Р Е Ш Е Н И Е № 443 София, 18 октомври 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на втори октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 1401 / 2013 год. Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подс. Е. Д. – гражданин на Р. срещу въззивно решение № 154 от 13. 05. 2013 год. постановено по ВНОХД № 249 / 2013 год., по описа на Апелативен съд – гр.София. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният съдебен акт е постановен при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК поради и което се претендира от касационната инстанция, за упражняване на правомощията й по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 1 от 21. 01. 2013 год. постановена по НОХД № 516 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр.Кюстендил, подс. Е. Д. бил признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 242, ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, изр. 1, пр. 1 от НК, за които при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК, му е били определени наказания „лишаване от свобода” за срок от седем години и глоба в размер на 100 000 лв. /за деянието по чл. 242 от НК/ и „лишаване от свобода” за срок от три години и осем месеца и глоба в размер на 20 000 лв. /за деянието по чл. 354а от НК/. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложил на подсъдимия Д. да изтърпи най-тежкото измежду определените му наказания а именно, „лишаване от свобода” за срок от седем години и глоба в размер на 100 000 лева. На основание чл. 23, ал. 3 от НК, към общото наказание седем години „лишаване от свобода” окръжния съд присъединил изцяло наказанието „глоба” в размер на 100 000 лева, и постановил „лишаването от свобода” да бъде търпяно при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затвор. Присъдата била обжалвана от подсъдимият Д. с искане да бъде изменена, като бъде намален размера на наложените му наказания. С атакуваното въззивно решение № 154 от 13. 05. 2013 год. постановено по ВНОХД № 249 / 2013 год., по описа на Апелативен съд – гр.София, първоинстанционната присъда била отменена в частта с която била приложена разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от НК, а в останалата си част - потвърдена. Единственото оплакване в касационната жалба, е за явна несправедливост на наложените на подсъдимия Д. наказания, като същото е основателно. Това е така защото, релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е налице. Видно от материалите по делото, съдебното следствие пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава 27-ма от НПК, като наложените на подс. Д. наказания „лишаване от свобода”, са били определени съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК. В рамките на инициираното от подсъдимия с оплакване за явна несправедливост на наложените му наказания въззивно производство, апелативният съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК и след като е обсъдил обстоятелствата относими към индивидуализацията на наказанията наложени на касатора, е мотивирал извод за липса на основания за намаляването им. Макар и апелативният съд да е изброил релевантните за наказателната отговорност на дееца смекчаващи и отегчаващи обстоятелства /в случая на количеството наркотично вещество неоправдано е била придадена по-значителна тежест/, не е констатирал, че в конкретния случай се очертава хипотезата на чл. 55 от НК. Това е така защото, установените по делото и възприети като такива от съдилищата по фактите, смекчаващи наказателната отговорност на подс. Д. обстоятелства – необремененото съдебно минало, семейното му положение/женен, полагащ грижи за отглеждането и възпитанието на три деца/, тежкото му финансово състояние и най-вече действително изразеното чистосърдечно разкаяние, а не на последно място и цялостното му процесуално поведение, в конкретния случай, се отличават с белега „многобройност” по смисъла на горепосочената законова разпоредба. На тази база може да бъде сторен извод, че в конкретния случай и най-лекото предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното от подсъдимия, обстоятелство налагащо определяне на следващите му се наказания, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 /без налагане на кумулативните наказания „глоба”/ от НК. Поради горното, касационната инстанция намира, че въззивното решение следва да се измени, като наложените на подс. Д. наказания за извършените престъпления по чл. 242, ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, изр. 1, пр. 1 от НК следва да бъдат определени при условията на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, а именно - в размер на шест години и шест месеца „лишаване от свобода” /за деянието по чл. 242, ал. 2 от НК/ и в размер на 2 години и шест месеца „лишаване от свобода” /за деянието по чл. 354, ал. 2 от НК/, като именно с тези по вид и размер санкции /съобразени и с разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НК/, по – пълно и ефективното ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, а именно, да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 154 от 13. 05. 2013 год. постановено по ВНОХД № 249 / 2013 год., по описа на Апелативен съд – гр.София, като на основание чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, НАМАЛЯВА наказанието наложено на подсъдимият Е. Д. за извършеното престъпление по чл. 242, ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, на „лишаване от свобода” в размер на шест години и шест месеца. НАМАЛЯВА наказанието наложено на подсъдимият Е. Д. за извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, изр. 1, пр. 1 от НК, на „лишаване от свобода” в размер на две години и шест месеца. НАМАЛЯВА определеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК, общо най-тежко наказание наложено на подсъдимият Е. Д. на „лишаване от свобода” в размер на шест години и шест месеца. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2. 1 Р Е Ш Е Н И Е към РЕШЕНИЕ №443 от 18. 10 2013 год. постановено по Н.Д. № 1401 / 2013 год. НК, І-во Н.О. на ВКС на РБ №............................. София,.......................2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков касационно наказателно дело 1401 / 2013 год. Производството е по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на съдия-докладчика по НОХД № 516 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – [населено място] за тълкуване на решение № 443 от 18. 10. 2013 год., постановено по Н.Д. 1401 / 2013 год. по описа на ВКС, първо наказателно отделение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането следва да бъде уважено. Подс. Е. Д. и защитата му по същество изразяват идентично становище. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе констатира следното: Производството по Н.Д. 1401 / 2013 год. по описа на ВКС, първо наказателно отделение е било образувано във Върховния касационен съд по жалба на подс. Е. Д. – гражданин на Р. срещу въззивно решение № 154 от 13. 05. 2013 год. постановено по ВНОХД № 249 / 2013 год., по описа на Апелативен съд – [населено място], с което е била изменена присъда № 1 от 21. 01. 2013 год., постановена по НОХД № 516 / 2012 год. по описа на окръжен съд – [населено място]. Върховният касационен съд в съответствие с правомощията си е разгледал делото в открито съдебно заседание и в постановения съдебен акт е формирал своята воля. На стр. 3 от мотивите изрично е посочено, че наказанията наложени на подс. Д. за извършените от него престъпления по чл. 354а от НК и чл. 242, ал. 2 от НК, следва да бъдат определени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК /без налагане на кумулативните наказания „глоба”/. По-нататък е посочено, че въззивното решение следва да се измени, като наложените на подс. Д. наказания за извършените престъпления по чл. 242, ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, изр. 1, пр. 1 от НК следва да бъдат определени при условията на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, а именно - в размер на шест години и шест месеца „лишаване от свобода” /за деянието по чл. 242, ал. 2 от НК/ и в размер на 2 години и шест месеца „лишаване от свобода” /за деянието по чл. 354, ал. 2 от НК/ , каквото е отразено и в диспозитивната част на касационният съдебен акт, като е посочено също, че определеното му по реда на чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание, се намалява на „лишаване от свобода” в размер на шест години и шест месеца. Тъй като наказанията наложени на подсъдимия Д. са определени съобразно разпоредбата и на чл. 55, ал. 3 от НК, на този подсъдим касационната инстанция не е наложила наказанията „глоба” предвидени в разпоредбите на чл. 354а, ал. 2 от НК и по чл. 242, ал. 2 от НК наред с наказанията „лишаване от свобода”. Поради това, към определеното на подс. Д. по реда на чл. 23 от НК общо най-тежко наказание – „лишаване от свобода” за срок от шест години и шест месеца, не е присъединено и наказание”глоба”. Водим от гореизложеното и на основание чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ДОПУСКА ТЪЛКУВАНЕ на решение № 443 от 18. 10. 2013 год., постановено по Н.Д. 1401 / 2013 год. по описа на ВКС, първо наказателно отделение, като РАЗЯСНЯВА, че на основание чл. 55, ал. 3 от НК, на подс. Е. Д. не са наложени наказания „глоба” за деянията по чл. 354, ал. 2 от НК и по чл. 242, ал. 2 от НК, поради и което, такова по вид наказание, не е присъединено към определеното му по реда на чл. 23 от НК, общо най-тежко наказание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.