РЕШЕНИЕ № 261   София, 30 май 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май.................…..................две хиляди и девета година в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков............................                                                         ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев...........                                                                              Фиданка Пенева........................ при секретар..............…..........Л.Гаврилова........................................и в присъствието на прокурора.............…..........Н.Любенов................................изслуша  докладваното от председателя(съдията).......Р.Ненков............…...……...........……............................. наказателно дело № 232/2009 година. При повторно първоинстанционно разглеждане на делото, последвало отменително въззивно решение, с присъда № 267 от 04.03.2008 г. по н.о.х.д. № 1082/2007 г. на Силистренския районен съд е постановено: А) Подсъдимият В. Н. П. е признат за виновен в това, че на 21.04.2006 г. в гр. С. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание, а по обвинението по чл. 325, ал. 2 НК е оправдан; Същият подсъдим е признат за невинен и е оправдан по обвинението по чл. 131, ал. 2, т. 3 НК, че по същото време и на същото място след предварителен сговор като съизвършител с К. Н. П. е нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, на лице от състава на МВР – полицай Ц. И. К. , при и по повод изпълнение на службата му. Б) Подсъдимият К. Н. П. е признат за виновен в това, че на 21.04.2006 г. в гр. С. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание, а по обвинението по чл. 325, ал. 2 НК е оправдан; Същият подсъдим е признат за невинен и е оправдан по обвинението по чл. 131, ал. 2, т. 3 НК, че по същото време и на същото място след предварителен сговор като съизвършител с В. Н. П. е нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, на лице от състава на МВР – полицай Ц. И. К. , при и по повод изпълнение на службата му. В) Предявеният от Ц. К. граждански иск против двамата подсъдими за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане е бил отхвърлен. Първата въззивна проверка на горепосочената първоинстанционна присъда е приключила с постановяване на нова присъда по н.о.х.д. № 73/2008 г. на Силистренския окръжен съд, с която двамата подсъдими са били осъдени по чл. 325, ал. 2 НК, а само В. П. и по чл. 131, ал. 2, т. 3 НК с частично уважаване на предявения граждански иск. Въззивният акт е бил предмет на касационна проверка. С решение № 536 от 27.11.2008 г. по к.н.д. № 546/2008 г. на ВКС, първо наказателно отделение, в частта по чл. 325, ал. 2, изр. 1 НК е постановена отмяна и връщане на делото за ново разглеждане с указания, че при установените фактически положения правилната квалификация е по чл. 325, ал. 1 НК, при което следва да се приложи чл. 78а НК. Със същото касационно решение окончателно е приключило наказателното производство по чл. 131, ал. 2, т. 3 НК и приетия за разглеждане граждански иск, като в тази част осъждането е отменено, подсъдимият В е оправдан и производството по гражданския иск е прекратено. След касационната отмяна е проведено поредно въззивно производство, приключило с постановяването на нова присъда № 16 от 24.03.2009 г. по в.н.о.х.д. № 265/2008 г.на Силистренския окръжен съд като първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № 1082/2007 г. е отменена в осъдителната й част по чл. 325 НК и двамата подсъдими са оправдани изцяло. Настоящето касационно производство е образувано по протест на прокурор от Силистренската окръжна прокуратура против горната оправдателна присъда. Единственото касационно основание, посочено в протеста е “нарушение на закона” по смисъла на чл. 348, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 НК. Твърди се, че при установените фактически положения подсъдимите са осъществили деяние, което е съставомерно по чл. 325, ал. 1 НК. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Подсъдимите и техният з. писмено са възразили срещу основателността на касационния протест. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: Касационният протест е неоснователен. С касационно решение № 536 от 27.11.2008 г. по к.н.д. № 546/2008 г. на ВКС, първо наказателно отделение, наистина са дадени указания, че при установените фактически положения по нова присъда по н.о.х.д. № 73/2008 г. на Силистренския окръжен съд деянието на двамата подсъдими осъществява признаците на деяние по чл. 325, ал. 1 НК, за което би трябвало да бъдат осъдени с прилагане на чл. 78а НК. С подлежащата на проверка в настоящето касационно производство нова оправдателна присъда това действително не е сторено. В хода на въззивното производство в допълнително съдебно следствие обаче са били събрани нови гласни и писмени доказателства. Техният анализ съвкупно с останалите надлежно събрани доказателствени материали са дали основание за установяване на нови фактически положения, различни от констатираните по проверяваната първоинстанционна присъда, която е била осъдителна по чл. 325, ал. 1 НК, макар и с приложение на чл. 78а НК. Процесуалният закон (чл. 316 НПК) позволява такъв подход, поради което въззивният съд не е бил обвързан от предписанието по чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК. По същество в касационния протест не се оспорва анализа на доказателствените материали, направен с проверяваната нова оправдателна присъда, както и установените на тази основа фактически положения. Сочи се единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 НПК, а касационната проверка за правилното прилагане на закона по принцип се осъществява само в рамките на констатациите на въззивната инстанция. Преценявано в тези параметри, деянието на двамата подсъдими наистина не съдържа обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 325, ал. 1 НПК, като в тази насока настоящият касационен състав споделя становището на въззивния съд. Сигнализирани от гражданин за замърсяване на околната среда от строителна дейност, служителите на МВР са имали основание да отидат на място, да констатират фактите и да установят самоличността на лицата, които евентуално биха могли да бъдат санкционирани за неправомерно поведение. В случая обаче те не са се задоволили само с това, защото, макар и не съвсем безпроблемно, в края на краищата самоличността на подсъдимите била изяснена и с тяхно съдействие. Полицейските служители обаче са проявили допълнително и ненужната самоинициатива да влязат и да се разпореждат в чужд имот, с което естествено са провокирали негативната реакция на собствениците на строежа. Наистина е имало словесно пререкание, при което афектираните подсъдими наистина са изрекли изразите, посочени изрично в касационния протест, но дори и протестиращият прокурор се позовава на “остър тон”, а не на обидни квалификации. Вярно е също така, че при навлизането на полицаите в строежа подсъдимият В. П. взел една летва, която почти незабавно, по съвет на брат си (подсъдимия Кр. П. ) изхвърлил, без преди това да застраши телесната неприкосновеност на полицейските служители. Тези прояви обаче обективно не съставляват онези “непристойни действия”, които са визирани в нормата на чл. 325, ал. 1 НК. Задължение да спазват обществения ред имат всички граждани, включително и органите на МВР. Доколкото в случая конфликта донякъде е смутил обществения ред, принос за това са имали и двете страни по него. При липсата на установени насилнически прояви, само използваният от подсъдимите “остър език”, без обидни квалификации, цинизми или вулгарности, не може да се окачестви като действие, което грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото. Впрочем и от субективна с. в съдържанието на представите на обвинените лица е било намерението да възпрат прекомерната активност на служителите на реда, а не да скандализират обществото чрез някаква преднамерена демонстрация на сила и превъзходство над органите на властта. По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда № 16 от 24.03.2009 г. по в.н.о.х.д. № 265/2008 г.на Силистренския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.