Р Е Ш Е Н И Е № 77 гр. София, 05 март 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ :СЕВДАЛИН МАВРОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1996/2014г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. С., подадена чрез неговия упълномощен защитник срещу въззивна осъдителна присъда №310 от 05.11.2014г. на Софийски градски съд, по внохд №3245/2014 г. В депозираната жалба се релевират оплаквания за допуснати процесуални нарушения и за несъблюдаване на материалния закон. В подкрепа на визираните касационни основания се излагат фрагментарни съображения за лишаване на страните от правото на становище по относимостта на представените и приети пред въззивната инстанция писмени доказателства /договори за правна помощ по граждански дела/ и се декларира престъпна субективна несъставомерност на инкриминираните престъпни деяния, поради недоказаност на изискуемия се от нормата на чл.183 от НК умисъл. При условията на алтернативност се предлага правоприлагане на на разпоредбата на чл.354, ал.1, т.т.2 или 4 от НПК. В представено по делото допълнение към касационната жалба се акцентира на пренебрегването от контролирания съд на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, установяваща невъзможност за плащане на издръжка и подробно се аргументира липса на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.183 от НК. В съдебно заседание на 26.02.2015г. Д. С. и договорният му адвокат се явяват и поддържат касационната жалба. Частният обвинител Е. С., редовно уведомена, не участва лично в инициираната от подсъдимия касационна процедура. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт. Върховният касационен съд в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 12.06.2014г., по нохд №22267/2013г., Софийски районен съд е признал Д. С. С. за невиновен в извършени през периода от месец януари 2012 година до месец февруари 2013 година престъпления по чл.183, ал.1 от НК, обективирани в това, че след като е осъден с влязло в сила решение да заплаща 200 лева месечна издръжка на малолетните си деца М. Д. С. и Е. Д. С., съзнателно не изпълнил задълженията си в размер на 13 /тринадесет/ вноски, на обща стойност 2600 лева за всяко едно от тях, поради което и на основание чл.304 от НПК, го оправдал по обвиненията по чл.183, ал.1 от НК. По протест на представител на Софийска районна прокуратура и жалба на частния обвинител Е. С.-майка и законен представител на малолетните М. С. и Е. С., е инициирана въззивна проверка по внохд №3245/2014г., финализирала със съдебен акт №310 от 05.11.2014г. на Софийски градски съд, с който първоинстанстанционната присъда е отменена изцяло и ангажирана наказателната отговорност на подсъдимото лице за осъществените в реална съвкупност инкриминирани престъпни деяния по чл.183, ал.1 от НК, с произтичащите от това санкционни последици, определени при условията на чл.23, ал.1 от НК – ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието е отложено по чл.66 от НК за ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. Жалбата на подсъдимия Д. С. е НЕОСНОВАТЕЛНА. При упражняване на възложените касационни правомощия, настоящият съдебен състав не констатира очертаните от защитата съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на атакувания въззивен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Въззивната инстанция не е дерогирала регламентирания в чл.12 от НПК принцип на състезателност в наказателния процес и не е нарушила правото на защита на подсъдимия, лишавайки Д. С. и неговият адвокат от възможността да вземат становище по представените от частния обвинител С. и приети писмени доказателства - договори за правна помощ по граждански дела. Посочената документация, очертаваща факти извън обхвата на подлежащите на изследване за инкриминирания период, е неотносима към предмета на доказване по чл.102 от НПК в разглежданото производство и същата не е послужила при формиране на вътрешното убеждение и при вземане на решение от компетентния орган. При съблюдаване на правната природа на експертизата в наказателния процес е ценено и мнението на вещото лице Н. Г., материализирано в изготвеното експертно заключение. Допуснатата и изслушана пред първостепенния съд счетоводна експертиза е съобразена при установяване на обстоятелствата относно дължимата се от Д. С. на малолетните деца - М. С. и Е. С. издръжка и постъпилите парични суми с времеви параметри от месец август 2012 година до месец януари 2014 година. Поставеният обаче на вещото лице въпрос за наличието на обективна невъзможност на подсъдимия за изпълнение на алиментните задължения е правен и извън обсега на неговата компетентност, поради което и предложеното от експерта становище не е взето предвид от решаващия орган и изискуемият се отговор е обоснован в съдебния акт, въз основа на доказателствения материал по наказателното дело. Правилно е приложен и материалният закон. Престъплението по чл.183 от НК, което засяга обществените отношения в семейството, в инкриминираната от прокурора форма на изпълнителното деяние, се осъществява чрез бездействие и намира обективен израз в неизпълнение на влязло в сила съдебно решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски. За ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за визираното продължено престъпно посегателство е изискуемо инкриминираното неизпълнение на алименти /неплащане на издръжка на съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра/ да е съзнателно. Авторът на неправомерното деяние трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и за това – за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска /примирява се/ с престъпния резултат /изпадането в забава/. Последното индицира на субективните измерения на инкриминираното посегателство по чл.183, ал.1 от НК, за доказването на които е необходимо установяване на обективна възможност за изпълнение на задълженията и липса на пречки от непреодолимо естество, препятстващи заплащането на месечната издръжка. Инкриминираното поведение на Д. С. се субсумира от обективна страна от особената норма на чл.183, ал.1 от НК. За времето от месец януари 2012 година до месец февруари 2013 година, след като бил осъден с влязло в сила съдебно решение да плаща 200 лева месечна издръжка на своите малолетни низходящи М. С. и Е. С., подсъдимият не изпълнил това си задължение в размер на повече от две от определените му вноски. Компетентна е преценката на съда, основана на характера на алиментите /средства, които според законодателството едни лица са длъжни да плащат на други нетрудоспособни и нуждаещи се, свързани с тях в брачни и семейни отношения като необходима издръжка/, че постъпването на незначителни суми от месец август 2012 година до месец януари 2014 година по изпълнително дело №20128500401032, крайно недостатъчни за прехраната и отглеждането на децата, представлява частично и несвоевременно изпълнение на възложеното му задължение, не изключва престъпната съставомерност на деянието и е релевантен за индивидуализацията на наказателната санкция факт. Доказан е и оспорваният от защитата умисъл на Д. С.. Очертаните обстоятелства, сочещи на предприети от подсъдимото лице действия по формалното освобождаване от служещи за принудително събиране на издръжката имущество и доходи /прехвърляне на собственост върху идеални части от недвижими имоти, чрез осъществени на 23.01.2012г. и 12.09.2012г. дарения в полза на трети лица; сключване на договор на 14.09.2011г. за покупко-продажба на дружествени дялове в [фирма] с управителя на търговския субект В. А. (жената, с която живеел на съпружески начала), предпоставило заличаването му като съдружник и последвалото съкращаване от работа през месец септември 2011г./, индицира на финансова обезпеченост на Д. С., позволяваща плащане на определените за низходящите му алименти и на демонстрирано от него нежелание да изпълни това свое задължение. В подкрепа на наличната обективна възможност на подсъдимия да изпълни алиментния си дълг и на липсата на съществуващи непреодолими пречки, възпрепятстващи заплащането на определените със съдебно решение месечни издръжки на малолетните низходящи М. С. и Е. С., е и приобщеният доказателствен материал за общественото положение и професионалната заетост на Д. С. /той е международен съдия по хокей на лед и е съпричастен към дейността на представляваната от В. А. и стопанисваща автомивки, кафене и агенция за имоти фирма [фирма], която му носи постоянни приходи/; и за поддържания от него жизнен стандарт /добре обзаведено жилище, според социален доклад изх.№ЗД.639/07.12.2011г.; разходи за луксозни придобивки по отглеждането на третото му дете, за скъпи медицински и адвокатски услуги, за пътувания в чужбина; поети сериозни финансови ангажименти по договор за изследване на стволови клетки /. По предложените съображения, настоящият състав намира, че следва да остави в сила атакувания от подсъдимия Д. С. въззивен акт на Софийски градски съд, с който е отменена първоинстанционната оправдателна присъда от 12.06.2014г., обявена по нохд №22267/2013г., по описа на Софийски районен съд. Мотивиран от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №310 от 05.11.2014г. на Софийски градски съд, постановена по внохд №3245/2014г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.