Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          №  823                                               София   11.12.2009г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на трети ноември през две хиляди и девета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ ИВАНОВА      ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 266 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. Й. Т. от гр. П. против въззивно решение № 1* от 27.10.2008г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г.на Пловдивски окръжен съд,с което е с което е отменено решение от 12.10.2006г. по гр.д. № 438/2006г.на Районен съд Пловдив в частта относно вината за разстройството на брака,предоставяне ползването на семейното жилище, предоставянето на родителските права върху роденото от брака дете М определения режим на лични отношения и присъдената издръжка и вместо това е постановено друго,с което е обявено,че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи,предоставено е упражняването на родителските права върху роденото от брака дете М на бащата,като на майката е определен режим на лични отношения –всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч.в събота до 19.00ч.в неделя и един месец през лятото,който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата и е осъдена майката да заплаща месечна издръжка в размер на 50 лв.от влизане в сила на решението до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. Искането е за отмяна на въззивния акт в тази част-като неправилен,постановен в противоречие със закона и за решаване на въпроса по същество като бъде уважен предявения иск и се прекрати брака по вина само на съпруга,предостави се упражняването на родителските права на майката,а на бащата режим на лично отношения- всяка първа и трета събота от месеца от 09.00ч. до 19.00ч. и един месец през лятната ваканция на детето,който не съвпада с платения годишен отпуск на майката и ответника бъде осъден да заплаща ежемесечена издръжка в размер на 80лв. и бъде предоставено ползването на семейното жилище на майката. Претендира направените по делото разноски. С определение № 361 от 27.03.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,като е счел,че въззивното решение е постановено в противоречие с Постановление №10/1971г.и Постановление №1 от 12.11.1974г. на Пленум на ВС. В съдебно заседание страните не се явяват. Постъпило е писмено становище от ответната страна,с което се оспорва основателността на подадената касационна жалба и изразява желанието си-въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: За постанови решението си въззивният съд е приел,че вина за прекратяване на брака има и съпругата,защото предизвикваните от нея скандали са допринесли за влошаване на отношенията в семейството. Решението си да предостави родителските права на бащата-въззивният съд е мотивирал с желанието на детето,с възрастта и пола му,с емоционалната им близост и факта,че той задоволява потребностите на детето по адекватен за възрастта му начин. Пред вид добрите родителски качества и на майката, е определил по-широк режим на лични отношения и пред вид нейните финансови възможности и по-големите нужди на детето/пред вид здравословното му състояние/ е преценил,като достатъчна за издръжка сумата от 50 лв. За да предостави ползването на семейното жилище на бащата,съдът е съобразил решението си за вината и за родителските права и факта,че то е собственост на неговата майка. Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в несъобразяване с всички ангажирани по делото доказателства. Счита,че съдът не е отчел установените по делото факти за злоупотреба с алкохол от страна на съпруга и осъществено физическо насилие от него над съпругата, неосигуряването на доходи в семейството,както и това,че дори и да е имало напрежение между снаха и свекърва –то е възникнало след завеждане на иска за развод и не може да се счете като основание,довело до прекратяване на брака. Отделно излага доводи,че при преценката си за предоставяне на родителските права –съдът не е отчел писменото признание на детето от 25.10.2007г.и обстоятелството,че то е било манипулирано от баба си и леля си. Настоящият съдебен състав намира за основателни доводите на касаторката,по следните съображения : Относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака: Страните са съпрузи,сключили брак на 18.06.1993г. Същите са живели съвместно до 25.06.2007г.,когато срещу ответника С е била издадена заповед за незабавна защита по гр.