6 Р Е Ш Е Н И Е № 359 гр. София, 18 декември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар ..……………….…. КР. ПАВЛОВА …….……… и с участието на прокурор ………………… ПЕНКА МАРИНОВА ……………………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 222/2015 г. по описа на ВКС, НК, ІІ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на частните обвинители и граждански ищци К. А. И. и С. С. И. и техния повереник адв. П. С. срещу решение № 415 от 26.11.2014 г. на САС, НО, VІІ състав, постановено по ВНОХД № 875/2014 г. по описа на същия съд. В касационната жалба на повереника адв. С. са релевирани касационните основания, визирани в чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Според касатора въззивният съд неправилно е потвърдил първоинстанционната присъда, с която подсъдимият М. Я. Х. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 119 от НК и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 115 от НК. В жалбата са развити доводи във връзка с неправилно установяване на фактическата обстановка в противоречие със събраните доказателства, които нарушения довели до погрешна квалификация на деянието по чл. 119 от НК, без да са налице условията на неизбежна отбрана. Възприетата по-леко наказуема правна квалификация на деянието повлияла върху уважените размери на гражданските искове, като присъдените на гражданските ищци обезщетения не покривали критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. В саморъчната си жалба частните обвинители и граждански ищци К. И. и С. И. оспорват установената от съдебните инстанции фактическа обстановка по делото и настояват подсъдимият Х. да бъде осъден за убийство по чл. 115 от НК. В съдебно заседание на касационната инстанция жалбоподателите частни обвинители и граждански ищци К. И. и С. И. и повереникът им адв. С., редовно призовани, не се явяват. Защитникът на подсъдимия М. Х. адв. С. моли наказателното производство да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК поради настъпилата смърт на подсъдимия, а жалбите на частните обвинители и граждански ищци – да бъдат оставени без разглеждане. Представителят на ВКП поддържа становище, че съдебните актове на предходните инстанции следва да бъдат отменени в наказателните им части, а воденото против подсъдимия Х. наказателно производство – прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК. Прокурорът счита, че съгласно ТР на ОСНК № 1 от 4.02.2013 г. касационната инстанция следва да се произнесе по жалбата на гражданските ищци. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 2327 от 02.06.2014 г., постановена по НОХД № 405/2013 г., Благоевградският окръжен съд (БлОС) е признал подсъдимия М. Я. Х. за виновен в това, че на 08.01.2013 г. в [населено място] умишлено умъртвил С. С. И., като е действал при условията на превишаване на пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл. 119 вр. чл. 115 вр. чл. 12, ал. 2 и чл. 54 от НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода, като го е оправдал по първоначално предявеното му обвинение по чл. 115 от НК. На основание чл. 61, т. 3 и чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС съдът е постановил наложеното на подсъдимия Х. наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднал при изпълнение на наказанието времето, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение домашен арест. С присъдата си БлОС е осъдил подсъдимия М. Я. Х. да заплати на С. С. И. и К. А. И. сумите в размер на по 50 000 за всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2013 г. до окончателното плащане, като гражданските искове са били отхвърлени до пълните им предявени размери от по 100 000 лева. Подсъдимият Х. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 6 930.46 лева, както и държавна такса в размер на 4 000 лева върху уважените граждански искове. По протест на прокурор от ОП – Благоевград, въззивни жалби на частните обвинители и граждански ищци С. И. и К. И. и техния повереник адв. С. и въззивна жалба на защитника на подсъдимия М. Я. Х. е било образувано въззивно съдебно производство по ВНОХД № 875/2014 г. по описа на САС, НО, VІІ състав. С решение № 415 от 26.11.2014 г. съдът е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил наложеното на подсъдимия Х. наказание лишаване от свобода от четири на три години. Жалбите на частните обвинители и граждански ищци и техния повереник са били разгледани от състав на ВКС в открито съдебно заседание на 25.03.2015 г. В срока за произнасяне по делото е постъпило заверено ксерокс копие от съобщение за смърт № 31 от 31.03.2015 г., издадено от „Съдебна медицина” към МБАЛ – [населено място], съгласно което на 30.03.2015 г. подсъдимият М. Я. Х. е пострадал при пътнотранспортно произшествие, като на 31.03.2015 г. е починал следствие на контузия и размачкване на мозъка, мозъчен кръвоизлив, счупване на черепа. Предвид посочените данни, ВКС е отменил определението си от 25.03.2015 г. за даване ход на делото по същество и е изискал акт за смърт и удостоверение за наследници на подсъдимия Х.. От представената справка от РУ МВР – Разлог., рег. № от 09.06.2015 г., се установява, че по случая с пострадалия пешеходец Х. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК срещу неизвестен извършител № 331 ЗМ-123/2015 г. по описа на РУ – Разлог. Видно от информацията, предоставена от отдел ГРАО към [община], писма от кметство [населено място], [община], изх. № 32 от 05.06.2015 г. и изх. № 37 от 08.09.2015 г., писмо от общинска администрация [населено място] изх. № (1) от 09.06.2015 г., въпреки наличните данни, че подсъдимият Х. е починал, акт за смъртта му не е съставен, тъй като в 48-часов срок органите на [община] не били уведомени за настъпването на смъртта на лицето, а поради това не можело да се издаде и удостоверение за наследниците му. Въпреки отсъствието на акт за смърт, представените писмени доказателства изясняват по несъмнен начин обстоятелството, че на 31.03.2015 г. подсъдимият М. Я. Х. е починал. Смъртта му е настъпила преди окончателното приключване на воденото срещу него наказателно производство, поради което са налице предпоставките на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК за отмяна на атакуваното въззивно решение и изменената с него първоинстанционна присъда в наказателните им части и прекратяване на наказателното производство, като на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата. Тъй като касационната инстанция е сезирана и с проверка на въззивното решение на САС в гражданската му част, съгласно задължителните указания на ТР № 1 от 4 февруари 2013 г. по т. д. № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС настоящият съдебен състав следва да се произнесе по предявената и разгледана от БлОС и САС претенция на гражданските ищци К. И. и С. И. за обезвреда. Жалбоподателите граждански ищци и повереникът им неоснователно претендират нарушения на материалния и процесуалния закони при постановяването на въззивния съдебен акт в гражданската му част. Апелативният съд правилно е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд по въпроса по чл. 301, ал. 1, т. 10 от НПК – относно уважаването на предявените против подсъдимия Х. от гражданските ищци граждански искове в размер на по 50 000 лева за всеки от тях ведно със законните последици и отхвърлянето им до пълните им размери от по 100 000 лева. За да достигне до този извод, въззивният съдебен състав е преценил, че гражданските искове са предявени в срока по чл. 85, ал. 3 от НПК от родителите на убития С. С. И., които спадат към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, очертан от ППВС № 4/61, доп. с ППВС № 5/69. Поради това К. и С. И. законосъобразно са били установени като граждански ищци, а претенциите им срещу подсъдимия Х. – приети за съвместно разглеждане в наказателния процес. Правилно е отчетено обстоятелството, че деянието на подсъдимия Х. съставлява непозволено увреждане, като е налице причинна връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пострадалия С. И.. ВКС възприема доводите на съдилищата, че в разглеждания казус са налице условията за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия на основание чл. 45 ЗЗД. Независимо, че наказателното производство подлежи на прекратяване поради настъпилата преди приключването му смърт на подсъдимия, по делото са събрани в необходимия обем доказателства, въз основа на които предходните съдебни инстанции са приели, че на 8.01.2013 г. в [населено място] подсъдимият Х. умишлено умъртвил С. И., като му нанесъл побой – множество удари с твърд предмет с ръбеста контактна повърхност (дърво) предимно в областта на главата и удари с ръце и крака по тялото. При побоя на пострадалия били причинени множество увреждания: черепно-мозъчна травма (импресионно многофрагментно счупване по теменната област на черепния покрив с подлежащ тежък кръвоизлив на меките мозъчни обвивки и контузия на мозъка); кръвонасядане по слепоочната област вдясно с изразено кръвонасядане и оток по клепачите и лигавицата на дясното око; кръвонасядане с лек оток по горната устна вляво; охлузване под брадичката вдясно с двулентово кръвонасядане по шията вляво и подлежащо кръвонасядане на меките тъкани на шията; кръвонасядане по гърдите вляво; кръвонасядане в долната част на корема вляво; кръвонасядане по гърба на втори до пети пръсти на лявата ръка. Смъртта му настъпила в резултат на тежката черепно-мозъчна травма, довела до изразена недостатъчност на мозъчните функции. И двете съдебни инстанции безпротиворечиво са приели, че смъртта на пострадалия е била причинена от подсъдимия при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Конфликтът между двамата е бил провокиран от С. И., който на инкриминираната дата вечерта нахълтал в използваното от подсъдимия помещение, отправил обидни думи и ругатни към приятелката на подсъдимия св. Ю. и се нахвърлил да я бие, а когато тя се скрила в съседната стая, повторно я нападнал, повалил я на леглото и започнал да я удря с юмруци по главата. Поведението му без съмнение е представлявало непосредствено противоправно нападение срещу телесния интегритет на св. Ю., като намесата на подсъдимия е била обусловена от необходимостта да защити приятелката си. Нанесеният от подсъдимия прекомерно силен удар с дърво за огрев в тилната област на главата на пострадалия, причинил фаталното увреждане, обаче е надхвърлил необходимите предели за неутрализиране на нападението, поради което в разглеждания случай е налице деликт. Във връзка с изложеното следва да се посочи, че в жалбите на гражданските ищци и повереника им възраженията за неправилност на гражданската част на атакуваното решение са формулирани като следствие от твърденията за фактическа необоснованост на атакувания съдебен акт. ВКС обаче не разполага с правомощия да контролира вътрешното убеждение на въззивната инстанция относно приетите за установени факти, като не може да промени, нито да пререши дадените от двете съдебни инстанции отговори на фактическите въпроси за извършеното от подсъдимия деяние, неговата хронология и конкретното поведение на пострадалия И. при инцидента. Касационният съд не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите, поради което няма как да се произнесе по достоверността, респ. недостоверността, на събраните доказателствени материали. Когато в процесуален план не са допуснати нарушения, които да дадат основания за отмяна или изменение на проверявания съдебен акт, касационната инстанция е обвързана с установените от въззивния съд факти, включително и относимите към гражданската отговорност на дееца. Щом е доказано, че инкриминираното деяние е осъществено, разкрит е авторът му, установена е противоправността и виновността на извършеното, за съда не съществуват основания да отхвърли гражданските претенции за неимуществени вреди, които реално са претърпени от гражданските ищци. Тъй като обезщетение се дължи само за действително понесените морални болки и страдания, първостепенният и въззивният съдебни състави законосъобразно са изследвали и въпроса дали ищците са понесли неимуществени вреди от деянието, като са му дали верен отговор. Съгласно критерия на справедливостта, съдилищата са отчели, че К. И. и С. И. са преживели най-тежкия житейски удар – неочакваната смърт своя син. Между него и родителите му са съществували нормални, близки отношения на родителска и синовна обич, материална и морална взаимна подкрепа. Гражданските ищци И. са преживяли силни душевни мъки и страдания следствие невъзвратимата загуба на сина си, а и за в бъдеще като негови родители ще продължават да търпят такива. Паричният еквивалент на понесените морални болки и страдания справедливо е определен на сумите от по 50 000 лева за всеки от гражданските ищци, като е приспаднато същественото съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия пострадал с оглед предприетото от него противоправно поведение. Размерът на присъдените обезщетения за неимуществени вреди законосъобразно е значително редуциран, съобразявайки установените факти за упоритото агресивно поведение на пострадалия И. срещу св. Ю., провокирало трагичния инцидент. С оглед тези аргументи касационната инстанция намира, че в гражданската част на атакуваното решение не са допуснати процесуални нарушения, а материалният закон е приложен точно. По същество съдилищата са установили по безспорен начин факта на съпричиняване и са му дали адекватна оценка при определянето на крайния размер на дължимите обезщетения. Увеличаване на размера им би се явило несправедливо, поради което отправеното в този смисъл искане от гражданските ищци и повереника им е неоснователно. Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 415 от 26.11.2014 г. по ВНОХД № 875/2014 г. по описа на САС, НО, VІІ състав, както и изменената с него присъда № 2327 от 02.06.2014 г. по НОХД № 405/2013 г. на Благоевградския окръжен съд, в наказателните части и в частта за разноските, като на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК ПРЕКРАТЯВА воденото срещу М. Я. Х. наказателно производство. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 415 от 26.11.2014 г. по ВНОХД № 875/2014 г. по описа на САС, НО, VІІ състав в гражданскоправната му част. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.