Р Е Ш Е Н И Е № 25 гр. София, 02 февруари 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2993 по описа за 2011 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. С. В. срещу решение на Варненски апелативен съд № 146 от 1.11.2011 г, по ВНОХД № 278/11, с което е изменена присъда на Окръжен съд, Търговище, № 37 от 9.06.11, по НОХД № 41/11, като наложеното наказание е намалено на една година и три месеца „лишаване от свобода”, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият В. С. В. е признат за виновен в това, че през периода от месец май 2009 г до месец юли 2009 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като упълномощен представител на [фирма], [населено място], е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери, а именно: ДДС в размер на 8 406, 55 лв, като не е изготвил фактури по издадени експедиционни бележки, с оглед на което и на основание чл. 255, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и глоба, в размер на 500 лв. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изтъква се, че жалбоподателят не следва да носи наказателна отговорност, тъй като е действал като пълномощник на дружеството, в каквото качество не представлява годен субект на данъчно престъпление. С жалбата се иска отмяна на постановените съдебни актове и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателят или негов представител не се явяват и не изразяват становище по жалбата. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Налице е релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Основна характеристика на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти. Законът е основен източник на данъчното право, което е конституционно закрепено с чл. 60, ал. 2 и чл. 84, т. 3 КРБ. Законът урежда фактическите състави, които пораждат данъчните задължения, компетентните органи с правомощия по установяване конкретния размер на данъка за конкретното данъчно задължено лице, както и другите задължения, свързани с основния данъчен дълг - за данъчна регистрация, за подаване на данъчна декларация, за оказване съдействие на данъчните органи. Кръгът на данъчно задължените лица е по-широк от кръга на лицата, които могат да бъдат субекти на данъчни престъпления, тъй като данъчно задължени са също юридически лица и неперсонифицирани местни и чуждестранни дружества, а нашето наказателно право не предвижда корпоративна наказателна отговорност / ТР № 1/2009 ОСНК ВКС /. Когато данъчно задължено е физическо лице, то е годният субект на данъчно престъпление, а, когато данъчно задължено се явява юридическо лице, субект на данъчното престъпление е физическото лице, което по закон, респективно, по регистрация го управлява и представлява. Данъчното задължение заедно с произтичащите от това законови последици не може да възникне въз основа на пълномощие. Пълномощното е едностранна сделка, която поражда права за пълномощника, но не и задължения. За неизпълнение или лошо изпълнение на правата по пълномощното пълномощникът отговаря само пред своя упълномощител. Възможна е хипотеза на съучастие, при която извършител отново е данъчно задълженото лице, а негов съучастник / например, пълномощникът / би могъл да бъде подбудител и/ или помагач. В други случаи, данъчно престъпление може да бъде извършено при условията на посредствено извършителство / когато данъчно задълженото лице използва друго лице като оръдие, за да осъществи престъплението /. Отнесено към настоящия казус, подсъдимият В. в качеството си на упълномощен представител на дружеството не е годен субект на наказателна отговорност за данъчно престъпление, тъй като св. Д. Б. Б. е лицето, което по закон, съответно по регистрация, управлява и представлява дружеството. Следователно, с осъждането на подсъдимия В. за данъчно престъпление, материалният закон е приложен неправилно, а оттам, и релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е налице. Допуснатото нарушение може да бъде отстранено от настоящата инстанция, при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, чрез отмяна на съдебните актове и оправдаване на подсъдимия, тъй като е налице хипотезата на осъждане за несъставомерно деяние. По изложените съображения, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 146 от 1.11.2011 г на Варненски апелативен съд, по ВНОХД № 278/11, и присъда № 37 от 9.06.2011 г, постановена от Окръжен съд, Търговище, по НОХД № 41/11. ОПРАВДАВА подсъдимия В. С. В. по обвинението по чл. 255, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това, че през периода от месец май 2009 г до месец юли 2009 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като упълномощен представител на [фирма], е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери, а именно: ДДС, в размер на 8 406, 55 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: