4 Р Е Ш Е Н И Е № 331 София, 12 юли , 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 1021/ 2012 година Производството е образувано по повод касационни жалби от подсъдимите Д. С. Г., З. А. И. и И. С. С. против въззивно решение № 85 от 02.04.2012г. постановено по в.н.о.х.д. № 1297/ 2011г. на Софийския апелативен съд. В жалбите и на тримата подсъдими се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанията- чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, които се поддържат и в съдебното заседание.Иска се при условията на алтернативност отмяна на решението и връщане за делото за ново разглеждане, признаване на подсъдимия И. за невинен или намаляване размера на наказанията, в т.ч. и неналагане на наказанието „глоба”. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са изцяло неоснователни и решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното: Софийският апелативен съд с решение № 85 от 02.04.2012г. по в.н.о.х.д.№ 1297/2011г. е изменил присъда № 180 от 13.06.2011г. постановена по н.о.х.д.№ 3324/ 2008г. на Софийски градски съд като: - на основание чл.242, ал.4,пр.1 във вр. с ал.2 , пр. 1 и ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 и 4, във вр. чл.18, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК осъдил З. А. И. на лишаване от свобода за срок от четиринадесет години и глоба в размер на 120 000лв. - преквалифицира престъплението в такова по чл. 354а, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, изр.1, пр.4 и във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК осъдил З. Ал И. на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и глоба в размер на 8000лв. - на основание чл.23, ал.1 от НК определя едно общо наказание най- тежкото в размер на четиринадесет години лишаване от свобода, като на основание чл.23, ал.3 от НК присъединил наказанието глоба в размер на 120000лв. - на основание чл.242, ал.4, пр.1 във вр. с ал.2, пр.1 хипотеза 1 във вр. с чл.20, ал.3 и 4, във вр. чл.18, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК осъдил Д. С. Г. на лишаване от свобода за срок от четиринадесет години и глоба в размер на 120000лв. - на основание чл.242, ал.4, пр.1 във вр. с ал.2, пр.1 хип.1, във вр. чл.18, ал.1, във вр чл.20, ал.3 и 4 и чл.55, ал.1, т.1 от НК осъдил И. С. С. на лишаване от свобода за срок от четиринадесет години лишаване от свобода и глоба в размер на 120000лв. В останалата част присъдата е потвърдена. Съображенията, изложени в подкрепа на касационните основания и от Тримата подсъдими касаят главно преценката на събраните по делото доказателства , която според защитата е направена в нарушение на чл.14, ал.1 от НПК, налице било превратно тълкуване на свидетелски показания, в мотивите на решението не бил даден отговор на съществени въпроси, свързани с авторството на деянията, както и съдът не бил изпълнил задълженията си да предяви на подсъдимите описаните по делото веществени доказателства.Подсъдимите били признати за виновни и осъдени макар обвиненията да не са доказани по несъмнен начин и при дефицит на преки доказателства. Възраженията са неоснователни. При разглеждането на делото и от двете съдебни инстанции са събрани всички възможни доказателства, свързани с изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.Преценката на тези доказателства е извършена прецизно и в съответствие с изискванията на формалната логика, като не е допуснато изопачаване на което и да е било доказателствено средство, нито пък игнориране на някои доказателства и даване предимство на обвинителните такива.Въззивният съдебен състав не може да бъде упрекнат в нарушаване изискванията по чл.14, ал.1 и 2 от НПК.При разглеждането на делото той не е допуснал никакви нарушения на процесуални норми, които да опорочават вътрешното му убеждение .Последното е основано при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и този извод е очевиден от мотивите съм решението.Последните са изготвени в съответствие с изискванията на чл.339 от НПК, като в тях се съдържат отговори на направените с въззивните жалби доводи , касаещи първоинстанционната присъда.Въззивният съд не се е задоволил да посочи само, че възприема изводите на първата инстанция, но и конкретно е дал отговор на всяко едно възражение в жалбите, като е посочил и въз основа на кои доказателствени средства приема фактите за установени.Невярно е твърдението, че съдът не е взел отношение по конкретното участие на всеки един от подсъдимите, нито пък защо приема, че са доказани субективните признаци на деянията.За всеки един от подсъдимите са изложени убедителни и достатъчни съображения относно участието в престъпленията.Нещо повече и двете съдебни инстанции правилно са отбелязали, че дейността на тримата подсъдими всъщност представлява съизвършителство, но поради липсата на обвинение тази неточност не може да бъде отстранена.Що се касае до участието им събраните доказателства, преценени в тяхната последователност, съвкупност и логическа връзка го изясняват в достатъчна степен и отхвърлят всякакво съмнение за основаване на изводите при наличието на „оговор”. При заетата от подсъдимите позиция да не дават обяснения при разглеждането на делото, няма как да се даде отговор на въпроси като по какъв начин са се снабдили с инкриминирания наркотик или по- точно всяко действие на подсъдимите.Тези факти обаче не са отежнили положението на касаторите, тъй като именно невъзможността от събиране на други доказателства е станала причина и те да бъдат оправдани за част от обвиненията, между които и придобиването на наркотичните вещества.По отношение на държането им спор няма, тъй като те са намерени в претърсения от органите на МВР склад в С.,[жк].Това действие е станало след задържането на наркотика, превозван от В. С. и М. Г. на КППП .” и проведените разговори по телефона между С. и подсъдимите З. И. и Д. Г.. Настоящият състав след като изцяло споделя изводите на въззивния съд намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да дават основание за отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане от друг състав. При приетите за установени фактически положения материалния закон не е нарушен.Осъществени са какво обективните, така и субективни признаци на деянията, за които тримата подсъдими са признати за виновни и осъдени, поради което и искането им за признаване за невинни и оправдаване не могат да бъдат уважени. Неоснователен е и довода за явна несправедливост на наложените наказания. При решаване на въпроса за наказанията, въззивният съд е отчел в достатъчна степен относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства, като само поради дългия период от извършване на престъпленията до постановяването на съдебния акт е приел, че са налице предпоставките по чл.55, ал.1, т.1 от НК и е определил наказанията под най- ниския, предвиден за престъплението размер.С тази корекция по същество е постигнат и целения с чл.36 от НК ефект, а именно чрез наказанието да се постигне не сами превантивен ефект, но и да бъдат поправени извършителите и им се отнеме възможността през един по- дълъг период от време да вършат престъпления.В определените размери наказанието е не само съответно на извършеното, но и справедливо, поради което и няма причини за проява на по- голямо снизхождение към жалбоподателите както по отношение на наказанието лишаване от свобода, така и към наложеното наказание „глоба”. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения въззивното решение следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85 от 02.04.2012г. постановено по в.н.о.х.д.№ 1297/ 2011г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: