Ключови фрази


6

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 14.03.2022 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4608 от 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№30350/14.01.2021г. (с дата на пощенското клеймо 13.01.2021г.), подадена от И. А. Я., чрез процесуалния ѝ представител адв.С. М. от ВАК, срещу решение № 12407, постановено на 27.11.2020г. от Софийския апелативен съд, 14 граждански състав по в.гр.д.№2796/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е прогласена нищожността на договор за доброволна делба № ..., том трети, рег.№...., нот. дело №..../2000г., тъй като делбата е извършена без участието на всички сънаследници – наследниците на М. И. Г., починала на 26.09.1985г. – съпруга на общия наследодател Н. М. Г..
Касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и разрешените със същото материалноправни и процесуалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, за защита правата и законните интереси на гражданите на Република България, както и за развитието на правото.
Излага съображения, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по въпроса наследник ли е лице, което не е включено в удостоверението за наследници и не е приело наследството, както и по въпроса има ли такова лице процесуална легитимация в съдебно дело за делба на наследствената маса на наследодателя.
Поддържа, че делото е несъотносимо към нея и за нея липсва качеството на пасивна правна и процесуална легитимация, както е изяснено от събраните по делото доказателства – тя не фигурира в списъка на наследниците на Н. М. Г., които са ответници в производството, като съдът не се е произнесъл по неколкократните искания, направени от нея и от особените представители на други лица извън списъка на наследниците.
Поддържа също така, че въззивният съд не е обсъдил направените в отговора на исковата молба и във въззивната жалба възражения и в резултат от това е постановил необосновано решение при липса на пълнота на доказателствата – не е взел под внимание, че тя не фигурира в удостоверението за наследници на Н. М. Г., а оттам и че няма пасивна процесуална легитимация; че страните не се явяват наследници на общ наследодател и респективно не са съделители. И тъй като не е открила съдебна практика по конкретния казус, поддържа, че това само по себе си сочи на наличие на основание за допускане на касационното обжалване, за да се яви постановения съдебен акт практика на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответниците по касационна жалба Л. С. М. и С. Б. С. чрез процесуалния си представител адв.Д. Г. от АК-В., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните:
Л. С. М. и С. Б. С. са предявили иск за обявяване за нищожен на договор за доброволна делба, сключен на 06.11.2000г. на основание чл. 75, ал. 2 ЗН с твърдението, че делбата е нищожна като извършена без участието на всички сънаследници, а именно на наследниците на М. И. Г., починала на 26.09.1985г., съпруга на наследодателя Н. М. Г..
Поддържат, че предмет на договора за доброволна делба са били имоти, възстановени с решение №.........от 13.08.1998г. на ПК-В., а именно:
-в кв.....– УПИ ......, УПИ ......, УПИ .......... и УПИ .........;
-в кв.........- УПИ ..........., УПИ ..........., УПИ ............, УПИ ..........., УПИ ..........., УПИ ........., УПИ .........., УПИ .........., УПИ ..........., УПИ ........, УПИ ........., УПИ ...........;
-в кв..........– УПИ .......... „за общежитие“;
-в кв.....– УПИ ........;
- в кв..........– УПИ ........, УПИ..........., УПИ ............, УПИ ..........., УПИ .......... и УПИ ........... по плана на [населено място].
Твърдят, че при извършването на делбата е било използвано удостоверение за наследници с невярно съдържание и от кръга на наследниците е била отстранена съпругата на Н., която е починала след него. И тъй като от брака им няма родени деца, то наследници на М. Г. са нейните братя и сестри, които не са били посочени в използваното удостоверение за наследници. Поддържат, че наследниците на М. Г. – Ц. П. Г., Г. П. С. и Е. И. Г., са им продали наследството си с договор от 17.03.2005г., сключен по реда на чл. 212 ЗЗД, с който се легитимират при предявяването на иска.
Така предявеният иск е оспорен от ответниците, като становището на част от тях е, че те не са наследници на Н. М. Г., а са наследници на неговите братя. Поддържат, че при сключването на договора за доброволна делба имотите са поделени между колената на четиримата братя М. (чийто син е Н. М. Г.), П., И. и П. Й., поради което считат, че споровете следва да бъдат разрешени само в коляното на М. Й..
Поддържаното от И. А. Я. становище е, че тя не е надлежно легитимирана да участва в производството по делото, тъй като не е участвала при сключването на договора за доброволна делба, а не е и от кръга наследници съгласно представеното по делото удостоверение за наследници, съответно няма наследствен дял от съсобствените на страните имоти.
Същото становище И. А. Я. е поддържала и в производството пред въззивния съд – че тя не фигурира в списъците на наследниците на Н. М. Г., които са ответници в производството.
От фактическа страна по делото е установено, че предмет на сключения на 06.11.2000г. договор за доброволна делба са недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Н. М. Г. (имот №......, ..........парцел в кв.........., ...........по кадастралния план, възстановен с решение №.........от 19.05.1993г. на ПК, за свободната част от който имот по повод подадена молба от наследниците на братята М., П., И. и П. Й. са урегулирани части), както и урегулирани части от имот пл.№.........., съсобствен между наследниците на братя И., П., М. и П. Г. Й. и от имот пл.№........... Скиците и удостоверенията са издавани общо за имотите, правото на собственост върху които е било възстановено на четиримата братя по подадени от наследниците на всеки един от тях заявления. Страни при сключването на договора за доброволна делба са наследниците на П. Г. Й., П. Г. Й., И. Г. Й. и М. Г. Й.. Н. М. Г., син на М. Г. Й., е починал на 14.03.1975г. и като наследници по закон е оставил преживяла съпруга М. И. Г. и тримата си братя Д. (Д.) М. Г., С. М. Г. и Д. М. Г., но при сключването на договора за доброволна делба са участвали само С. М. Г. и наследниците на Д. М. Г. (син Е. Д. М. и дъщеря Г. Д. М.) и на Д. М. Г. (съпруга Й. Б. Г., син Б. Д. Г. и син Д. Д. Г.). Наследниците на М. И. Г. (сестра Е. И. Г. и племенници Г. П. С. и Ц. П. С.) те са участвали при сключването на договора.
При тези данни въззивният съд е приел, че сключеният на 06.11.2000г. договор за доброволна делба е нищожен по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗН поради неучастието на всички наследници по закон, а именно тези на преживялата съпруга на Н. Г. – М. Г., която по силата на чл. 9, ал. 2 ЗН наследява заедно с братята и сестрите на покойния си съпруг, респ. с техните низходящи.
За неоснователни са приети идентично застъпените във въззивните жалби оплаквания за неправилно определяне кръга от наследниците на Н. Г. и недопустимо конституиране на лица, които не са процесуално легитимирани да участват в процеса, доколкото не се установява да са негови наследници.
Изложени са съображения, че когато се предявява иск за нищожност на договор, страни по който са повече лица, те са задължителни другари, защото са участници в едно и също материално правоотношение и решението, с което се прогласява нищожността или се отхвърля иска, трябва да бъде еднакво спрямо всички. По отношение на присъединилата се към въззивните жалби И. Я. е прието, че се явява наследник на участвалия в договора съсобственик А. И. Г., починал на 16.01.2003г. (негова дъщеря).
За неоснователно е прието и оплакването, че делбата е извършена по колена и всяко коляно е получило равен дял, поради което и извършеното с договора разпределение било законосъобразно. Взето е предвид, че доброволната делба не е извършена по колена, а част от съделителите са се групирали за получаване на общ дял. Изложени са и съображения, че дори делбата да беше извършена по колена, това не би санирало порока на договора, доколкото не всички наследници са участвали в делбата. Прието е, че при извършването на доброволната делба трябва да бъдат спазени всички императивни изисквания на закона, включително да вземат участие всички наследници, независимо от групирането им по колена, като в противен случай някой от тях би бил лишен от възможността да релевира възражения против правата на друг наследник, респ. за начина, по който се прекратява съсобствеността, каквато не е целта на делбата. И тъй като в случая поради неучастието на част от наследниците в делбата нейната цел не е постигната, въззивният съд е приел, че не би могло да е налице частична недействителност на този договор само по отношение на коляното, включващо наследниците на М. Й., а този порок обуславя нищожността изцяло на сключения договор за доброволна делба.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, според която делба, извършена без участието на сънаследник, е нищожна по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗН.
Трайно и последователно ВКС приема в своята практика, че въпреки че удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ, който до оборването му се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените факти, наличието на такова удостоверение не изключва допустимостта на други доказателства относно същите факти- например акта за раждане, удостоверяващ произхода на наследника от наследодателя, както и че и без изричното оспорване на удостоверението за наследници, верността на съдържанието му може да бъде проверена (решение №234/18.05.2012г. по гр.д.№1108/2011г. на І г.о. на ВКС; решение № 100 от 2. 03. 2011 г. по гр. д. № 1820/2009 г. на ВКС, I г.о.; решение №93 от 20.10.2020г. по гр.д.№136/2020г. на I г.о. на ВКС). Качеството наследник се придобива от дадено лице по силата на закона и е обусловено от наличието на установени от закона отношения, като произход, брак, осиновяване и др., като установяването на лицата, на които законът признава качеството на наследници, може да стане с различни доказателства, едно от които е удостоверението за наследници (решение № 100 от 2.03.2011 г. по гр.д. № 1820/2009 г. на I г.о. на ВКС; решение №119/15.11.2016г. по гр.д.№879/2016г. на II г.о. на ВКС). При оспорване на издадено удостоверение за наследници, съдът следва да обсъди и представено второ такова, съставено при спазване чл. 9 от Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението и съставените актове за гражданско състояние и въз основа на данните в това удостоверение да определи кои лица имат качеството „наследници по закон“ (решение №50/11.06.2018г. по гр.д.№2392/2017г. на I г.о. на ВКС). С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по поставените в изложението въпроси. Въпросът за значението на приемането на наследството не следва да бъде обсъждан, доколкото подобен въпрос не е бил поставен на разглеждане в производството пред първоинстанционния и въззивния съд и съответно доказателства в тази насока по делото не са били събирани.
Твърдението на касатора, че тя не фигурира в списъка на наследниците на Н. М. Г., е ирелевантно, доколкото И. А. Я. е наследник по закон на друго лице, което е участвало при сключването на договора за доброволна делба, а именно на А. И. Г., което ѝ придава качеството надлежно легитимиран ответник по предявения по реда на чл. 75, ал. 2 ЗН иск. Всички лица, участвали при сключването на договора, респ. техните наследници, са процесуално легитимирани при предявен иск за нищожността на договора, предявен от лице, което не е участвало при сключването му, както е прието в обжалваното решение в съответствие с практиката на ВКС (решение №247/04.02.2019г. по гр.д.№4288/2016г. на IV г.о. на ВКС).
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №12407 от 27.11.2020 г., постановено от Софийския апелативен съд, 14 граждански състав по в.гр.д.№2796/2019г.
ОСЪЖДА И. А. Я. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Л. С. М., ЕГН [ЕГН] и С. Б. С., ЕГН [ЕГН] сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща направените по делото разноски.
В останалата част определението е окончателно.
Председател:

Членове: