Р Е Ш Е Н И Е № 186 [населено място] ,30.11.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в открито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при участието на секретаря Ирена Велчева , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1085 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ В. „ против постановеното от Софийски апелативен съд , Гражданска колегия , втори състав , решение от 07.07.2011 год. по гр.д.№ 305 / 2011 год., с което е оставено в сила решение на Софийски градски съд, постановено на 03.11.2010 год. по гр.д.№ 9387/2009 год., в обжалваната му част , с която са уважени изцяло предявените искове за обезщетяване на неимуществени вреди ,с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ . К. твърди недопустимост на постановеното въззивно решение , предвид наличието на осъдително решение за обезщетяване търпимите от ищците - С. Х. Р. , Е. Р. Р. , Е. Р. Р. , Р. Р. Х. и Е. А. Х. - вреди , постановено срещу делинквента – Г. П. Г. , което изключва правния им интерес от предявяване на преки искове срещу застрахователя на делинквента, за причинените от последния вреди , на основание сключена помежду им задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ . Касационната жалба се основава единствено на доводи за недопустимост на въззивното решение и не съдържа такива по преценка на правилността му , на основанията по чл.281 т.3 от ГПК . Ответните страни - С. Р. , Е. Р. , Е. Р. , Р. Х. и Е. Х. - чрез процесуалния си представител адв. А. Д. - оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират възмездяване на понесени в касационното производство разноски . Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение в съответствие с касационните доводи наведени в същата , приема за установено следното : Производството / в частта - предмет на касационно обжалване / е образувано по активно субективно съединени искове на касаторите, за обезщетяване претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на общ наследодател – Р. Р. , настъпила при ПТП, по вина на водача на МПС – Г. Г. , на основание сключена за същото задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ с ответника [фирма] . В образуваното срещу извършителя наказателно производство са уважени гражданските искове на ищците С. Р. ,Е. Р. и Е. Р. - по 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди на всяко от лицата и гражданските искове на Р. Х. и Е. Х. - в размер на по 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди всекиму , ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане . Предявените искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ , са за осъждане ответното дружество да заплати на ищците застрахователни обезщетения, в размер идентичен на присъдения от наказателния съд в тежест на делинквента . Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение , с което са уважени изцяло предявените искове за обезщетяване на неимуществени вреди, излагайки мотиви за допустимост на исковете , като непротиворечащи на ППВС № 7 / 1977 год. и съобразявайки ,че липсват доказателства за удовлетворяване на ищците от делинквента , въпреки невъведени от ответника възражения в тази насока . Касационното обжалване е допуснато с определение № 225 / 03.04.2012 год. по процесуалноправния въпрос относно допустимостта на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя, на основание чл.226 ал.1 КЗ , при уважен иск за обезщетяване на същите вреди, търпими от ПТП по вина на водача на застраховано по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ МПС , срещу делинквента и наличие на изпълнителен титул в полза на пострадалия . По правния въпрос, обусловил допускането на касационното обжалване , с приемането на ТР № 2 / 06.06.2012 год. по тълк. дело № 1 / 2010 год. на ОСТК на ВКС , е преодоляна противоречивата съдебна практика . Със същото е прието, че при уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента е допустим прекият иск на увреденото лице срещу застрахователя по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ , с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ / респ. чл.407 ал.1 отм. ТЗ / . Плащането на присъденото по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД обезщетение е от значение само за основателността - пълна или частична - на предявения пряк иск по чл.226 ал.1 от КЗ / чл.407 ал.1 отм. ТЗ / , но не и за допустимостта му . Деликтното и прякото – спрямо застрахователя - право на увредения не съществуват в съотношение на кумулативност , евентуалност или солидарност , а успоредно , като конкуриращи се , без да се изключват взаимно . Решението по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД няма сила на пресъдено нещо спрямо застрахователя по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ и не е процесуална пречка за разглеждането на иска по чл.226 ал.1 от КЗ спрямо последния . Предвид отговора на процесуалния въпрос, даден с ТР № 2 / 2012 год. по тълк. дело № 1 / 2010 год. на ОСТК на ВКС , атакуваното въззивно решение , постановено в съответствие с даденото разрешение , следва да бъде потвърдено . Проверка на други касационни основания по чл.281 т.3 ГПК , при липсата на изрични доводи в касационната жалба, настоящият състав не дължи . С оглед изхода на делото , на основание чл.81 вр. с чл.78 ал. 1 ГПК следва да бъдат възмездени понесените от ответните страни разноски – 100 лв. адвокатско възнаграждение , чието договаряне и заплащане е доказано по делото . Водим от горното , на основание чл.293 ал.1 предл. първо ГПК , Върховен касационен съд, второ търговско отделение Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.07.2011 год. по гр.д.№ 305 / 2011 год. на Софийски апелативен съд , Гражданска колегия , втори състав. ОСЪЖДА ЗАД „ В. „ да заплати на С. Х. Р. , Е. Р. Р. , Е. Р. Р. , Р. Р. Х. и Е. А. Х. понесените в касационното производство разноски от 100 / сто / лева . Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :