2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 275/18 г.
София,18.01.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 799 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 459 от 22.05.2018 година е допуснато касационно обжалване на решение № 235 от 11.10.2017 година по гр.д. № 321/2017 година на Добрички окръжен съд, с което по иск с правно основание чл. 128, ал. 1 СК е определен режим на лични отношения между малолетното дете Ж. И. Т. и неговата баба Ж. И. П. всеки първи и трети петъчен ден от месеца от 17 часа в петък до 9 часа в събота с преспиване в дома на бабата, както и една седмица през лятото в периода юни-август, когато майката не е в платен годишен отпуск и не се осъществява определеният режим на лични отношения с бащата.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса как следва да бъде определен режимът на лични отношения между малолетното дете и неговите баба и дядо, имащи възможност да контактуват с детето през времето, определено за лични контакти с бащата (или майката), когото те живеят на един адрес и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса имат ли значение при определяне на режима на лични отношения по чл. 128, ал.1 СК ниската възраст на детето, здравословните проблеми на бабата и дядото и прекъснатият за продължително време контакт между тях.
По въпроса как следва да бъде определен режимът на лични отношения между малолетното дете и неговите баба и дядо, имащи възможност да контактуват с детето през времето, определено за лични контакти с родителя, който не упражнява родителските прави, в практиката на Върховния касационен съд се приема, че няма пречка личните контакти да бъдат осъществявани съвместно, когато отношенията позволяват това; че режимът на лични контакти между бабата и дядото и детето може да се осъществява в дните, през които е определен режим на лични контакти между бащата и детето, когато родителят живее съвместно с бабата и дядото на детето, а определеният му режим на лични контакти позволява детето да пребивава с тях достатъчно време, за да се създаде усещане за близост и семейна среда. В този смисъл решение № 209 от 13.02.2009 г. по гр.д. № 5338/2007 г. ІV г.о. ВКС и решение № 139от 16.04.2014 г. по гр.д. № 6998/2013 г. ІV г.о. ВКС.
Настоящият съдебен състав споделя напълно така формираната съдебна практика. В допълнение към нея следва да се отрази, че при определяне на режима на лични контакти на бабата и дядото с детето, независимо кому те са родители – на родителя, който упражнява родителските права или на родителя, имащ право на лични контакти с детето, съдът следва да изхожда от конкретно съществуващите отношения между поколенията в семейството. Възможно е, родителят който упражнява родителските права да препятства контактите между своите родители и детето и това да не е в интерес на детето. Възможна е и хипотезата, в която родителят, който не упражнява родителските права, през времето определено му за лични отношения, да препятства контактите на детето със своите родители. В тези случаи, ако това е в интерес на детето, съдът следва да определи мерки за лични отношения между бабата и дядото и детето, за да не бъдат прекъсвани родовите отношения, ако това е в интерес на детето. Такъв е и смисълът на нормата на чл. 128, ал.1 СК, зачитаща обичайните традиционни отношения в българското семейство. В случаите обаче, когато родителят не само не препятства, но и насърчава контактите на детето със своите родители, предоставяйки възможност на бабата и дядото да общуват с техния внук през времето, когато детето е при него, то съдът следва да съобрази това обстоятелство. Когато родителят, през времето определено му за лични контакти с детето, пребивава при родителите си или без да живее в едно домакинство с тях им дава възможност за контакти с внука им, вкл. и предоставяйки им го за гледане, то това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда. Съдът следва да прецени дали контактите между детето и бабата и дядото да бъдат осъществявани съвместно с тези на родителя, комуто е изрично определено време за това или с оглед нуждите на детето следва да се определи и допълнително време за самостоятелни отношения между детето и бабата и дядото.
По въпроса имат ли значение при определяне на режима на лични отношения по чл. 128, ал.1 СК възрастта на детето, здравословните проблеми на неговите баба и дядо и дали контактът между тях е прекъснатият за продължително време:
Съгласно чл. 128, ал.1 СК, мерки за лични отношения с бабата и дядото се определят, ако това е в интерес на детето. Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност. Съгласно §1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Възрастта на детето и здравословното състояние на неговите баба и дядо са едни от определящите фактори дали и с каква продължителност следва да бъдат определени мерки по чл. 128, ал.1 СК. С оглед възрастта на детето следва да бъде преценено какви грижи трябва да бъдат полагани за него и в състояние ли са бабата и дядото да ги полагат; когато детето е в най-ниска възраст, налагаща постоянни грижи, то позволява ли здравословното им състояние да ги окажат – в противен случай, детето би могло да бъде подложено на неоправдан риск. Неоправдан риск би могъл да възникне и при определяне на време за лични контакти между бабата и дядото и дете, което не е имало за дълго време контакти с тях; когато емоционалната връзка е прекъсната, а детето все още с неукрепнала психика е поставено в ситуация да общува с тях продължително време, без присъствието на родителя си или друг свой близък. Именно в тези хипотези, когато съдът прецени, че въпреки продължителното им прекъсване, личните контакти между бабата и дядото с детето са в негов интерес, то на основание чл. 128, ал. 2 СК следва да определи подходящи защитни мерки при осъществяване на личните отношения – в присъствие на определено лице или на определено място.
С обжалваното решение Добрички окръжен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 128, ал. 1 СК, предявен от Ж. И. П. срещу А. Й. Т. и И. П. Т., всички от [населено място], за определяне на мерки за лични отношения между малолетното дете Ж. и неговата баба, ищцата по делото. В решението е прието за установено, че малолетното дете Ж. И. Т. е [дата на раждане] от родители ответниците А. Й. Т. и И. П. Т.. Бракът между родителите е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 693/2016 г., с което родителските права над детето са предоставени на майката и е определен режим на лични отношения между бащата и детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 17 ч. в неделя; два пъти по петнадесет дни през лятото през време, когато майката не е в годишен отпуск, както и по три дни от всяка ученическа ваканция. Ищцата е баба на детето Жени по бащина линия. Здравето и позволява да се грижи за внучката си за кратки периоди от време и няма причина, която да изключи полезността и необходимостта от общуването им. Прието е, че лошо сложилите се отношения между майката на детето с неговата баба и с бащата, упражнил домашно насилие, за което му е наложена забрана да приближава майката и детето в продължение на пет месеца, не дават основание да се прекъснат личните контакти между бабата и детето, които са в и негов интерес. С оглед възрастта на детето, установеното му ежедневие, режима на личните му отношения с бащата и необходимото време да прекарва със своята майка, съдът е определил режим на лични контакти между малолетното дете Жени и неговата баба Ж. И. П. всеки първи и трети петъчен ден от месеца от 17 часа в петък до 9 часа в събота с преспиване в дома на бабата, както и една седмица през лятото в периода юни-август, когато майката не е в платен годишен отпуск и не се осъществява определеният режим на лични отношения с бащата.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от А. Й. Т. са изложени оплаквания, че при определяне на мерките за лични контакти, съдът не е съобразил ниската възраст на детето, влошеното здравословно състояние на неговата баба по бащина линия, продължителния период, в който контактите между бабата и детето са били изцяло прекъснати поради дезинтересираност на бабата. Изложени са доводи, че не е съобразено и обстоятелството, че бабата на детето живее в едно жилище с неговия баща и има възможност за контакти през времето, когато детето е при бащата, както и че определеният режим за лични контакти ще лиши майката и нейните близки от необходимото време за пълноценно общуване с детето.
Ответникът по касационната жалба Ж. И. П. счита въззивното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила.
Ответникът И. П. Т. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни.
При преценката на интереса на малолетното дете Ж. Т., съдът не е съобразил ниската му възраст и продължилото повече от година прекъсване на контакта между баба и внучка - не е съобразил, че четиригодишното дете е с все още неустойчива психика; че на тази ниска възраст децата имат необходимост да чувстват сигурността от присъствието на най-близките си хора; че след едногодишно прекъсване на контактите, общуването между баба и внучка би следвало да се възобнови внимателно, без продължително откъсване на детето от обичайната му среда. Съдът не е съобразил, че пребиваването на детето извън дома му два пъти месечно за повече от две денонощия (съобразно определения от въззивния съд режим на лични отношения), без присъствие на майката или друг близък би могло да създаде опасност за емоционалното му здраве.
При постановяване на решението си, въззивният съд не е отчел и здравословното състояние на бабата на детето – през 2017 г., в рамките на кратък период от време, ищцата поради заболяването си захарен диабет, инсулинозависим тип, е постъпвала няколкократно в болница по спешност и е била хоспитализирана за провеждане на реанимация с вливане на медикаменти, т.е. страда от заболяване, което би могло да наложи внезапното и отсъствие по време, когато трябва да полага постоянни грижи за малкото дете.
Основателни са и касационните оплаквания за неправилност на извода, че не може да бъде определен режим на упражняване на личните контакти с детето съвместно от бащата и бабата, тъй като не живеят в общо жилище. Този извод е формиран от въззивния съд въз основа на твърдения на ответника И. Т., че обитава жилище на адрес, различен от този на майка си. Тези твърдения обаче са за факти, изгодни за възприетата от ответника по делото позиция, поради което не могат да бъдат зачетени. При доказателства, че бащата на детето е адресно регистриран в домът на своята майка; че същият адрес е посочен за призоваването му по делото и че на този адрес съдебните книжа са му връчвани лично, изводът, че лицето обитава друг адрес, формиран единствено въз основа на обясненията му, се явява напълно необоснован.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на делото.
Съвкупната преценка на обстоятелствата, имащи значение за интереса на малолетното дете, обуславя извод, че личните отношения между детето и неговата баба следва да бъдат осъществявани във времето, определено за лични контакти между бащата и детето. От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че контактите между баба и внучка са били осъществявани именно по този начин; че бащата е предоставял възможност на своята майка (ищцата по делото) да се грижи за детето, през времето отредено му за лични контакти; че през времето за лични контакти с бащата, детето е пребивавало в дома на своята баба, която се е грижила за него, приготвяла е храната му, извеждала го е на разходка. Установено е и че искът по чл. 128, ал.1 КТ е предявен от ищцата незабавно след преустановяване на контактите между детето и бащата поради издадената заповед по Закона срещу домашно насилие, т.е. до този момент тя е имала възможност безпроблемно да общува със своята внучка в рамките на времето за лични отношения с бащата. Тези доказателства, съпоставени със становището на ответника по делото, баща на детето, който счита, че контактите между неговата майка и детето са желателни, необходими и полезни, дават основание да се приеме, че отношенията между бащата и неговата майка са от характер да могат да общуват с детето заедно и поотделно в рамките на едни и същи дни. По този начин ще бъде възстановено съществуващото преди ограничителната заповед разпределение на времето, през което детето общува с баща си и неговите роднини (от доказателствата по делото е установено, че в домакинството на бащата и бабата живее и нейния баща – прадядо на детето) и времето, през което ще пребивава при майка си и нейните близки – режим, който не е непознат за детето и би бил най-щадящ до привикването му и установяването на близки, сърдечни отношения с роднините му по бащина линия.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени съдебни разноски в касационното производство в размер на 660 лева, в т.ч. 60 лева внесени държавни такси и 600 лева адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ с адвокат Ю. О. от Пловдивска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 235 от 11.10.2017 година по гр.д. № 321/2017 година на Добрички окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 128, ал. 1 СК по иска на Ж. И. П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] против И. П. Т. от същия адрес с ЕГН [ЕГН] и А. Й. Т. от [населено място] с ЕГН [ЕГН], режим на лични отношения между Ж. И. П. и малолетната й внучка Ж. И. Т. с ЕГН [ЕГН] както следва: Ж. И. П. има право на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 9.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя съвместно с И. П. Т., съгласно определения му режим на лични отношения с решение по гр.д.№ 693/2016 г., на Добрички районен съд, както и една седмица през лятото по време на определения режим на лични отношения с бащата.
ОСЪЖДА Ж. И. П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на А. Й. Т. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 660 (шестстотин и шестдесет) лева съдебни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |