Р Е Ш Е Н И Е № 108 гр. София, 21.05.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети май, 2019 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора от ВКП КОМОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.381/19 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №144/19.11.18 г.,постановена от ОС-Ямбол /ЯОС/ по Н.Д.286/18 г., подсъдимият К. Д. Д. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.249,ал.1 вр.чл.26,ал.1 НК и вр.чл.54 и чл.58 А НК му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим, и глоба в размер на 200 лв. С лична жалба от дееца, отнасяща се единствено до необходимостта от постановяване на общ режим, е сезиран АС-Бургас /БАС/. Въз основа на нея е образувано В.Н.Д.274/18 г.по описа на наказателното отделение. Присъдата на ЯОС е потвърдена. Срещу решението е постъпила лична касационна жалба от подсъдимия с отразено в нея единствено искане за изменение на обжалвания съдебен акт и определяне на общ режим на изтърпяване на наказанието. В съдебно заседание пред ВКС касаторът, редовно призован, не се явява. Назначеният му пред ВКС служебен защитник намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Представителят на ВКП намира същата за неоснователна. Частният обвинител И. К.,редовно призована, не се явява и не заявява становище по жалбата. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК намира за установено следното: Видно от досието, към момента на извършване на деянието по актуалното осъждане-30.10.17 г., Д. не е бил с чисто съдебно минало. При това осъщественото от него престъпление се явява такова в изпитателния срок, определен му по присъда по Н.О.Х.Д.85/15 г.по описа на РС-Ямбол /ЯРС/, с която е наложено наказание три години лишаване от свобода. Последното е било приведено в изпълнение на основание чл.68,ал.1 НК с определение №40, постановено от ЯРС на 22.01.18 г. Определен е първоначален общ режим за изтърпяване на същото. В тази връзка впрочем решаващите инстанции са приложили разпоредбата на чл.57,ал.1,т.2,б.В ЗИНЗС,гласяща, че за умишлени престъпления /каквото е процесното/, извършени в изпитателния срок на условно осъждане /каквото е отразеното в предишния абзац/, което по правило трябва да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания лишаване от свобода надвишава две години /в случая четири години и шест месеца/, трябва да се наложи първоначален строг режим на изтърпяване на втората санкция /настоящата такава, чийто режим е предмет на проверка от ВКС/. И тъй като подсъдимият сам настоява в своята жалба за определяне на първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, а това е възможно да бъде сторено на основание чл.57,ал.3 ЗИНЗС, препращаща към ал.1,т.2 на обсъждания законов текст, то тогава следва да се изведе,че неговото оплакване се субсумира под касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК-нарушение на материалния закон. За да подходи по поискания от Д. начин, ВКС трябва да съобрази доколко касаторът е лице с невисока степен на обществена опасност. И тъй като въззивната жалба на същия е с идентично съдържание с касационната такава, не може да не се отбележи,че второстепенният съд е взел отношение по повдигнатия въпрос /стр.17 от мотивите към атакуваното решение/. Преценено е,че съдебното минало на касатора, както и цялостната преценка за отношението му към престъпните посегателства, не дава положителен за него отговор на претенцията му. Пред тази инстанция не се поставят допълнителни съображения, оборващи тезата на БАС. Финансовото обгрижване на семейството и лишенията в условията на пенитенциарните заведения не са от характер да променят извода за степен на обществена опасност на дееца, несхождаща се с предписанията на чл.57,ал.3 от тълкувания закон. А доколко е разумно в съобразие с параграф 1,ал.3 ЗИНЗС, който дава предписания за поредното изтърпяване на наложени наказания лишаване от свобода по постановени присъди, като по предходната такава е наложен по-лек режим на изтърпяване на наказанието, с дължимо последващо определяне на по-тежък от страна на съда /при липса на условията на чл.57,ал.3/, то това е въпрос на законодателна преценка. Винаги стои възможността, заложена в нормата на чл.66 от цитирания регламент, за определяне на по-лек режим, което е в правомощията на началника на съответния затвор, след изтичане на определено време от началото на изтърпяване на съответното наказание, и покриване на конкретни лични критерии от осъденото лице. Тогава неговото по-раншно поведение несъмнено може да бъде взето предвид. Това е отговорът, дължим на защитата по повод, по повод релевираните от нея съображения пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение,постановено от АС-Бургас, НО, по В.Н.Д.274/18 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/