Ключови фрази
Непозволено увреждане * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * спиране на давност * погасителна давност


3
РЕШЕНИЕ


№ 610


София, 30.09.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Б. ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ
гр.дело №888/2009 година.


Производството е по чл.290 ГПК.
С определение №751/10.7.2009 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, касационно обжалване на въззивно решение №19/11.02.2009 г. по гр.д.№1541/2008 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, І-ви граждански състав, по материалноправния въпрос за давността при непозволеното увреждане при наличието на извършено престъпление от страна на увреждания. Сочи се, че обжалваното решение противоречи на ТР №5/05.4.2006 г. по тълк.д.№5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, и на решение №1055/17.10.2008 г. по гр.д.№4458/2007 г. на ВКС, ІІ г.о. Касационното обжалване е допуснато поради противоречие между обжалваното решение и посочените от касационния жалбоподател съдебни актове.
В обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че съгласно чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД, висящото наказателно производство е основание за спиране па погасителната давност. До този извод съдът е стигнал, позовавайки се на ППВС №3/1980 г. на ВС и р.№456/18.5.2000 г. по н.д.№435/1999 г. на ВКС.
В т.2 ТР №5/05.4.2006 г. по тълк.д.№5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, е прието, че ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както и в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност.
В решение №1055/17.10.2008 г. по гр.д.№4458/2007 г. на ВКС, ІІ г.о., е прието, че с предявяване на гражданския иск с наказателното производство и конституирането на гражданския ищец спира на тече давността, съгласно чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД и до момента на прекратяване на наказателното производство давността не е текла.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че приетото в обжалваното решение е неправилно. Посоченото по-горе тълкувателно решение на ВКС е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, на основание чл.130, ал.2 ЗСВ.
В касационната жалба се моли за отмяна на обжалваното решение поради неправилно приложение разпоредбата на чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД от страна на въззивната инстанция. Твърди се, че визираната правна норма е неотносима в конкретния случай. Сочи се нарушение на т.2 от ТР №5/05.4.2006 г. по тълк.д.№5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. Постъпили са и писмени бележки от процесуалния представител на касационния жалбоподател И. Л. М. – адв. Г.. Претендират се разноски.
Ответникът по касация И. В. А., посредством процесуалния си представител адв. Т., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК, с който оспорва касационната жалба. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид изложеното в писмените бележки на касационния жалбоподател, отговора на ответника по касация и отговорът на въпроса, поради който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, намира следното:
Решението на Старозагорския окръжен съд е неправилно. В нарушение на материалния закон и с оглед отговора на въпроса, поради който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, неправилно е прието, че давността е спряла да тече по време на наказателния процес. При установения за безспорен факт, че иск по чл.45 ЗЗД не е бил предявен по време на наказателния процес, не е налице спиране на погасителната давност за вземането от непозволено увреждане. С оглед изложеното и при извършен деликт/престъпление/ на 25.9.1999 г. погасителната давност е изтекла на 25.9.2004 г. След като исковата молба е депозирана в съда на 03.7.2007 г. искът се явява погасен по давност.
Касационната жалба се явява основателна, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и предявения иск – отхвърлен като погасен по давност.
С оглед изхода от спора ответникът по касация следва да заплати на касационния жалбоподател направените от последния деловодни разноски за трите инстанции в размер на 1350 лева.
Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза трета ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.



Р Е Ш И:



ОТМЕНЯ въззивно решение №19/11.02.2009 г. по гр.д.№1541/2008 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, І-ви граждански състав, и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. А. от град С. З. против И. Л. М. от град С. З., иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 9500 лева – неимуществени вреди, като погасен по давност.
ОСЪЖДА И. В. А., ЕГН – xxxxxxxxxx, от град С. З., ул.”Неофит Р.” №5 да заплати на И. Л. М., ЕГН – xxxxxxxxxx, ОТГРАД С. З., ул.”Загорка” №27, вх.А, ет.2, ап.5 деловодни разноски в размер на 1350/хиляда триста и петдесет/ лева.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: