Р Е Ш Е Н И Е   №915       София,20.11.2009 година       В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А         ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети ноември  две хиляди и девета година в състав:                                                  Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                       Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                           АЛБЕНА БОНЕВА             при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 4680 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 198 от 30.12.2008 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на решение от 27.06.2008 година по гр. д. № 227/2008 г. на Кюстендилски окръжен съд. С решението Кюстендилски окръжен съд по гр.д. № 227/2008 г. са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от С. Б. С. от гр. К. против О. у. “Д”, гр. К.. В решението е прието, че неизпълнението на трудово задължение, което следва от утвърдени от работодателя вътрешни правила, но не произтича от нормативен акт, не съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10 КТ. Касационно обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос за приложното поле на чл. 187, т.10 КТ и в частност обуславя ли дисциплинарна отговорност по чл. 187, т. 10 КТ неизпълнението на задължения на работника или служителя, произтичащи от актове на работодателя, който въпрос с оглед липсата на установена съдебна практика се явява от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. По въпроса за точното приложение на чл. 187, т. 10 КТ: Съгласно чл. 126, ал. 1, т. 7 КТ, при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да изпълнява законните нареждания на работодателя, а съгласно т. 13. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 95 от 2003 г) да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата. Неизпълнението на тези задължения съставлява нарушение на трудовата дисциплина, ангажиращо дисциплинарната отговорност на работника. Така, съгласно чл. 187, т. 7 КТ, неизпълнението на законните нареждания на работодателя е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 187, т. 10 КТ е и неизпълнението на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. Както от разпоредбата на чл. 126, ал.1, т.12, така и от чл. 187, т. 10 КТ следва, че при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът е длъжен да изпълнява всички правила, касаещи трудовите му задължения, което включва освен нормативните актове и всички актове на работодателя, съответно актове на висшестоящето ведомство, които създават задължения във връзка с работата му, в т.ч. и вътрешноорганизационни правилници, свързани с трудовите му функции. Неизпълнението на задължение, произтичащо от такъв акт, независимо от характера на акта (нормативен или вътрешноорганизационен) съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10 КТ. В касационната жалба против въззивното решение на Кюстендилски окръжен съд по гр.д. № 227/2008 година се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 187, ал.1, т.10 КТ. Въведени са доводи и за неправилно приложение на чл. 193, ал.1 КТ, тъй като от доказателствата по делото е установено по безсъмнен начин, че обяснения от служителката са поискани за всички констатирани от работодателя дисциплинарни нарушения. Поддържа се, че са формирани неправилни изводи и за липса на мотиви относно нарушението „създаване на многобройни конфликтни ситуации, рефлектирали върху екипния принцип на работа и изпълнението на трудовите задължения на колектива”, което нарушение е установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Обстоятелствата по делото са следните: Трудовото правоотношение между ищцата С. Б. С., изпълнявала длъжността “помощник директор по учебната дейност” при О. у. “Д”, гр. К., е бил прекратено от работодателя със заповед № 153 от 04.01.2005 година на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ. В заповедта за дисциплинарно уволнение е отразено, че служителката не е подготвила и представила на директора на училището тематичен план на преподавателската си дейност по история в пети клас – задължение, произтичащо от чл. 126, т.13 КТ и точка 4,11 от Ръководството за работата на учителя и директора за учебната 2004/2005 г. С писмо № 1* от 25.10.2004 г., работодателят е поискал от служителката С. Б. обяснения защо не е представила тематичен работен план за организацията на учебния процес по история в пети клас. С писмо вх. № 404 от 02.11.2004 г. служителката С. Б. е дала писмени обяснения, съгласно които не е представила тематичния план за работата си, тъй като не е разполагала със служебен компютър, а помощник директора по административно-стопанската дейност и е отказал съдействие за отпечатване на плана на хартиен носител. Задължението за изготвяне на тематичен работен план от учителя и представянето му пред директора за утвърждаване преди началото на учебната година е залегнало в Ръководството за работата на учителя и директора за учебната 2004/2005 г., издадено от Министерство на образованието и науката. Дисциплинарното наказание, наложено със заповед № 153 от 04.01.2005 година е и поради това, че в периода от 15.09.2004 г. до 25.10.2004 г. през време на изпълнение на трудовите си задължения, служителката С. Б. С. е създала многобройни конфликтни ситуации с различни членове на трудовия колектив, включително пред ученици на училището или пред помощния персонал, отразени подробно в жалба вх. № 401 от 02.11.2004 г., които действия са създали негативно отношение на трудовия колектив към нея и са рефлектирали върху екипния принцип на работа и изпълнение на трудовите задължения на колектива. С протокол, съставен на 04.01.2005 г., подписан от служители на училището в качеството им на свидетели, директорът на училището Е. К. е удостоверила, че е поискала обяснения от С. Б. С. за неетичното и отношение към колеги, описано в жалба вх № 401 от 02.11.2004 г., което Б. е отказала на коментира. Разпитаните по делото свидетели И. Х. и Г. Т. установяват, че в периода от 15.09.2004 г. до 25.10.2004 г., помощник директора С. Б. е провокирала конфликтни ситуации, при които е демонстрирала поведение, несъвместимо с колегиалната етика, като подборно изясняват обстоятелствата около инцидент, състоял се на 24.09.2004 г., когато Б. се е държала грубо с преподавателката по хореография А. А. – инцидент, във връзка с който по делото са приложени писмени жалби и обяснения вх. № 347 от 24.09.2004 г. и 348 от 28.04.2009 