Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 242

гр. София, 11.05.2021 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1321 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Полиграфия“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. И. П. Д. срещу решение № 38 от 04.02.2020г. по в. т. дело № 525/2019г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, ІІІ състав, с което след частична отмяна на решение № 275 от 20.05.2019г. по т. дело № 146/2019г. на Пловдивски окръжен съд са отхвърлени следните предявени от „Полиграфия“ АД против „Ви Джи Еф“ ООД искове:
1/ за заплащане на сумата 179 292,37 лв., представляваща стойност на разходите, необходими за поправка на некачествено изпълнените строителни работи, дължима въз основа на поетата от “Ви Джи Еф” ООД гаранционна отговорност по договор за изработка на цялостна хидроизолация на покрива на главен производствен корпус /двуетажна сграда със складове, производствени помещения и офиси/, собственост на „Полиграфия“ АД, находящ се в [населено място], [улица], ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 06.12.2017г., до окончателното плащане;
2/ евентуалният иск с правно основание чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 179 292,37 лв„ представляваща стойност на разходите за реализиране на строително-монтажни работи, които са необходими за поправка на скритите недостатъци по хидроизолация на покрива на посочената сграда, собственост на „Полиграфия“АД, изработката на която е възложена с договор за изработка от 16.07.2007г. ведно със законна лихва от датата на исковата молба - 06.12.2017г., до окончателното плащане.
С въззивното решение „Полиграфия“ АД е осъдено да заплати на „Ви Джи Еф” ООД сумата 733,30 лв. - разноски за възнаграждение на вещо лице и 4 988,40 евро - адвокатско възнаграждение допълнително над присъдения размер на разноските с решението по т. дело № 146/2019г. на Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, XVI състав до пълния им размер, както и сумата 3 585,85 лв. - разноски за внесена държавна такса за въззивната жалба и 4 930 евро - заплатено адвокатско възнаграждение за производство по в. т. дело № 525/2019г. на Пловдивски апелативен съд.
Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, тъй като въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск - за ангажиране на гаранционната отговорност на строителя за заплащане на сума, необходима за поправка на некачествено изпълнени строителни работи. Позовава се на решение от 20.02.2012г. по гр. д. № 658/2011г. на ВКС, ГК, II г. о., решение от 08.03.2011г. по гр. д. № 127/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение от 23.07.2010г. по гр. д. № 92/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., Тълкувателно решение № 2/29.02.2012г. по тълк. д. № 2/2011г. на ВКС, ОСГТК. Поддържа становище за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на решението на въззивната инстанция на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:
1. Въпросът за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е решен в противоречие с решение № 118/27.10.2016. по т. д. № 3574/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., ППВС № 1/1953г., Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 212/01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 202/21.12.2013г. по т. д. № 866/2012г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 157/08.11.2011г. по т. д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 411/27.10.2011г. по гр. д. № 1857/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 22/02.07.2019г. по т. д. № 587/2018г. на ВКС, ТК, I т. о.
2. При спор относно точния смисъл на договорни клаузи как и въз основа на какви критерии съдът следва да изясни същият, прилагайки нормата на чл. 20 ЗЗД? – противоречие с решение № 38/27.02.2012г. по гр. д. № 1227/2011г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 16/28.02.2013г. по т. д. № 218/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 504/26.07.2010г. по гр. д. № 420/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 546/23.07.2010г. по гр. д. № 856/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 81/07.07.2009г. по т. д. № 761/2008г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 40/13.05.2010г. по т. д. № 566/2009г. на ВКС, ТК, решение № 105/30.06.2011г. по т. д. № 944/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.
3. Какви са предпоставките за успешно ангажиране на гаранционната отговорност на строителя? – противоречие с решение № 114/16.09.2013г. по т. д. № 1075/2011г. на ВКС, ТК, II т. о.
4. Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад, съответно да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания? – противоречие с решение № 129/29.06.2015г. по гр. д. № 7040/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., Тълкувателно решение № 1/2013г. по т. д. № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС, решение № 788/27.04.2011г. по гр. д. № 120/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 549/29.10.2010г. по гр. д. № 56/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 172/23.02.2010г. по гр. д. № 386/2009г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 385/10.05.2010г. по гр. д. № 1245/2009г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 700/06.12.2010г. по гр. д. № 304/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о.
5. Допустимо ли е въззивната инстанция да се произнася по правилността на първоинстанционното решение по въпрос, по който липсва оплакване във въззивната жалба и не касае приложимостта на императивни материалноправни норми? – противоречие на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/2001г. от 17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 183/17.01.2020г. по гр. д. № 942/2019г. на ВКС, ГК, I г. о.
6. Прилага ли се давността служебно и допустимо ли е въззивният съд да се позове на възражение за изтекла погасителна давност, което не е направено в предвидените за това процесуални срокове и съответно е преклудирано? – противоречие с т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 6 и т. 12 от Тълкувателно решение № 1/2000г. от 04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 54/20.07.2012г. по т. д. № 336/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 319/08.01.2019г. по т. д. № 2985/2017г. на ВКС, ТК, II т. о.
7. Кой е началният момент, от който започва да тече петгодишният давностен срок по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД? – противоречие с решение № 118/11.07.2012г. по т. д. № 537/2011г. на ВКС, ТК, II т. о.
Ответникът „Ви Джи Еф” ООД чрез процесуален представител адв. С. Д. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага подробни съображения и доводи в представения в срок отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК от процесуалнолегитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, приема следното:
С първоинстанционното решение № 275/20.05.2019г. по т. дело № 146/2019г. на Пловдивски окръжен съд ответникът „Ви Джи Еф“ ООД е осъден да заплати на „Полиграфия“ АД сумата 179 292,37 лв., представляваща стойност на разходите, необходими за поправка на некачествено изпълнените строителни работи, дължима въз основа на поетата от „Ви Джи Еф“ ООД гаранционна отговорност по договор за изработка на цялостна хидроизолация на покрива на главен производствен корпус /двуетажна сграда със складове, производствени помещения и офиси/, собственост на „Полиграфия“ АД, находящ се в [населено място], [улица], ведно със законна лихва от датата на исковата молба - 06.12.2017г., до окончателното плащане; както и сумата 17 497,69 лв. – разноски по делото за първоинстанционното производство.
Поради уважаване на главния иск Пловдивски окръжен съд не е разгледал предявения в евентуално съединение иск за заплащане на същата сума от 179 708,92 лв., частично предявена от 215 650,70 лв., представляваща стойност на разходите, необходими за поправка на скритите недостатъци по хидроизолацията на покрива на основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Въззивният съд е приел, че по силата на сключен между страните договор за изработка от 16.07.2007г., ответникът „Ви Джи Еф“ ООД е изпълнил възложената му с договора цялостна хидроизолация на покрива на главен производствен корпус, собственост на възложителя, намиращ се в [населено място], [улица], ищецът „Полиграфия“ АД е приел работата с двустранно подписан протокол образец 19 от 13.01.2008г. и я е заплатил изцяло съгласно уговореното в договора.
Съдебният състав е констатирал, че с договора са предвидени гаранции, обезпечаващи нормалното ползване на изпълнената от ответника хидроизолация за срок от 10 години, считано от датата на подписване на акт образец 19, и с анекс от 18.07.2007г. към договора гаранционният срок е редуциран до 115 месеца, считано от същата начална дата. Гаранционната отговорност на изпълнителя в предвидения срок е уговорена, както за всички извършени СМР, така и за вложените материали, като от нея са изключени повреди, разкъсвания и др., причинени от монтаж на инсталации, както и при форсмажорни обстоятелства - пожар, земетресение и саботаж. Предвидена е и възможност в случай, че изпълнителят не изпълни произтичащите от поетата гаранционна отговорност задължения, възложителят да отстрани причината за теча или влагата за своя сметка, като изпълнителят ще дължи заплащането на направените от възложителя в тези случаи разходи - чл. 30, ал. 2 от договора.
Въз основа на представените по делото констативен протокол от 08.01.2010г., анекс от 11.01.2010г., констативен протокол от 09.02.2017г., свидетелски показания и експертно становище въззивната инстанция е приела за установено следното:
1/ След изпълнението на хидроизолацията, в рамките на гаранционния период в сградата са се появявали влага и течове; установеният с констативен протокол от 08.01.2010г. теч в производствения корпус на втори етаж и поради нарушена на места хидроизолация, вследствие извършване монтаж на инсталации в зоната на покрива от страна на наемателя „Мебел дизайн груп“ ЕООД, и засегнатите части от хидроизолацията са ремонтирани от ответника за негова сметка чрез полагане на нов слой хидроизолация на всички места, където са открити разкъсвания или пробиви; с анекс от 11.01.2010г. е уговорен 10-годишен гаранционен срок за качеството на извършените по възстановяване на хидроизолацията СМР.
2/ Констатираните на 09.02.2017г. нови течове в покривната изолация, причинени от отлепване на шевовете по платната /джоб - 4 чл./, разкъсване на платното от механично въздействие - 1 бр. и спукване на отдушници - 10 бр., също са били отстранени от и за сметка на ответното дружество.
3/ През периода 2010г. - 2017г. са се появявали и други случаи на теч в хидроизолацията, които ответникът своевременно е отстранявал, без за това да са съставяни констативни актове. Последните отстранени от работници на ответното дружество повреди са от края на месец юли и началото на месец август 2017г., след поредното уведомяване от ищеца.
4/ През лятото на 2017г. по поръчка на представителите на ищцовото дружество, експерти в областта на хидроизолациите изготвили експертно становище относно състоянието на покривната хидроизолация на сградата, чиято крайна констатация е, че е нарушена способността на хидроизолацията на покрива да предпазва помещенията под него.