д. № 2456/07г.на ПРС, по силата на която е бил отстранен от семейното жилище,като му е забранено да се приближава до същото,до местоработата на касаторката Д. Т. и до местата за социални контакти и отдих. За да издаде заповедта-съдът е преценил,че е налице „опасност за живота или здравето на пострадалото лице”по смисъла на чл.18 от ЗЗДН. Това доказателство не е обсъдено от въззивния съд. Последният,независимо,че е приел,че е „подкрепено от доказателствата по делото твърдението”за „физическо насилие от страна на ответника”,не е изложил мотиви-въз основа на какви факти е направил този извод. Въззивният съд не е обсъдил и че освен този случай/който явно е преди 25.06.2007г./ - по делото са налице данни и за други два случая на проявена агресия от страна на ответника към ищцата. Единият е на 7.08.2006г.,за който той е признал в представено от него становище от 10.09.2007г. ,че е ударил жена си- поради възникнал скандал между нея и майка му. За другият - на 3.11.2007г.пред вид приложена влязла в сила Присъда № 84 от 28.05.2008г. по ч.х.д. № 146/07г.на ПРС, с която е оправдан С. Т. по повдигнатото му обвинение по чл.130 ал.2 от НК за причиняване на лека телесна повреда на Д. Т. поради наличие на съмнение за вината му, има само косвени данни,с оглед представеното съдебно-медицинско удостоверение № 1657/2007г.за това,че ищцата/ сега касаторка/е получила „контузия и кръвонасядане на главата и лицето”, вследствие на „действието на твърд тъп предмет”,като в същото е отразено,че те „могат да се получат по начин и време”,както е отразено,а именно:”вследствие на бой с юмруци”. Изложените данни,както и показанията на свидетелката Р,която установява,че е виждала Д. ”с насинена ръка в областта над лакътя” и че „заради С. ”е „идвала полиция”,както и с оглед двата социални доклади,според които скандалите между съпрузите са били ежедневие,като е било търсено съдействие и от Полицията, недвусмислено потвърждават извода на съда за наличие на настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака,което не може да бъде преодоляно. Настоящият съдебен състав обаче не споделя извода на въззивния съд за вина и на двамата съпрузи. Събраните по делото доказателства сочат за виновно поведение единствено на съпруга. Вярно е,че в брачния живот поведението на единия съпруг не може да се разглежда изолирано от това на другия и че в обичайните хипотези вината на единия е свързана и обусловена от вината на другия. Настоящият случай е различен,тъй като безспорно е установено безпричинно агресивно поведение от страна на съпруга спрямо съпругата. Освен това установено е и че ответникът страда от ”хронична алкохолна интоксикация”/вж. направление от 7.06.2007г./. Срещу същия е водено производство по чл.162 от Закона за здравето, което независимо,че е приключило с решение,с което е оставено без уважение искането на РП Пловдив за настаняването на С. Т. за задължително лечение в специализирано психиатрично заведение- сочи за наличието на проблем,който потвърждава наведеното в исковата молба основание за употреба на алкохол. В мотивите на постановеното решение № 413 от 28.11.2006г. по ч.н.д. № 1170/06г.на ПРС е посочено,че С. Т. , без да се води на отчет в ОДПЗС Пловдив, „от години злоупотребява с алкохол, което е предизвиквало много и чести конфликти в семейството му”. В този смисъл да и показанията на свидетелката Р,която освен посоченото по-горе установява и че е виждала ответника да се прибира със сина си, носейки „бутилка „Пещерска гроздова”,като от говора му е било ясно,че „е употребил алкохол”. Описаните доказателства за употреба на алкохол и агресивно поведение,мотивират настоящият състав да приеме,че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на ответника. Наличните данни за скандали между ищцата и нейната свекърва, изразяващи се в размяна на обидни думи и викове / според изложеното в обясненията на детето М. /и отразеното във втория социален доклад/от 1.07.2008г./, че бабата на детето ползва –детската стая и кухнята,като не разрешава на ищцата да влиза в тези стаи – не дават основание за друг извод. Наличието на влошени отношения помежду им –е единственото негативно обстоятелство,което е установено по делото за ищцата и само по себе си то не може да обоснове вина за прекратяване на брака,защото не е установено,че именно това е предизвикало дълбокото му и непоправимо разстройство. Относно упражняването на родителските права: От брака на страните е родено едно дете М. ,което понастоящем е на 15 години. Същият страда от „инсулинозависим захарен диабет” от 2005г./от 11 годишна възраст той е на 4-кратно на ден приемане на инсулин-според социалния доклад/. По делото са налице данни,че във връзка с това заболяване- три пъти е бил приеман за лечение в болница- за периода от 15.11.-25.11.2005г. и 7.11.-14.11.2007г. /вж. удостоверение № 116/2005г. и № 205/2007г. от Клиника за детски и генетични заболявания Пловдив/ и за периода 20.01.-3.02.2006г.,когато е бил в Клиника по ендокринология и диабет София/вж. Епикриза от 3.01.2006г./. Прието като доказателство е и медицинско направление от 11.03.2008г.,с което е потвърдена диагнозата и е посочено,че М. Т. „се нуждае от диетичен хранителен режим и е с нестабилни стойности на кръвната захар”. Според втория социален доклад – детето трябва периодично/на всеки три месеца/ да ходи на медицински прегледи в София,където обикновено той е придружаван от баща си./Според издадените медицински удостоверения –при престоя си в болницата-детето е било придружавано от майката/. Безспорно е,че настоящият процес се е отразил негативно на детето,което според първия социален доклад / от 25.10.2007г./ е „започнал да пуши и злоупотребява с алкохол”, прибирал се е вкъщи „в явно нетрезво състояние”. По-късно е спрял с алкохола, ”но все още продължава да пуши редовно”. Освен това”често пропуска приемането на определената доза инсулин и не спазва предписания му прием”. Понастоящем –от данните по делото се установява,че преимуществено живее с баща си, в жилище под наем-на ул.”Струма”№ 32 в гр. П.,състоящо се от стая и санитарен възел, находящо се в сутеренното ниво на жилищна кооперация. И двете страни по делото са добри родители,които желаят да се грижат за детето си и притежават условия и възможности за това. Според социалните доклади –детето е емоционално привързано и усеща по-голяма близост с баща си,като „няма желание да споделя с майка си за взаимоотношенията си с приятелите си или за различни неща от неговото ежедневие”. Според дадените от детето обяснения-той е недоволен от това,че тя не полага необходимите грижи за спазване на предписания му хранителен режим, че не му дава толкова пари колкото иска и не го оставя да си купува каквото иска,а идва с него по магазините. За баща си казва,че иска да живее с него,защото му дава пари /вж.дадените от него обяснения и изложеното във втория социалния доклад/. Настоящият съдебен състав намира,че неправилно въззивният съд е предоставил упражняването на родителските права на бащата. Вярно е,че желанието на детето, възрастта и пола му –са от значение за преценката,но те не са определящи. При постановяване на решението си съдът е следвало да обсъдил моралния облик на всеки един от родителите,да съобрази какви грижи и по какъв начин е полагал всеки,както и социалното им обкръжение,а при преценката си за привързаността на детето към родителите да отчете,че привързаност е налице когато са се развили чувствата на детето поради сериозността и авторитета на родителя,а не поради угаждане и удовлетворяване на капризи на детето или изоставяне на надзора над него. В случая – смущаващи са установените по делото факти за употребата на алкохол от страна на бащата и демонстрирано агресивно поведение спрямо майката. Те поставят въпроса за личният пример, който бащата дава на детето си,като следва да се вземе пред вид,че то е момче и е във възраст, в която следва да формира ценностите си и да направи избора си за модел на поведение. Освен това- от обясненията,дадени от детето –прозира,че майката се старае да упражнява по-строг контрол,от което той не е доволен. С оглед установените факти за влошеното здравословно състояние на детето,факта,че той не съблюдава стриктно предписания режим на лечение,пуши и пие,което –в неговия случай е по-вредно от обичайното, мотивира преценка,че в интерес на детето е упражняването на по-засилен контрол. С оглед изложеното и пред вид описаните доказателства,настоящата инстанция счита,че следва да се предостави упражняването на родителските права на майката. Поради наличието на установената емоционална близост между детето и бащата, склонността му да споделя повече с него и дадено в социалния доклад заключение,че бащата успява да задоволява потребностите на детето по адекватен за възрастта му начин,следва на бащата да бъде определен по-широк режим на лични отношения,а именно:всяка събота от 9.00ч. до 19.00 часа в неделя и един месец през лятото,който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка. Съдът като съобрази –от една страна възможностите на родителя/ работи в строителна фирма като специалист вътрешни и външни изолации и по негови данни получава месечно възнаграждение от 1000лв.,но живее под наем/,а от друга страна-нуждите на детето,което е на 15 години и със здравословно състояние, изискващо повече разходи от обичайното за специална храна и медикаменти,намира,че следва да се определи такава в размер от 80лв. Относно ползването на семейното жилище: Видно от приложеният н.а. № 51 т.7 рег. № 6* д. № 1* от 19.09.2007г.-семейното жилище е собственост на трето лице-майката на ответника. Представлява апартамент,находящ се на ул.”Ранни лист” № 12 ет.3 ап.9, с обща площ от 64 кв.м.,състоящ се от хол,спалня,кухня с тераса и санитарен възел”,който според социалните доклади”е обзаведен с всичко необходимо за домакинството”. С оглед площта на имота е ясно,че не е възможно разпределение на ползването между двамата съпрузи. Пред вид изводите на съда за вината и за упражняването на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете- ползването следва да се предостави на съпругата. Независимо,че за същата са представени доказателства,че разполага с имоти в с. З.,Чирпанска община,съдът намира,че за нея е налице жилищна нужда по смисъл на чл.59 от СК. С оглед обстоятелството,че имота е собственост на близка на другия съпруг/майка/ –ползването следва да се предостави за срок от една година. С оглед направеното искане и изхода на делото-в полза на касаторката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски пред касационната инстанция,които са в размер на 281лв.пред касационната инстанция/81лв.-държавна такса и 200лв.-адвокатско възнаграждение/ Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение   Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 1* от 27.10.2008г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г.на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение от 12.10.2006г. по гр.д. № 438/2006г.на Районен съд Пловдив, в обжалваната част относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройството на брака,предоставяне ползването на семейното жилище, предоставянето на родителските права върху роденото от брака дете М, определения режим на лични отношения и присъдената издръжка и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ ДРУГО: ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпруга С. А. Т.. ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете – на МАЙКАТА Д. Й. Т.. ОПРЕДЕЛЯ на бащата С. А. Т. от гр. П. ул.”Струма”№ 32 режим на лични отношения с детето М. С. Т. - всяка събота от 9.00ч. до 19.00 часа в неделя и един месец през лятото,който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. ОСЪЖДА С. А. Т. ЕГН ********** от гр. П. ул.”Струма” № 32 да ЗАПЛАЩА на непълнолетния си син М. С. Т. ЕГН **********, чрез майка му- Д. Й. Т. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 80лв./осемдесет/лева,считано от влизане на решението в сила до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. ОСЪЖДА С. А. Т. ЕГН ********** от гр. П. ул.”Струма” № 32 да ЗАПЛАТИ държавна такса за настоящето производство в размер на 142лв./сто четиридесет и два лева / по сметка на Висшия съдебен съвет. ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,находящо се в гр. П. ул.”Ранни лист” № 12 ет.3 ап.9 на Д. Й. Т.,на която е предоставено упражняването на родителските права върху роденото от брака дете- М. , за СРОК от една година от влизане на решението в сила. ОСЪЖДА С. А. Т. да заплати на Д. Й. Т. направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 281 лв./двеста осемдесет и един лева/. Решението в необжалваната част е влязло в сила. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ:1.     2.