Р Е Ш Е Н И Е № 164 С. 07.07.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ : Д. П. М. К. при участието на секретаря М. М., като изслуша докладваното от съдията К. т.д. №497 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на Агенцията за държавни вземания /АДВ/, сега Национална агенция за приходите /НАП, параграф 36 ЗИ на ДОПК/, срещу решението от 29.12.2008 г., постановено по в.гр.дело №2467/2008 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ-Г отделение, с което е отменено решението от 04.04.2007 г. по гр.дело №5271/2006 г. на СРС, 38 състав и е уважен установителен иск по чл.97, ал.4 от ГПК /отм./, предявен от ЕТ Р. И. Н. от С. с фирма “А. - 3 – Р. Н.”- С. по отношение на АДВ-С. относно извършено престъпление по чл.316 във връзка с чл.309, ал.1 от НК. Жалбоподателят иска отмяна на въззивното решение като недопустимо и неправилно. За да обоснове недопустимост на въззивното решение, касаторът се позовава на чл.24, ал.1, т.1 НПК и на постановлението на СРП от 28.11.2005г. за отказ за образуване на наказателно производство, не поради изтекла давност на констатирано извършено престъпление, а поради това, че има отношение към действия по събиране и проверка на доказателства от съда. На второ място, с постановлението е отказано образуването на наказателно производство за деяние от 1996г., но не и за деяние през 2002г., доколкото се поддържа, че е налице престъпление по чл.316 НК, извършено пред СГС по гр.дело № 891/2001г. В касационната жалба са наведени подробни доводи за неправилност на въззивното решение при наличието на трите отменителни касационни основания по чл.281, т.3 ГПК - за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и за необоснованост. Искането е за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора - отхвърляне на иска като неоснователен. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът по делото ЕТ Р. И. Н. от С. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното въззивно решение. Счита предявения иск по чл.97, ал.4 ГПК /отм./ за допустим, както и че са изпълнени изискванията на закона за предявяването му, а по съществото за оставяне в сила на обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното обжалване на решението на СГС е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с определение №595 от 14.07.2010г. по въпроса: задължителна ли е за съдилищата, разглеждащи иск по чл.97, ал.4 ГПК /отм./, правната квалификация на престъпното деяние, посочена от прокурора в постановлението за прекратяване на образуваното предварително производство. За отговор на въпроса от значение е: 1. с какво престъпно деяние като фактически обстоятелства е бил сезиран прокурорът и за какво престъпление той се е произнесъл, както и дали дадената от него правна квалификация на фактите е задължителна или не за гражданския съд и 2. какво престъпно обстоятелство /престъпно деяние/ се иска да бъде установено от ищеца, като фактически обстоятелства. С жалба от 08.08.2005 г. до СРП ЕТ Р. И. Н. от С. с фирма “А.-3-Р. Н.” - С. е сезирал прокуратурата да се установи документно престъпление, извършено от служител на заличената [фирма]-С. чрез преправяне съдържанието на банково извлечение /парагон/ от 07.06.1996 г., който документ впоследствие, на 27.02.2002 г., в заверено копие, е представен като доказателство от процесуалния представител на ответника по гражданско дело пред СГС, дало основание за отхвърляне на иска му срещу АДВ-С. по чл.87, ал.3 ЗСДВ /като правоприемник на активите и пасивите на банката/ за установяване недължимост на суми във валута по теглен от него кредит от тази банка. С постановлението си от 28.11.2005 г. по пр.пр.№ 44650/2005 г. на СРП прокурорът е отказал да образува наказателно производство, без да изложи каквито и да е съображения за какво престъпление, конкретизирано по време и място на извършване, но считайки да е изтекла от 1996 г. абсолютната давност за наказателно преследване на евентуалния престъпен деец. Това постановление не е било обжалвано и е прието от СГС като достатъчно за наличието на процесуалната предпоставка за предявяване на иска с правно основание в чл.97, ал.4 от ГПК /отм./. В исковата си молба от 02.03.2006 г. ищецът е изложил фактически обстоятелства относно “преправяне” съдържанието на банково извлечение /парагон/ от 07.06.1996 г., издадено от [фирма]-С. /заличена/ и че същият е “подправен документ”, а такъв бил и ползваното /представеното на 27.02.2002 г. в с.