Въззивният съд е направил извод, че срокът на гаранцията по процесния договор е този, уговорен с анекса от 18.07.2007г., т. е. 115 месеца от датата на подписване на протокол обр. 19 - 23.01.2008г., и същият е изтекъл на 23.08.2017г., поради което за проявилите се след тази дата дефекти и повреди в хидроизолацията изпълнителят не носи гаранционна отговорност. Уговореният с анекса от 11.01.2010г. 10-годишен гаранционен срок се отнася единствено до извършените от изпълнителя СМР по възстановяване на хидроизолацията, описани в констативен протокол от 08.01.2010г., предвид изявлението на страните в чл. 1 и чл. 3 от анекса от 11.01.2010г.
Изводът за неоснователност на главния иск е аргументиран и с неосъществяване на останалите, произтичащи от договора, основания за ангажиране на гаранционната отговорност на ответника по предявения главен иск, а именно предвидените в чл. 27 – чл. 29 от договора условия за ограничаване на обхвата на гаранционната отговорност: изпълнителят да отстрани в срок от 24-часа настьпилите в гаранционния срок теч или влага за своя сметка; да възстанови извършените от възложителя за негова сметка разходи по отстраняването па теча или влагата - чл. 30, ал. 2 от договора. Посочено е, че в случая предявеният иск е за заплащане на необходимите, а не на вече извършените разходи за отстраняване на констатираните недостатъци, каквото задължение изпълнителят не е поемал.
За да направи извод за неоснователност на предявения в евентуално съединение иск за ангажиране на общата отговорност на ответното дружество за скрити недостатъци на основание чл. 265, ал. 1 предл. 2 ЗЗД – за заплащане на разходите, необходими за поправката на работата, въззивната инстанция е приела, че предвидената в чл. 265, ал. 3 ЗЗД петгодишна погасителна давност е изтекла още в началото на 2013 г.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 ГПК за проверка на вероятната недопустимост на въззивния съдебен акт е неоснователен. Съгласно константната практика на ВКС едно съдебно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. В конкретния случай въззивният съд се е произнесъл по предявените в евентуално съединени допустими искове при наличието на небоходимите положителни процесуални предпоставки и при липсата на отрицателни пречки, поради което решението е допустимо.
Първият, посочен от касатора, процесуалноправен въпрос се отнася до правомощията на въззивния съд и е релевантен за спора, предвид направеното оплакване във въззивната жалба на ответника, както и твърденията и доводите на ищеца в отговора на въззивната жалба и значението му за формиране на фактическите изводи, правните доводи и решаващата воля на въззивния съд. Този въпрос е разрешен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства и др./, въззивният съд е длъжен да изложи мотиви като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания и поддържани в отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК доводи всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства в тяхната съвкупност, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. Необсъждането от въззивния съд на част от събраните доказателства и част от доводите на страните обуславя извод за наличие на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Вторият процесуалноправен въпрос „при спор относно точния смисъл на договорни клаузи как и въз основа на какви критерии съдът следва да изясни същият, прилагайки нормата на чл. 20 ЗЗД“ е обвързан от касатора с оплакването за неправилно тълкуване на анекса от 11.01.2010г. по отношение на определения с него 10-годишен гаранционен срок. Настоящият съдебен състав счита, че правилността на извода за действителната воля на страните, изразена в анекса от 11.01.2010г., относно определения с него гаранционен срок от 10 години и необходимостта за прилагане на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД следва да се извърши при постановяване на решението от касационната инстанция.
Относно третия правен въпрос в константната практика на ВКС, обективирана в посоченото от касатора решение № 114/16.09.2013г. по т. д. № 1075/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и цитираното в него ТР № 88/1984 г. на ОСГК на ВС е прието, че гаранционната отговорност не се покрива със законната отговорност за недостатъци, тъй като те възникват при различен фактически състав, като гаранционната отговорност включва задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието на установени качества и свойства на вещта, през който период продавачът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са били спазени изискванията за правилно съхраняване и надлежната й употреба. Преценката дали са осъществени предпоставките за успешно ангажиране на гаранционната отговорност на строителя зависи от установените по делото факти и обстоятелства и в този смисъл от разрешаването на първия, поставен в изложението на касационната жалба процесуалноправен въпрос.
Отговорът на четвъртия и петия правни въпроси, формулирани в изложението на касационната жалба, са обусловени от преценката дали за ангажиране на гаранционната отговорност на ответното дружество е необходимо да бъде установено, че констатираните недостатъци са отстранени от ищеца – възложител и че същият е направил разходи или е достатъчно ответникът – изпълнител да не е изпълнил задължението си за отстраняване на появилите се недостатъци в уговорения гаранционен срок, респективно да е извършил СМР по тяхното отстраняване, но също с недостатъци. Проверката за правилността на изложените от въззивната инстанция в тази насока съображения и на извода, че изпълнителят не е поел задължение за заплащане на необходимите разходи по отстраняване на недостатъците, а само за заплащане на извършените от възложителя работи, не може да се извърши в производството по чл. 288 ГПК, а следва да се осъществи в производството по чл. 290 ГПК.
Посочените от касатора шести и седми правни въпроси са относими към предявения в евентуално съединение иск с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и отговорът им е обусловен от изхода на спора по главния иск.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът трябва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 3 585,85 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 38 от 04.02.2020г. по в. т. дело № 525/2019г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, ІІІ състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 3 585,85 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.