1 Р Е Ш Е Н И Е № 216 гр. София, 12 февруари 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №929/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от Г. И. А. срещу решение № 59 от 17.05.2019г. по внчхд № 100/2019г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, втори въззивен състав. В жалбата /озаглавена „протест“/, подадена от Г. А., се съдържат множество твърдения за несправедливост и препратки към други жалби, депозирани от същото лице. От съдържанието на сезиралия ВКС документ се извежда оплакване за неправилност и незаконосъобразност на постановеното прекратяване на наказателното производство, образувано по тъжба от Г. А. против Б. И. М.. В съдебното заседание пред настоящата инстанция касационният жалбоподател Г. А. заявява, че иска да се гледа делото за побоя. Представителят на ВКП изразява подробно и мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано на основание чл. 346, т. 4 от НПК. Предмет на проверка е съдебен акт, с който въззивната инстанция е прекратила наказателното производство по делото. Пред Дупнишки районен съд е образувано нчхд № 168/2019г. по тъжба от Г. И. А. срещу Б. И. М. с изложени обстоятелства за нанесен му от последния „побой“ на 17.01.2017г. Частната тъжба е подадена в районния съд на 01.02.2019г. С разпореждане № 228 от 04.02.2019г. по нчхд № 168/2019г. по описа на Районен съд – Дупница съдията – докладчик е прекратил съдебното производство поради това, че тъжбата е подадена извън срока, предвиден в чл. 81, ал. 3 от НПК. Разпореждането е било обжалвано от частния тъжител Г. А.. По образуваното внчхд № 100/2019г. по описа на Кюстендилски окръжен съд е постановено атакуваната сега решение № 59 от 17.05.2019г. С него разпореждане № 228 от 04.02.2019г. по нчхд № 168/2019г. по описа на Районен съд – Дупница е отменено в частта, с която е прекратено съдебното производство и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 3 е прекратено наказателното производство по нчхд № 168/2019г. по описа на Районен съд – Дупница. Извършената от ВКС проверка на законосъобразността на постановеното прекратяване на наказателното производство сочи на извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на касационната жалба от Г. А.. Кюстендилският окръжен съд в производство по реда на глава Двадесет и първа от НПК е разгледал въззивната жалба, подадена от Г. А., срещу разпореждането на съдията – докладчик от Дупнишкия РС. В решението на контролирания съд е обективирана по ясен и последователен начин преценката му за допустимост на частната тъжба с оглед спазването на преклузивния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК. В принципен план следва да се посочи, че пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може да повдига и да поддържа обвинение пред съда, като сезиращата тъжба следва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прокурорски акт, установяващ, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. С изтичането на предвидените в закона срокове се погасява правото на пострадалия да сезира съда, повдигайки обвинение за извършеното деяние. Съставът на Кюстендилски окръжен съд е извършил и собствена преценка за това, дали срокът за подаване на тъжбата е бил спазен и се е съгласил с изводите на районния съд за просроченост на тъжбата. Настоящата инстанция намира за законосъобразна преценката за подаване на частната тъжба след изтичане на срока по чл. 81, ал. 3 от НПК. Твърдяното от частния тъжител уврежащо го деяние се сочи да е извършено на 17.01.2017г., а подаването на частната тъжба до районния съд е сторено повече от две години след тази дата – на 01.02.2019г. Правилно е било преценено, при наличие на данни за образувано досъдебно производство, че без да е подадена тъжба пред съда, е изтекъл и едномесечния срок, започващ от момента, в който пострадалият е бил уведомен, че деянието не може да бъде разследвано по общия ред. Преценени са обстоятелствата, свързани с образувано досъдебно производство за същото деяние, факта на десезиране на държавното обвинение от разследване по общия ред на същото деяние, предмет и на частната тъжба. Въззивният съд е обосновал извода си за момента на узнаване от касатора на обстоятелството на прекратяване на досъдебното производство, който е преди 07.12.2017г. и съобразно това е направил извод за просроченост на частната тъжба. Изложената от състава на окръжния съд фактология и направените въз основа на нея верни изводи за това, че касаторът Г. А. е подал пред съда частна тъжба след изтичане на преклузивния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК, са обосновали законосъобразни правни изводи. В съответствие с процесуалните правила контролираният съд е приел, че след като частната тъжба е подадена след изтичане на законоуставените срокове, които са преклузивни, образуваното наказателно производство подлежи на прекратяване. В този смисъл, правилно е бил коригиран първоинстанционния съдебен акт, прекратяващ само съдебното производство. Ако частната тъжба е била подадена след изтичане на предвидените в процесуалния закон срокове, с което тя е несъответна на изискванията по чл. 81 от НПК, съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, е налице прекратително основание за образуваното наказателно производство. Поради това законосъобразно въззивният съд е прекратил образуваното по частна тъжба от Г. А. наказателно производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК и в този смисъл е изменил съдебния акт на първата инстанция. Не могат да бъдат предмет на обсъждане и преценка в настоящето производство доводите на касатора дали действително спрямо него е извършено престъпно деяние, след като не са налице предпоставките за разглеждане на делото по същество. Съображенията за лъжливо съдържание на публикация в посочено издание също са извън предмета на делото, както и нямат отношение и към възведеното в тъжбата. Недоволството на жалбоподателя от актове по контрол над прекратяване на досъдебното производство също не могат да бъдат обсъждани, доколкото те не са предмет на настоящата процедура. Доводите на Г. А., че не му е бил назначен „служебен адвокат“, не могат да обосноват извод за нарушение на процесуалните правила, понеже въззивният съд правилно е обосновал изводите си за липса на предпоставки за предоставяне на правна помощ на А. в това производство. Предвид изложените съображения, настоящият касационен състав намери, че касационната жалба срещу решението на Кюстендилски окръжен съд е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 59 от 17.05.2019г., постановено по внчхд № 100/2019г. по описа на Кюстендилски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.