з. пред СГС/ от процесуалния представител на АДВ заверено негово копие. С уточняваща молба от 10.04.2006 г. “престъпните обстоятелства” са конкретизирани така: 1. банково извлечение от 07.06.1996 г. на [фирма], преписът от него и “всички предхождащи го документи са неистински или документи с невярно съдържание”, като се иска установяване на документни престъпления от съставителите и ползувателите им и 2. да се признае, че банково извлечение /парагон/ от 07.06.1996 г. на [фирма]-С. е подправено, като му е придаден вид да е изходящ от тази банка, а самото му заверяване от служител на ответника /АДВ/ е самостоятелно умишлено извършено документно престъпление. Поддържа се, че банковото извлечение от 07.06.1996г. дори да е истински документ е преправен, което се изразява в “подменяване, допълване и заличаване на буквени и цифрови знаци в номера на сметката, отразена в извлечението и датата”. Обобщено, претендира се установяване подправката и престъпното ползване на визирания документ. На първо място следва да се изясни дали банковото извлечение /парагон/ от 07.06.1996 г. е вид документ, какъв по вид по смисъла на НК и установява ли се от обстоятелствата по делото извършването на документно престъпление във връзка с неговото съставяне или ползване, а оттам – дали са били налице предпоставките за предявяване на иска към датата на подаване на исковата молба от ищеца. В правната теория и практика документът се приема като писмено изявление на дадено физическо лице с правно значение. Различията при отделните документи са в: а/ правното им значение и според това те се разделят на диспозитивни и удостоверителни, а според проф.Н., и т.н.”индициращи”; б/ особените качества на издаващия ги субект като техен автор и тогава те са официални или частни; в/ според действителния автор на изявлението се делят на истински и неистински и г/ доколко отразеното в тях отговаря на истината са с вярно или невярно съдържание. Наказателноправната защита на документооборота е различна според вида на документа. В случая от значение е и обстоятелството, че се касае за документ, изготвен по механичен начин, като не носи подпис на издателя му и печат на юридическото лице, от чието име се издава. Не се спори между страните, а то е установено от вещото лице, че банковото извлечение /парагон/ от 07.06.1996 г. отразява движението по сметката на ищеца във връзка с погасяне на вноски по тегления от него валутен кредит от тази банка – [фирма]-С., без към него да са предявени някакви нормативни изисквания за правното му значение. Вещото лице е изяснило, че този вид документи се изготвят по ред, установен от вътрешните правила на банката и не е задължително да носят подпис на издаващия ги служител и печат на банката. Или, банковото извлечение /парагон/ от 07.06.1996 г., като достатъчно индивидуализарано и конкретно изявление, имащо правно значение, не губи документалния си характер и може да бъде предмет на документно престъпление, т.е. от тази гледна точка неговото “манипулиране” може да бъде предмет на установяване по реда на чл.97, ал.4 от ГПК /отм./, при наличие на останалите изискуеми от закона предпоставки. Оттам, неговото копие, отразяващо вида и документното му съдържание като такова конкретно изявление, със заверката за “вярно с оригинала” и при възможността да се индивидуализира издателя му /заверяващия го/ също може да бъде предмет на такова установяване на престъпно “манипулиране”. Следващият въпрос е какъв документ е банковото извлечение /парагон/ от 07.06.1996 г., издадено от [фирма]. Що е официален документ и неистински документ е изяснено в чл.93, т.5 и 6 от НК и в ППВС № 3/1982 г. Официалният документ, за разлика от частния, се издава от длъжностно лице, в кръга на службата му, по установен от закона ред и форма, докато частният е лишен от подобни характеристики. Според цитираното Постановление, т.3 – частен документ е този, съставен от частно лице лично или като представител на друго частно лице или от длъжностно лице извън кръга на службата му, съответно представител на обществеността извън кръга на възложените му функции. Според понятието “длъжностно лице”, дадено в чл.93, т.1 от НК, това са: а. лицата, изпълняващи ръководна работа, “служба” в държавно учреждение или б. изпълнява “публични функции” – нотариуси, частни съдебни изпълнители, респ.техните помощници, а по отношение на чуждо имущество, лице, на което му е възложено да го пази и/или управлява, като последното има това качество с оглед разпореждането с това имущество, а не и по отношение на съставяни от него документи. В случая, издадено и от банков служител, банковото извлечение от 07.06.1996 г., издадено от [фирма] , не е официален документ по смисъла на НК, а е частен такъв, както правилно е приел въззивният съд. Но за документно престъпление при този вид документ може да се говори само за “неистински” или “преправяне” /подправка/ на съдържанието му и ползването му - чл.309, ал.1 от НК, но не и за създаване на документ с невярно съдържание, с оглед осъществяваната от НК наказателноправна защита, т.е. какво се счита за престъпление от Особената част на НК, подлежащо за установяване по исков ред. В правната теория и съдебната практика по наказателни дела е изяснено, че при частните документи за съставомерността на деянието като престъпление законодателят не се интересува дали те са с вярно или невярно съдържание, а защитата се осъществява на ниво дали той е истински или в него е осъществена подправка, като за отговорността на дееца е необходимо и неговата употреба за постигане целта, с която е изготвен или подправен. Установяване верността на съдържанието на истински частен документ не е проблем на наказателното правораздаване, като оборването на правните последици от ползването му е съобразно правилата на производството, в което той е представен, т.е. ползван. Що е “съставяне” на неистински документ или “преправяне” съдържанието на истински документ е изяснено в т.8 от цитираното ППВС № 3/1982 г. По делото е установено, че в банково извлечение /парагон/ от 07.06.1996 г., издадено от [фирма], няма заличавания, дописвания, изобщо каквато и да е манипулация на текста и на издателя му и затова не е налице създаване на неистински или преправяне съдържанието на истински частен документ. С оглед на изложеното отговорът на поставения правен въпрос е, че дадената от прокурора правна квалификация на дадено деяние като престъпление, при отказ да образува или при прекратяване на наказателно производство поради наличието на основания, които изключват образуването на наказателно производство или са основания за прекратяването му, когато деецът не следва да носи наказателна отговорност, наказателната отговорност е погасена по давност или е починал / чл.24, т.2-5 НПК/ не е задължителна за гражданския съд. В конкретния случай, като време на осъществяване на “престъпното обстоятелство”, според изложеното в исковата и уточняващата я молба, и установеното по делото това е 07.06.1996 г. Наказанието за документно престъпление по чл.309, ал.1 от НК е до 2 години лишаване от свобода. Към момента на сезиране на СРП от ищеца за установяване на такова престъпление при съставянето му или за преправяне на съдържанието му е изтекла давността за наказателно преследване по чл.80, ал.1, т.4 от НК /5 години/, поради което е била налице процесуалната предпоставка за водене на исковия процес. Вярно е, че този документ е удостоверителен, като установяващ движението по сметката на ищеца по кредита му във валута към банката, но издателят му няма качеството на “длъжностно лице” по смисъла на НК. Във връзка с “ползването” на частния документ, когато за съставянето му или за преправяне на съдържанието му от ползувателя не може да се търси наказателна отговорност, тя може да се носи по чл.316 във връзка с чл.309, ал.1 от НК, престъпление, наказуемо с наказанието за съответното документно престъпление, изведено от характера на манипулирането на документа, в случая до 2 години лишаване от свобода, покриващо се с пет годишна давност за наказателно преследване на дееца. Установено е, че ползването на документа /банковото извлечение - парагон/ от 07.06.1996 г., издадено от [фирма] с представяне на заверено с частна заверка “вярно с оригинала” от юрисконсулта на ответника АДВ-С. копие по гражданското дело е станало на 27.02.2002 г. и към датата на произнасяне на прокурора от СРП – 28.11.2005 г. тази давност не е била изтекла. Давността не е била изтекла и към датата на подаване на исковата молба – 02.03.2006 г., т.е. не е била налице необходимата процесуална предпоставка за предявяване на иска. Тази давност обаче към момента на постановяване на обжалваното въззивно решение - 29.12.2008г. е изтекла, поради което, с оглед на отпадане на процесуалните пречки за установителния иск по чл.97, ал.4 ГПК /отм./ в хода на процеса, обжалваното решение е допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение СГС е приел за установено в отношенията между ЕТ Р. И. Н. с фирма “А. – 3 - Р. Н.” и Агенцията за държавни вземания, че банково извлечение на заличената [фирма] и завереното му копие от служител на АДВ са частни документи с невярно съдържание досежно датата на превода, която е от 28.03.1996г., а не 7.06.1996г. , т.е. налице е частен документ с невярно съдържание досежно датата, която следва да се чете като 28.03.1996г., който документ е бил съзнателно използван по гр.дело № 891/01г. по описа на СГС, ТО VІ-състав – престъпление по чл.316 във връзка с чл.309 НК. Съдът е приел, че няма извършено от служителя на банката престъпление по чл.309 НК, след като документът не е употребен лично от него. Направен е извод, че доколкото не е установено, че служител на АДВ е участвал при престъпното съставяне на документа, за отговорността по чл.316 НК е без значение личността на извършителя, но съставянето на документ с невярно съдържание и съзнателното му използване от служител на АДВ в гражданския процес по гр.дело №891/2001г. на СГС, е осъществен престъпния състав на чл.316 във връзка с чл.309 НК. Счел е, че правната квалификация на престъпното деяние, посочена от ищеца по чл.311 НК, не е задължителна за съда и произнасянето на съда по друг фактически състав не е нарушение на диспозитивното начало в процеса, доколкото ищецът е задължен само да изложи фактическите обстоятелства. Незаконосъобразно е решението, с което съдът е приел, че банковото извлечение /парагон/ от 07.06.1996г. е частен документ с невярно съдържание досежно датата на съставянето на документа. Както подробно беше изложено по – горе в обстоятелствената част на решението за съставомерността на деянието, по делото е установено, че в банково извлечение от 07.06.1996 г., издадено от [фирма], няма заличавания, дописвания, изобщо каквато и да е манипулация на текста и на издателя му и затова не е налице създаване на неистински или преправяне съдържанието на истински частен документ, т.е. така описано деянието не е съставомерно от обективна страна като престъпление по смисъла на чл.309, ал.1 от НК. Изводите на въззивния съд за извършено от юрисконсулта на ответника престъпление по чл.316 вр.чл.309, ал.1 от НК са необосновани и незаконосъобразни. Изпълнителното деяние по чл.316 НК включва от обективна страна документът да е неистински или да е с подправка в съдържанието, а от субективна – съзнанието, че се ползва неистински документ или документ с подправено съдържание. От обективна страна не е установено банковото извлечение от 07.06.1996 г., издадено от [фирма] да е неистински частен документ или да има извършена подправка на съдържанието му, а от друга страна - съзнанието, че се ползва неистински или с преправено съдържание частен документ. Необосновано въззивният съд е приел, че първичен счетоводен документ, с който е наредено извършването на банковата операция – плащане на главница по валутния дълг на ищеца към банката, е у ответника АДВ и че само той липсва по проследеното от вещото лице движение по партидата му / спр. констатациите му в заключението от 10.11.2006 г., стр.5 и 6, л.152 и 153 от гр.д.№ 5271/2006 г. на СРС, където на много места е отразено да липсва платежно нареждане за съответната операция, както и констатацията, разисквана и при разпита му в с.з., докато през 1995 г. внасяните суми да отивали предимно за погасяване на просрочени лихви, то от началото на 1996 г. тези суми са отнасяни за погасяване на главницата по кредита и спорната операция не е някакво изключение/. В много от цитираните от вещото лице първични счетоводни документи, представени и от ищеца, са отразени записвания, от които не може да се направи извод, че сумите са наредени конкретно за погасяване на лихва или главница по кредита. Основателна е жалбата за необоснованост на решението относно приетото за установено, че документът от 07.06.1996г. е частен документ с невярно съдържание относно датата на превода на сумата от 07.06.1996г., която следвало да е 28.03.1996г. Св. К., на чиито показания се позовава ищецът, само е потвърдил подписа си под представеното по делото банково бордеро от 28.03.1996г., за вноска на каса 20 000 лв. при валутен курс 79.3000 лв. за 1 щ.д., равняваща се на 252.21 щ.д. Налице са два счетоводни документа, отразяващи две различни операции, без обаче да може да бъде направена връзка между тях, респ. че е налице подправяне на датата на превода на сумата в парагона. Или, от тези обстоятелства не може да се направи категоричен извод, че представилото банковото извлечение / парагон/ от 07.06.1996 г., издадено от [фирма], по делото лице е съзнавало, че то е неистински или с преправено съдържание частен документ и да го е ползвало престъпно за установяване на факти с правно значение срещу ищеца, от което той да е ощетен и за което престъпление той има правен интерес да води делото. Щом това е така, то не е налице съставомерност на деянието на ползувателя на документа като престъпление по чл.316 вр.чл.309, ал.1 от НК и изводите на въззивния съд в тази насока са незаконосъобразни. Дори без да е необходимо да се анализира субективната страна на деянието /престъпното обстоятелство/ като наличен умисъл на дееца, в случая деянието не е съставомерно като престъпление по чл.316 от НК от обективна страна поради липсата на престъпление по чл.309 от НК, във връзка с каквото може да бъде осъществено такова престъпно ползване на частен документ, каквото се сочи от ищеца. Като краен извод, по делото не са установени обстоятелства, от които по несъмнен и категоричен начин да може да се направи извод за извършване на документно престъпление относно съставянето и ползването на банковото извлечение /парагон/ от 07.06.1996 г., издадено от [фирма], поради което предявеният иск се явява неоснователен. Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 29.12.2008г., постановено по гр.дело № 2467/2008г. на Софийски градски съд, въззивна колегия, ІІ Г отделение, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ Р. И. Н. с фирма “А. -3- Р. Н.” от [населено място] иск за установяване по отношение на Националната агенция за приходите – С. / преди това Агенцията за държавни вземания/ на престъпно обстоятелство по чл.97, ал.4 ГПК /отм./, а именно, че банково извлечение / парагон/ от 07.06.1996г. на [фирма] / Ч./ - заличена и завереното му копие от служител на АДВ са подправени документи, съзнателно използвани по гр.дело № 891/2001г. по описа на СГС. ОСЪЖДА ЕТ Р. И. Н. с фирма “А. - 3 - Р. Н.” от [населено място] да заплати на Националната агенция по приходите – С. разноски 130 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: