1 Р е ш е н и е № 363 София, 8 юли 2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети юни 2010 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Севдалин Мавров при секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора от ВКП Явор Гебов, като изслуша докладваното от съдията С. Мавров НОХД № 339 / 10 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. В срока по чл. 423, ал.1 НПК е постъпило искане от задочно осъдения Й. Павлоза възобновяване на основание чл. 423, ал.5 НПК на НОХД № 1055/08 год. по описа на Пловдивския районен съд. Иска се отмяна на постановената по делото присъда № 170 от 24.03.2009 год., връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне по мярката за неотклонение на основание чл. 423, ал. 4 НПК. Искането се поддържа в съдебно заседание. Защитата пледира същото да се уважи и да се „оправдае подсъдимия”. Последният моли да му се намали наказанието. Прокурорът пледира за основателност на искането. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид постъпилото искане, изложените в него доводи, становищата на страните и служебно изисканото от ВКП ксерокопие на ЕЗА, намира следното: С цитираната присъда П. е признат за виновен в това, че на 11.04.07 год., в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив, е отнел мобилен телефон „С. Е. Z 530 I” и карта „Биканет” с ваучер на обща стойност 184.75 лв. от владението на М. Д., без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а” и „б” и чл. 54 НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода. Съдът се е произнесъл по режима на изтърпяване на наказанието и разноските. Присъдата не е обжалвана и протестирана. Осъденият П. е знаел за започналото срещу него наказателно преследване. Присъствено е бил привлечен в качеството на обвиняем с постановления от 10.07.07 год. и 27.11.07 год. и е бил разпитван в това му качество. Лично и в присъствието на упълномощения му защитник – адв. С. Д., на 30.11.07 год. му е предявено разследването. Обвинителният акт е внесен в съда на 18.07.08 год. и на същата дата е образувано съдебното производство. С разпореждане от 22.07.08 год. делото е насрочено за разглеждане на 16.09.08 год. След двукратно отлагане на делото и издирване на П., му е изменена мярката за неотклонение в „задържане под стража” и е обявен за общодържавно издирване с телеграма № 56950/08 год., като в приложеното по делото на л. 76 писмо до РС е отразено, че същият е напуснал страната на 11.08.08 год., след образуване на делото пред Районен съд – гр. Пловдив. По тази причина производството е протекло по реда на 269, ал. 3, т. 3 НПК. Задочно е постановена и атакуваната присъда. С оглед изпълнението й е издадена европейска заповед за арест № Р 558/26.08.2009 год., с която е предоставена гаранция за възобновяване на делото. След екстрадирането на П. присъдата е приведена в изпълнение. Категоричната разпоредба на чл. 423, ал.5 НПК налага производството по делото да бъде възобновено независимо дали осъденият е знаел или не за съдебното производство, поради което искането е основателно. Обстоятелствата, че П. е знаел за започнатото срещу него наказателно преследване, напуснал е пределите на страната, съдебното му минало и повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, вр. чл. 29, ал.1, б. „а” и „б” НК, обосновават спрямо същия на осн. чл. 423, ал.4, вр. чл. 63, ал. 1 НПК да се определи мярка за неотклонение „задържане под стража”. Водим от горното и на осн. чл. 423, ал.5 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 1055/08 год. по описа на Пловдивския районен съд. ОТМЕНЯ постановената по него присъда № 170 от 24.03.09 год. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския районен съд от стадия „подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”. ОПРЕДЕЛЯ на Й. В. П., със снета по делото самоличност, на осн. чл. 423, ал. 4, вр. чл. 63, ал. 1 НПК мярка за неотклонение „задържане под стража”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. .................................................. 1