което е посочено, че заплащането ще стане по банков път, е неоснователно. Този извод обуславя отмяна на определението на апелативния съд в частта, с която едноличният търговец е осъден да заплати тази сума. Поради изложеното, ВКС, ТО, състав на І т.о.: О П Р Е Д Е Л И : Отменя Определение № 772 от 08.03.2013г. по ч.въззивно дело № 259/2013г. на Пловдивския АС, ІІ търговски състав, в частта, с която е отменено определение № 24 от 10.01.2013г. по гр.д.№ 404/2011г. на ОС-Пазарджик за отхвърлянето на искането на ответника [община] за присъждане на основание чл.78,ал.4 във вр. с чл.232 ГПК на разноски за адвокатска защита- сумата 1 500лв. по договор за правна защита и съдействие от 2011г., без дата, и вместо него е постановено друго за присъждане в полза на [община] на сумата 1 500лв. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: Потвърждава определение № 24 от 10.01.2013г. по гр.д.№ 404/2011г. на ОС-Пазарджик в частта, с която е оставено без уважение искането на [община] за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв. Не допуска касационно обжалване на Определение № 772 от 08.03.2013г. по ч.въззивно дело № 259/2013г. на Пловдивския АС, ІІ търговски състав в частта, с която след отмяна на определението на ОС-Пазарджик, Й. Х. Ц. в качество й на едноличен търговец „В.-Ц.- Й. Ц.”, [населено място] е осъдена да заплати на [община] сумата 16 305лв. –съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 15.08.2011г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.