О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
гр. София, 30.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1832 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 вр. чл.396, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. Кунтурис, представляван от адв. Д., срещу определение № 607 от 26.02.2015г. по ч.гр.д. № 737/2015г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, с което след отмяна на определение от 30.01.2015г. по ч.гр.д. № 20499/2014г. на СГС, V Брачен състав е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск, който „А. Б.” А.Е., А., Гърция ще предяви срещу Х. Кунтурис с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 546 438,57 лева, чрез налагане на запор върху дружествените дялове в размер на 20 лева на Х. Кунтурис в [фирма] с ЕИК[ЕИК], при условията на парична гаранция в размер на 20 000 лева, вносима по сметка на САС.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е небосновано. Поддържа, че твърдението на молителя „А. Б.” А.Е. не е подкрепено с никакви доказателства, тъй като от представените доказателства не става ясно как дружеството е встъпило в правата на кредитор по цитираните договори за кредит. Поддържа още, че спрямо него не са налице предпоставките на чл.510 ГПК, тъй като от представените доказателства не се подкрепя твърдението, че е длъжник на [фирма], от чието име банката би претендирала вземането си. Твърди, че това дружество – кредитополучател е оспорило претенциите на банката по всички заведени срещу него дела. Твърди, че е оспорил незаконосъобразните действия на ЧСИ Милен Б. по възлагане на несъществуващо вземане на посоченото дружество спрямо на него. Оспорва твърденията, че даването вместо плащане представлява принудителна цесия, в резултат на която взискателят станал пряк кредитор. Поддържа, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение при определяне на размера на гаранцията. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси:
1. Относно начина на определяне на размера на гаранцията по чл.391, ал.1, т.2 ГПК - противоречие със съществуващата съдебна практика по определение № 61 от 26.01.2009г. по ч.т.д. № 15/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 180 от 02.04.2009г. по ч.т.д. № 15/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 180 от 02.04.2009г. по ч.гр.д. № 111/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 892 от 16.12.2011г. по ч.т.д. № 812/2011г. на ВКС, ТК, I т.о.;
2. Допустимо ли е служебно да се извършва справка от съда, допускащ обезпечението, за собствеността върху дяловете в дружеството, чийто запор е допуснат с определението – противоречие с ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС;
3. Допустим ли е иск при възложено вземане вместо плащане на основание чл.510 ГПК и качеството на взискателя, на когото е възложено вземане вместо плащане – противоречие с решение № 56 от 10.09.2014г. по т.д. № 3057/2013г. на ВКС, ТК, II т.о.;
4. Допустимо ли е при допускане на обепечение на бъдещ иск запор на 100% дялове от дружество с ограничена отговорност, като критерий за допустимостта на обезпечението и като критерий за размера на гаранцията да служи размера на капитала на дружеството, чиито дялове се запорират;
5. Какви са критериите за определяне на размера на гаранцията и допустимо ли е определената гаранция да е под 10% от цената на иска;
6. Допустимо ли е да се допусне обезпечение на бъдещ иск по иск, който вече е предявен и е образувано дело пред друг съд?
Поддържа, че последните три въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът „А. Б.” А.Е. оспорва частната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Твърди, че по първия въпрос обжалваното определение е изцяло съобразено с практиката на ВКС; вторият въпрос не е обусловил произнасянето на съда; по третия въпрос е налице пълно съответствие с практиката на ВКС; четвъртият и петият въпрос представляват конкретизация на първия, а по шестия въпрос определението е съобразено с практиката на ВКС. Излага съображения за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3 вр. чл.396, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с оглед твърденията в молбата и представените към нея писмени доказателства бъдещият иск, който молителят „А. Банка” А.Е. ще предяви против Х. Кунтурис, с правно основание чл.284, ал.2 за заплащане на сумата 546 438,57 лева, би бил допустим. Приел е, че молителят се легитимира в бъдещия исков процес като взискател, на когото е възложено вземане вместо плащане, и това като способ за принудително удовлетворяване на взискателя е своеобразна принудителна цесия и поражда присъщите й правни последици – превръща взискателя в титуляр на самото вземане и той може да се рапорежда с него, т.е. да го упражнява именно в качеството си на негов носител. Въззивният съд е изложил съображения, че е налице обезпечителна нужда, както и че исканата от ищеца обезпечителна мярка е подходяща и нейното налагане би могло да доведе до защита на интересите му при евентуалното уважаване на претенцията. Приел е за установено, че едноличен собственик на капитала на [фирма] е бъдещият ответник Х. Кунтурис, че капиталът на дружеството е в размер на 20 лева и че към датата на постановяване на определението съгласно извършената служебна справка не е настъпила промяна на тези обстоятелства. Поради това е приел, че обезпечение следва да бъде допуснато при предпоставките на чл.391, ал.1, т.2 ГПК при условията на парична гаранция в размер на 20 000 лева, определена съобазно цената на бъдещия иск.
Съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения допускането на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора втори въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 6/2013г на ОСГТК на ВКС. Доказателства за собственост на дяловете, чието запориране се иска, са представени с молбата за допускане на обезпечение, а извършената от въззивния съд служебна справка в търговския регистър е в съответствие със задължението му по чл. 23, ал.4 ЗТР.
Третият въпрос е обсъждан от въззивния съд, но е решен в съответствие с посочената от частния жалбоподател практика на ВКС, поради което не е налице поддържаното основание чл.280, ал.1 ГПК.
Шестият въпрос е релевантен, но по отношение на него не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбите на чл.389 и чл.390 ГПК са ясни и по тях е формирана съдебна практика – представените с отговора определение № 330 от 29.03.2012г. по ч.т.д. № 301/2012г. на ВКС, ТК, I т.о. и определение № 591 от 18.10.2010г. по ч.гр.д. № 541/2010г. на ВКС, ТК, IV г.о.. Към момента на подаване на молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск искът не е бил предявен, поради което въззивният съд не се е отклонил от създадената съдебна практика.
Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси, отнасящи се до критериите за определяне на размера на гаранцията по чл.391, ал.1, т.2 ГПК, е релевантен, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По този въпрос е постановена формирана по реда на чл.274, ал.3 ГПК съдебна практика – определение № 892 от 16.12.2011г. по ч.т.д. № 812/2011г. на ВКС, ТК, І т.о. и определение № 180 от 02.04.2009г. по ч.гр.д. № 111/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., в които е прието, че размерът на гаранцията по чл.391, ал.1, т.2 ГПК следва да е съобразен с размера на вредите, които ответникът ще търпи от неоснователно допуснато обезпечение или с обема на претендираните от ищеца по бъдещия иск права и евентуалната продължителност на процеса. Въззивният съд е посочил, че размерът на гаранцията е съобразен с цената на иска, но при цена на иска 546 438,57 лева е определил гаранция в размер на 20 000 лева, която не съответства на нито един от посочените по-горе критерии. Поради това следва на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение. Размерът на гаранцията, определен съобразно претендираните от ищеца права и с оглед евентуалните вреди, които ответникът би претърпял при неоснователно наложено обезпечение /при съобразяване, че номиналната стойност на запорираните дялове не може да е решаващ критерий за размера им/ по време на висящността на исковия процес, следва да възлиза на 54 000 лева.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено в частта му относно определената гаранция и следва да бъде определена парична гаранция в размер на 54 000 лева, след внасянето на която да се издаде обезпечителна запове.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 607 от 26.02.2015г. по ч.гр.д. № 737/2015г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия в частта, с която е определена парична гаранция в размер на 20 000 лева като условие за издаване на обезпечителна заповед, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ парична гаранция по чл.391, ал.2 ГПК в размер на 54 000 лева.
ОБЕЗСИЛВА издадената обезпечителна заповед.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внесена гаранция в размер на още 34 000 лева по специалната сметка на ВКС за гаранции и обезпечения.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 607 от 26.02.2015г. по ч.гр.д. № 737/2015г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|