г. Във въззивното решение е прието, че уволнението, извършено със заповед № 153 от 04.01.2005 година на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ е незаконно, тъй като за нарушението „създаване на многобройни конфликтни ситуации, рефлектирали върху екипния принцип на работа и изпълнението на трудовите задължения на колектива” наказанието е наложено в нарушение на чл. 193, ал.1 КТ - без да са приети обяснения на служителя, а нарушението, изразяващо се в „непредставяне на тематичен работен план на преподавателската дейност по история за пети клас”, квалифицирано от работодателя по чл. 187, т. 10 КТ, не е съставомерно. Прието е, че разпоредбата на чл. 187, т. 10 КТ касае неизпълнение на трудови задължения, произтичащи от нормативен акт и тъй като Ръководството за работа на директора и учителя на Министерство на образованието и науката не е нормативен акт, то неизпълнението на предвидените в него задължения не съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 10 КТ. Воден от тези изводи, съдът уважил като основателни обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от С. Б. С. от гр. К. против О. у. „Д”, гр. К. за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 153 от 04.01.2005 година; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2231,50 лева. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 193, ал.1 ГПК за неоснователни. Изводът, че не са представени доказателства за изпълнението на чл. 193, ал.1 ГПК по отношение на дисциплинарното нарушение, изразяващо се в “създаване на многобройни конфликтни ситуации с членове на трудовия колектив” е законосъобразен. Приложения по делото протокол, съставен на 04.01.2005 г., в който директорът на училището Е. К. е удостоверила, че е поискала обяснения от С. Б. , по своята правна същност съставлява твърдение на страната за изгодни за нея факти, които подлежат на доказване. Обстоятелството, че документът е подписан от служители на училището не променя този извод, тъй като подписалите документа лица не са разпитани като свидетели – частният свидетелствуващ документ съставлява доказателство, че изявленията, които съдържа са направени от подписалите го лица, но няма доказателствена сила за верността на тези изявления – чл. 180 ГПК (чл. 144 ГПК (отм.). Предвид изложеното, крайният извод на съда за незаконност на наложеното наказание за констатираното дисциплинарно нарушение е правилен, съобразен с разпоредбата на чл. 193, ал.1 и ал. 2 КТ. Касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 187, т.10 КТ са основателни. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 197, т.10 КТ, формираните от въззивния съд изводи за несъставомерност на дисциплинарното нарушение, изразяващо се в “несвоевременно изготвяне и представяне на тематичен план за учебната дейност” са неправилни. Задължението за изготвяне на тематичен работен план от учителя и представянето му пред директора за утвърждаване преди началото на учебната година следва от Ръководството за работата на учителя и директора за учебната 2004/2005 г., издадено от Министерство на образованието и науката, поради което неизпълнението на това задължение съставлява дисциплинарно нарушение на чл. 187, т.10 КТ. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на чл. 187, т. 10 КТ, поради което решението следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. Дисциплинарното наказание за несвоевременното изготвяне и представяне на тематичен план за учебната дейност за 2005/2005 г. от учителя С. Б. е наложено от работодателя при спазване на изискванията на чл. 193, ал.1 КТ - по делото са представени писмени обяснения на уволнената служителка, дадени във връзка с констатираното нарушение с писмо вх. № 404 от 02.11.2004 г. Спазени са и изискванията на чл. 195, ал.1 КТ – в заповедта за уволнение за посочени дисциплинарното нарушение и времето на извършването му. Извършването на нарушението е установено по безсъмнен начин, вкл. и с признания на страната относно факта на несвоевременно представяне на учебния план за дейността и. По отношение тежестта на допуснатото дисциплинарно нарушение е установено, че непредставеният от уволнената служителка С. Б. тематичен план, съставлява основен документ, по който се работи през учебната година; документ, в който е отбелязана поредността на темите, по които ще се работи с учениците; датите на класни работи, тестове и упражнения; темата на всеки един урок, който учителят изнася във всеки клас през учебната година, т.е. документ, който внася яснота как ще се преподава по предмета, поради което трябва да бъде задължително утвърден от директора преди началото на учебните занятия за съответната учебна година.становено е и че уволнената служителка е преподавала по учебен предмет история в четири паралелки пети клас, както и че до 25.10.2004 г. не е представила плана, по който провежда уроците пред поверените и ученици, както и че е сторила това без да има основателна причина за забавянето. Така установените факти сочат за допуснато тежко дисциплинарно нарушение, предвид което при налагане на наказанието дисциплинарно уволнение е спазена и разпоредбата на чл. 189, ал.1 КТ. Изложеното обуславя извод, че трудовото правоотношение е прекратено от работодателя законно – при наличие на предпоставките по чл. 330, ал.1, т.2 КТ, поради което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед обусловеният им характер, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК, на ответника по делото следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в инстанционното производство общо в размер на 600 лева, съставляващи изплатени възнаграждения на адвокат Р, адвокатска колегия гр. К. по договори за правна защита от 14.02.2005 г.; от 23.11.2005 г.; от 21.02.2008 г. и от 28.10.2009 г. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение от 27.06.2008 година по гр. д. № 227/2008 г. на Кюстендилски окръжен съд. ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Б. С. от гр. К., ЕГН ********** против О. у. “Д”, гр. К. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 153 от 04.01.2005 година; за възстановяване за заеманата преди уволнението длъжност “помощник директор по учебната дейност” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2231,50 лева. ОСЪЖДА С. Б. С. от гр. К., ЕГН ********** да заплати на О. у. “Д”, гр. К. сумата 600 (шестстотин) лева съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване.             ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ: